Еманюел Левинас (1905–1995) е френски философ и еврейски мислител. Роден е в Каунас, Литва, която тогава е в границите на Руската империя. От дете говори руски, литовски и идиш, получава юдейско религиозно възпитание. През 1923 г. емигрира във Франция. Завършва философия в Страсбург, където се запознава с Морис Бланшо. През 1928 г. специализира във Фрайбург, където посещава семинарите на Мартин Хайдегер и подготвя доктората си за „Откриването на съществуването заедно с Хусерл и Хайдегер“. През 1940 г. е мобилизиран с офицерски чин в армията и в периода 1940–1945 г. е в пленнически лагер в Долна Саксония. Бил е професор по философия в университетите в Поатие, Нантер и Сорбоната. На български език са преведени книгите му: „Времето и другото“, „Хуманизъм към другия човек“, „Собствени имена“, „Другост и трансцендентност“, „Другояче от битието, или отвъд същността“ (в превод на Тодорка Минева) и „Тоталност и безкрайност“ (в превод на Мария Димитрова).
1 публикации