Стоян Михайловски

Стоян Михайловски (1856–1927) е писател и християнски мислител, автор на стихотворението „Кирил и Методий“ („Върви, народе възродени“). Племенник на митрополит Иларион Макариополски. През 1872 г. завършва френския лицей „Галатасарай“ в Цариград. Завършва право във Франция през 1883 г. След Освобождението работи като адвокат и съдия в Свищов, преподавател по френски език и доцент по всеобща литературна история в Софийския университет. Дописен и действителен член (1898) на Българското книжовно дружество (БАН). Бил е председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901–1903), народен представител в ІІІ ВНС, VІІІ ОНС, ХІІІ ОНС, последователен антимонархист. Заради статията „Потайностите на българския дворец“ (1904) е подведен под съдебна отговорност. Пише философско-моралистични творби, сонети, поеми, драми, публицистика, пародии, басни, афоризми, епиграми. След по-известните му творби са „Бог. Библейски стихотворения“, Novissima verba, „Книга за българския народ“, „По прекия друм“, „От развала към провала“ и др.

Философия на политиката

Държавата е огледало на общата душа. Иначе казано, всеки народ има такъв ред, каквито са неговите понятия за ред – и управникът ще поправи недостатките си, ако по-напред управляваният поправи своите. Свобода има там, където първите длъжности на народната маса са самопознание, самообладание и самопочит – сиреч дългове към себе си! Вождът на едно общество или племе е и пророк: той трябва да бъде едновременно и великан като делови человек, и великан като работник на идеята. [...]