Светлана Алексиевич

Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в Западна Украйна, тя е дъщеря на украинка и белорусин. Завършва журналистика в Държавния университет в Минск, работи за „Селская газета“ и литературното списание „Неман“. Своя метод да разказва художествено отделни съдби, превръщайки ги в хроника на Съветския съюз, използва за пръв път в книгата „Войната не е с лице на жена“ (1983 г.), документирала преживяванията на войници, партизани и цивилни по време и след Втората световна война. В „Цинковите момчета“ (1989 г.) думата получават ветерани от Афганистан и майки на загинали войници. Заради тази книга завеждат срещу нея съдебни процеси. „Чернобил. Хроника на бъдещето“ (1997 г.) е потресаващ документ за трагедията на засегнатите от ядрената катастрофа от 1986 г. А последната є книга „Време секънд хенд: краят на червения човек“ (2013 г.) е разказ за колапса на Съветския съюз. Нобелов лауреат за литература през 2015 г.


Раждането на една нова нация

Нашият координационен съвет имаше идеята да вземе властта без насилие и проливане на кръв. Демонстрациите трябваше да са празненства. Затова носехме цветя. Искахме да ги подарим на мъжете с черни маски. Трябваше да разберат, че това е и тяхна победа. Ние в Беларус винаги имаме чувството, че изоставаме от историята. Последната съветска република в Европа – кой би искал това? Внезапно всичко се промени. Протестите приличаха на раждането на една нова нация. [...]