Вилем Флусер

Вилем Флусер (1920–1991) е философ и медиен теоретик. Роден е в Прага в еврейско интелектуално семейство. Започва да учи философия в тамошния университет, но след германската окупация емигрира през Лондон в Сао Пауло. Изгубва цялото си семейство в нацистки концентрационни лагери. През 1962 г. става член на Бразилския философски институт, а впоследствие професор по теория на комуникацията в Университета в Сао Пауло. След 1972 г. живее в Италия, ФРГ и Франция, гост-професор е в Европа и САЩ. В ранните си трудове разглежда идеите на Мартин Хайдегер и влиянието на екзистенциализма. Феноменологията играе важна роля в по-късния етап на творчеството му, когато той насочва вниманието си към философията на комуникацията. Сред книгите му са: „За една философия на фотографията“ (издадена и на български), „Във вселената на техническите образи“, „Криза на линеарността“, „Писмеността. Има ли бъдеще писането?“. Преведеният фрагмент е от сборника му с есета „Жестове. Опит за феноменология“, издаден след смъртта му.


Жестът на фотографирането

Без съмнение изобретяването на фотографията може да се нарече революция, защото тя е метод, който се опитва да фиксира върху двуизмерна повърхност субекти, съществуващи в четириизмерното време-пространство. Този метод е революционен в смисъл, че позволява на субектите сами да се отпечатат върху повърхност. Фотографията е вид „пръстов отпечатък“, който субектът оставя върху повърхност, а не изображение, както е при живописта. Субектът е причината за фотографията и значението на живописта. [...]