Култура / Антония Велкова-Гайдаржиева
Иван Мешеков за Пенчо Славейков
За Иван Мешеков Пенчо Славейков освен образцов български поет класик е баща, модерен патриарх, „божествений учител“ – оня, „който ме събуди за живот, който ми даде живот“. Словото, аурата, харизмата на вожда на модерната поезия у нас съпътстват и младия, и зрелия интелектуалец; и олевелия на фронта войник, и прозрелия лицемерието и фалша на различните политически режими и идеологии хуманитарист, за когото въпреки всичко „Епически песни“, „На острова на блажените“ и „Кървава песен“ бяха евангелие“. [...]
„Най-щастливият човек“?
Трудно ми е да си представя духовния живот на Варна без знаковото присъствие на композитора, диригента, педагога проф. Милко Коларов – без надмогналите „бега на времето“ негови произведения като Концерт за цигулка и оркестър, Симфонични вариации, Елегия за голям симфоничен оркестър и орган, вокалния цикъл „Позиции“, но и пиесите за деца „Най-щастливият човек“, „Палечко“, „Малкият принц“, „Защо чука капчука“, „Малка коледна приказка“. Без хоровите шедьоври като „Идеше есен“, „Баба Яга“, „Светлият дъжд“... [...]