Гео Милев

Гео Милев (Георги Милев Касабов, 1895–1925) е български поет, преводач, художник и театрал. Един от водачите на модернизма в България. Следва романска филология в Софийския университет (1911–1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914). След започването на Първата световна война заминава за Лондон. През март 1916 г. е мобилизиран в ШЗО в Княжево. Участва в сраженията край Дойран, където е тежко ранен и загубва дясното си око. През февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран. След завръщането си в София започва да издава сп. „Везни“ (1919–1922), публикува поемите си „Жесток пръстен“ и „Иконите спят“. От януари 1924 г. започва да издава сп. „Пламък“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а той е даден под съд. На 14 май 1925 г. е осъден на 1 година тъмничен затвор и глоба от 20 000 лв. На 15 май е задържан от полицията и изчезва безследно.


Писмо за вярата

Аз слаб ли съм? Слаб си, казва християнството. И тук е песимизмът, и тук е моят спор с християнството. Спорът е: дали да гледаме песимистично, или оптимистично на човека и битието? Аз съм за оптимизма! Преди всичко една мистериозна основа е основата на християнството; добро и зло. Всичко е едно нещо и се слива във волята! Пред волята, за волята природата е една и съща, едносущна истина, една-единствена истина. Защо да пълним света с демони и ангели? Защо да поставяме духа в страх от греха? Що е грях? Всичко е волята! [...]