Култура / Брой 1 (3024), Януари 2026

Тази почти неизвестна статия е публикувана заедно с цикъла стихове и фрагменти „В живота щом се свечери, в душата се развиделява“ в сп. „Преглед“, кн. VI–VII/1908 г.

Първи принцип

Държавата е огледало на общата душа. У лоши хора не може да има [друга] освен лоша власт, а у добри хора добра власт. Иначе казано, всеки народ има такъв ред, каквито са неговите понятия за ред – и управникът ще поправи недостатките си, ако по-напред управляваният поправи своите.

Втори принцип

Свобода има там, където първите длъжности на народната маса са самопознание, самообладание и самопочит – сиреч дългове към себе си!

Трети принцип

Колкото политиката е нещо велико и плодотворно, когато е достояние на мъдрите и опитните – толкова тя е пагубна и разорителна, когато стане занятие за скудоумните и бездарните.

Четвърти принцип

Революция изкуствена – това, което френските мислители зоват révolution artificielle – не дава никакви плодове.

Само времето може да премахне делото на времето. Политическо възраждане, въвеждане търпимост и умствена волност в нравите, пресъздаване на обичаите и социалните сношения – не са работа за проста импровизация.

Пети принцип

Добрият държавник е сърцеведец, – а сърцеведение обладава [онзи], който е много живял. Млад държавник – то е като войник, бърз и пъргав, но без оръжие в ръка.

Шести принцип

Изкуството да управляваме човеците не се учи в книгите – а в школата на живота.

Запознайте се с влеченията и стремежите на хората – за да разберете какви са техните нужди; разбери какви са техните нужди – за да знаеш как да се обръщаш към тях и да ги водиш.

Седми принцип

Само който е минал през школата на живота, знае, че в политиката абсолютност значи абсолютна относителност.

Човек, бидейки същество многоподвижно и многоразлично, подлежаще на повсечасен развой, на безгранично унапредване – правилата за неговото социално уреждане и живеене не могат да бъдат непроменчиви.

Осми принцип

Най-великият обществен пакостник е онзи, който, бидейки лишен от всякакви дарби и достойнства, ламти за водителски пост.

Вождът на едно общество или племе е и пророк: той трябва да бъде едновременно и великан като делови человек, и великан като работник на идеята.

Девети принцип

В уредените общества това, което бие в очи – то е, че всеки человек е на мястото си – всеки деец е на поста, който му прилича – и най-добрият пост е за най-добрия деец.

Да нямаш амбицията на своя талант – това се прощава; но да нямаш таланта на своята амбиция – това е непростимо!

Десети принцип

Правителство, което е дошло по незаконен начин начело на държавата, не може да управлява ползотворно: управлението е кооперация между управници и управлявани – а подобна кооперация става невъзможна, ако се накърни великият принцип на доверието.

Единадесети принцип

Исторически може да се докаже, че върховното държавно водителство е един вид овчарство; пастир на човешки твари е титла, която староазиатските общества често даваха на държавния глава – като едновременно оставяха да се разбере, че пастирът е за стадото, а не стадото за пастиря.

Поради това можем да поставим като принцип, че владетелят е или потисник, или слуга на обществото: среда няма!

Дванадесети принцип

Всякаква борба изисква ред – всякакъв ред изисква дисциплина и чиноначалие.

Борба извън това условие е съвършено безполезна. Организирана сила се премахва и заместя само с организирана сила!

Тринадесети принцип

Между ласкателите на трона и ласкателите на народа няма разлика: и едните, и другите въртят търговия с людските душевни недъгавости.

Четиринадесети принцип

„Ний искаме власт!“ – се провикват наивно многоискатели на политически сътресения и псевдопартийни главатари. Това е един вид самоиздайничество или самопорицание.

Голям ламтеж за власт е винаги признак на хищни инстинкти: добродетели и дарби могат да първенствуват в обществото, без да играят първенствуваща роля в държавни сфери.

Може даже да се твърди, че политическа знатност и именитост не само не усилят авторитетността на онзи, който обладава велики способности, но напротив, я намаляват.

Петнадесети принцип

Партиен дух и партизански дух не са едно и също нещо; партиен дух води към идейна борба, – партизански дух клони да замести моралните истини с хищни замисли и планове.

Шестнадесети принцип

От тридесет години насам Княжество България изпада от анархия в потисничество и от потисничество в анархия.

Това е бляскаво доказателство, че българите се намират или отсам, или оттатък своите институции, сиреч че между писаното правило и общата психика липсва всякакво равновесие.

Седемнадесети принцип

Упражнението на властта е само по себе си най-развратителната социална сила; и за да не се разкапе едно управление, потребна е онази сол, която се нарича всеобщ контрол – или активен публичен дух. Липсва ли подобна сол, не може по никакъв начин да има разлика между партиите: те са тогава прости синдикати за експлоатиране на общото дело.

Осемнадесети принцип

Каквато форма на управление да узаконим в едно общество, разумът и здравият смисъл, хуманността и човешката солидарност – или, с един израз казано, християнското братуване и съгласие – трябва да взимат връх в човешките работи.

С щикове можем всичко да вършим, но не можем да седнем на тях; иначе казано, грубата сила е най-лоша подпора.

Деветнадесети принцип

„Бъди ми предан и привързан или ще те потъпча!“ – думаше във времето на гилотинския режим един френски санкюлот. Сиреч предай ми сърцето си – иначе ще ти дам омразата си.

Такава е логиката на всеки сатрап.

Не е по-добра логиката и на онези държавници, които думат: „ Нека по-напред влезем в крепостта на управлението; тогава ще подириме почит, любов и доверие!“.

Няма в политиката по-голяма простъпка от тази: да искаш да заловиш браздите на управлението – преди да овладееш сърцата на съгражданите си.

Двадесети принцип

Новата история на европейските културни народи може да се съкрати в три редушки:

Право без сила е суха абстракция... Не оставяйте правото да се засели в лагера на силата – а наопаки, привлечете силата в лагера на правото!

Двадесет и първи принцип

Всичко, което се върши против народа с участието на народа, е вероломно.

Всичко, което се върши за народа без участието на народа, е незаконно.

Сондирайте публичната съвест – във всяко общо дело. Колективният глас на човешкия род е винаги бил и навеки ще си остане отклик на Божия глас.

Двадесет и втори принцип

Няма съмнение, че всякой народ се води от своята интелигенция; няма съмнение, че общество без политическа йерархия е невъзможно; няма съмнение, че най-добрите люде трябва да бъдат поставени начело на държавата; няма съмнение, че дисциплината е най-великата социална добродетел, че най-грозен ред има там, дето всякой бие такт, че способен да командва е само онзи, който е минал през школата на повиновението, че пълната послушност може, в известни минути, да принесе големи заслуги на държавния организъм.

В никакъв случай обаче не трябва да гледаме на народната маса като на бездушна плътност, – в никакъв случай не трябва да оправдаваме желязната диктатура: това, което води към публично оскотяване, не може да се счита за ползотворно!

Прочее, каквито и изпитания да преживявате, помнете, че анархията не се лекува с деспотизъм, и никога не вземайте решение да преклоните глава пред единовластник!

Двадесет и трети принцип

Размирица и безредица у волни и самостоятелни граждани са хиляди пъти по-добри от ред и тишина у заробеници.

Двадесет и четвърти принцип

Недейте нарича искател на правдини този, който обръща гръб към Вечния Извор на всякаква правда! Помнете, че богоборецът и материалистът са най-големите съюзници на потисника и че насилието е винаги било епилогът на онова политическо поприще, което е почвало с отрицание.

Двадесет и пети принцип

Върховната власт е неделима; тя е или у народа – или у едноличен някакъв заповедник, но винаги цяла!

Да се правят две части от тази цялост, да се дели на две единици тази единица – е едно от най-великите човешки заблуждения в стари и нови времена: полувластие всъщност е властоотрицание.

Двадесет и шести принцип

Каквото положение да заема в социалната йерархия едно разумно човешко същество – то отговаря на работата, която върши – щом не седи със скръстени ръце.

Върховен нравствен принцип е, че всякаква работоспособност и всякаква самодейност са вредоносни без санкцията на публичната съвест и контрол на законите.

И историята ни дава пример от сума държави, които са пропаднали и изчезнали, защото са искали да съчленят тези две несъчленими неща: даване право на едно лице да главатарства сред обществото и да бъде безотговорно за главатарството си.

Двадесет и седми принцип

Добри нрави са нещо много по-драгоценно от добри закони: законодател не може да поправя това, което е непоправимо – също тъй, както лекар не може да излекува това, което е неизлечимо.

Двадесет и осми принцип

Природата не прави скокове; не трябва да правят скокове в своя развой и човешките общества. Преждевременната еманципация докарва влошаване живота на тълпите – когато те са живели десетки векове безволно.

Всеки народ има потребите и влеченията на своята морална възраст.

***

Между развитието и живота на световете и на човешките общества има пълна тъждественост.

У небесните тела има три периода: първи период, когато те се намират в газообразно и огневисто състояние; втори период, когато на тяхната повърхност се образува вече една кора и когато те добиват всичките потребни качества, за да бъдат обитаеми, обвиват се с атмосфера и т.н.; трети период, когато те изгубят всякаква топлота, покриват се с ледове и стават необитаеми.

В човешките общества има три периода: първи период, когато те се намират още в пелените на своята национална култура; когато, сиреч, едва сглобени и съчетани, у тях не е възникнал още никакъв общ дух и гений, никакво колективно съзнание; втори период, когато нравствената и национална физиономия напълно се покаже и типизира; когато, сиреч, всичките форми на обществения живот получат такава характеристичност или такъв израз, щото изведнъж да се отличават от същите форми у друго общество; трети период, когато настъпи падение – сиреч когато обществото, изнемогнало в прекалено изтънчена цивилизация, разнебитва се и от съставните му части се образуват нови политически организми.

Двадесет и девети принцип

Действието е продължение на мисълта. Могли бихме дори да речем, че действието е видима мисъл, колкото и смело да бъде това изражение.

Прогрес естествен – то е вървеж от добро разбиране към добро действие.

Вървеж от действие към разбиране не е [нищо друго] освен маска на застояването, понеже действие, което не изхожда от една асимилирана идея, сиреч което не съставлява конкретизиране на една идея, не може по никакъв начин да се счита за действие съзнателно вършено и следователно няма също никаква възможност да се предвидят що-годе определено неговите последици.

Поради това социалните уредби са добри само когато са отблясък на социалната психика.

Иначе казано: промяната в нравите трябва непременно да предшества и диктува всяко предприятие на социалните реформатори.

Тридесети принцип

Има два вида незаконно и вредоносно владичество – самоволието на невежествената тълпа и самоволието на самозвания заповедник: социална сила – умствено или нравствено привилегирована – не съществува.

Тридесет и първи принцип

Моралът и в политиката, и в частния живот е еднообразен. Обаче неопитността и неумелостта в политиката са толкова пагубни, колкото коварството и хищността.

Така че некадърният държавник, колкото и честен да бъде, предава се в един смисъл на предприятие съвършено безнравствено.

Тридесет и втори принцип

Историята ни показва, че хитроумните обществени водачи или държавници по-лесно са пропадали или са виждали предприятията си осуетявани – отколкото прямодушните и искрени деятели.

Из това твърдение на историята трябва да извлечем следното начало: най-честната политика е същевременно и най-ловката.

Тридесет и трети принцип

Мъдрият человек трябва да бъде едновременно революционер и консерватор – революционер против потисничеството и антисоциално единовластие; консерватор против уличната анархия. Да променяме поведение – според времето и хората – това се вижда малко парадоксално; всъщност това е необходимост, диктувана нам от здравия разсъдък.

Тридесет и четвърти принцип

Употребихме по-горе израза улична анархия.

Думата анархия винаги трябва да бъде предшествана от едно определително прилагателно – за да се разбира за каква анархия става реч.

Анархия по никакъв начин не значи бъркотия, предизвикана винаги и непременно от уличници. Тя може да бъде плод и на сплетни, вършени и от велможи и царедворци.

Иначе казано, има анархия, която иде изотгоре, има и анархия, която иде изотдолу.

Тридесет и пети принцип

Писан Органически статут – у едно общество – не може да бъде освен уреждане и излагане в окончателна форма на предшестващи морално-социални качества.

Тридесет и шести принцип

Всеки народ има свой гений, своя психика – и трябва да се управлява по своите традиции и национални обичаи. Пресаждане на институции от една държава в друга е гибелно. Достойнства, придобити чрез подражание, са ефимерни; наопаки, самородните качества, когато се развиват безпрепятствено, дават бляскави резултати.

Тридесет и седми принцип

Без общ дух няма народ. Ала общият дух ще бъде такъв, какъвто го изработят или приготвят ратоборците на мисълта и знаменосците на националната идея.

Иначе казано, всеки народ се предвожда от своите просветени хора.

Малокултурна ли е интелигенцията – сляп е народът.

Тридесет и осми принцип

Провалата на обществото почва с развалата на неговите водачи.

Optimi corruptio pessima (Развалата на най-добрите е най-лошото от всичко)! – думаха старите римляни.

Тридесет и девети принцип

Всичките въпроси за отношения между съграждани – и въобще за човешки предприятия и подвизавания – са въпроси на човешки длъжности.

Да се твърди прочее, че има нейде чисто социални вълнения – това е игродумство.

Всъщност всяка социална криза е морална криза – и всякаква правдива борба има за цел възтържествуването на човешката солидарност.

Четиридесети принцип

Насъскване на несъзнателните тълпи е най-скъпият способ да се въвежда правдина в една среда; този способ трябва да се замени с превъзпитание.

Частно лице може да играе щастието си на зар, но цял народ не може да играе никога подобна игра.

Четиридесет и първи принцип

Възмъжал ли е един народ, способен ли е за самозакрила, годен ли е да прави революция, той налага всекиму респект и революцията става излишна!

Като превъзпитате народа, вий ще го направите силен – а като го направите силен, вий ще му дадете спокоен живот: никой не ще смее да го дразни и предизвиква!

Тираните са подли хора: те тъпчат тогова, когото могат безнаказано да тъпчат.

Затуй и всички историци думат, че много силен народ нарядко има случай да упражни силата си!

Четиридесет и втори принцип

Между демокрацията и науката – като живи социални сили – няма „връстничество“.

Демокрацията бива рожба на прогреса – а науката е родителка на прогреса.

Не се опитвайте, прочее, да просвещавате тълпите чрез всаждане на демократизъм между тях; съвсем наопаки, демократизирайте ги чрез всаждане на просвета в душата им.

Четиридесет и трети принцип

Не трябва да се оплакваме от дейността на държавните злотворци. На дейност нека противопоставим дейност.

Общите работи ще се оправят тогава, когато честните хора проявят онази решителност; онази неуморна инициатива и пъргавина – каквито повсечастно проявяват пакостниците!

Никога не трябва да забравяме, че обществото е бойно поле!

Vivere est militare (Животът е борба)!

Крепнат в убежденията си само онези хора, които подкрепят убежденията си!

Четиридесет и четвърти принцип

Никога монарх самовластник няма да уважи исканията ви, ако не е уверен, че в случай на отказ вий ще обсебите каквото ви е потребно въпреки неговата воля.

Четиридесет и пети принцип

В древно време уредникът на държавата или народният водач бе един Мойсей, един Конфуций, един Солон, един Ликург и пр. – сиреч един пророк, един световедец.

Такъв би трябвало да бъде той и в сегашно време – преимуществено у новите народи.

Колкото политиката е нещо живоносно – когато е достояние на великите умове – толкова тя е причинителка на крушения, когато стане занятие на неопитните младежи и на бездарните честолюбци.

Четиридесет и шести принцип

Самообаянието и самопревъзнасянето – сиреч политиката, тъй както я разбират професионалните политикани, може да се охарактеризира в две редушки: нещо многознаменателно заранта и съвсем незначително вечерта!

Би трябвало, дума един френски хуморист, да имаме особени гробища за политиканите с този специален надпис при входа: „Тук почиват покойници, които бяха много по-мъртви, когато бяха живи!“.

Питайте великия художник, великия поет, великия мислител:

– Защо страниш от партийната политика?

Всеки от тях ще ви отговори:

– Защото я намирам много лесна!

Публикация проф. Атанас Стаматов