Култура / Брой 1 (2974), Януари 2021

Писателката Светлана Алексиевич пред „Шпигел“ – за протестите срещу диктатурата в Беларус, за изтезанията и сталинистките методи на тайните служби и каква подкрепа се очаква от Европа

Дълго мълча Светлана Алексиевич. В края на септември писателката отпътува от Беларус, за да се лекува в Берлин. Беше посетена от представители на германското правителство и на Бундестага, но не даде интервюта. Ала когато през миналата седмица стана известно, че в Минск млад мъж е бил пребит до смърт от силите за сигурност, тя реши да проговори. От лятото в беларуската столица се провеждат мирни демонстрации срещу автократа Александър Лукашенко.

Светлана Алексиевич (72 г.) е дълбоко загрижена за бъдещето на своята страна. Казва, че всяка сутрин получава имейли, които я разплакват. Показва няколко от тях. Драстични гледки на премазани ръце, които приличат на каша от месо, тела със зейнали кървави дупки – снимки на изтезавани арестанти в затворите на Беларус.

Преди седем седмици напуснахте вашата родина Беларус, за да се лекувате в Берлин. Как се чувствате?

Страдам от невралгия на троичния нерв, болезнен синдром на лицето, но вече мога да говоря, нервът се успокои. Чувствам се добре.

Колко дълго искате да останете в Берлин?

Докато Александър Лукашенко не си тръгне. Това, което той върши, е катастрофа. От фалшифицираните избори през август до днес са арестувани 27 000 души. Учени, професори, нормални хора, работници, студенти. От всички слоеве на обществото. Лукашенко разрушава страната.

Самата вие бяхте ли в опасност?

Аз бях член на Координационния съвет на опозицията. В началото бяхме седмина. Ала постепенно всички останали бяха арестувани или трябваше да напуснат страната. Когато останах последната на свобода, портиерът на сградата, в която живея, каза: „Внимавай, не минавай пред вратата, долу има някакви хора, които те чакат“. Повиках журналисти и приятели, за да не посмеят да се качат горе. Дойдоха и няколко посланици от страни в Европейския съюз.

Звучи драматично.

Лукашенко не се интересува от обществото. Междувременно бяха арестувани 50 лекари въпреки драматичното положение с коронавируса и препълнените болници. Един уважаван кардиолог от Минск не искаше да уволни протестиращите млади лекари. Заради това той изгуби работата си. Вчера разбрах, че вилата му е била подпалена. Извършителите са оставили заплашително писмо и прободена негова вуду кукла. Минск е пълен с маскирани спецчасти, които произволно контролират и арестуват хората. Има хибридна гражданска война. Привържениците на Лукашенко са срещу другата половина от населението.

Кои са неговите привърженици?

Има и нормални хора, които го следват. Вероятно се страхуват да не изгубят нещо. Но преди всичко го поддържат остатъците от съветската система. Самата аз се учудих колко бързо се завърна всичко. Методите на тайните служби от времето на Сталин. През Втората световна война ние победихме фашизма и развихме духовен имунитет срещу него. Ала срещу ГУЛаг, срещу Сталин нямаме лекарство. Очевидно старите отношения могат по всяко време да се реактивират.

През лятото казахте, че отново сте се влюбили в народа на Беларус.

Мога точно да си спомня как започна всичко: далеч преди изборите. За да може някой да се кандидатира на президентските избори, в Беларус са му нужни 100 000 подписа. Един ден, когато отидох на пазара близо до дома ми, не повярвах на очите си: имаше опашка, дълга сигурно 5 км. Те чакаха, за да се подпишат за Виктор Бабарико, който искаше да се яви на изборите за президент. Хората бяха дошли специално за това. Само не отново Лукашенко – казваха те. Не можех да позная моя собствен народ.

Малко по-късно Бабарико беше арестуван, не успя да участва.

Лукашенко арестува или принуди да емигрират най-важните мъже, които искаха да се кандидатират. Ала така не постигна целта си, защото техните жени заеха местата им – и бяха понесени от една нова вълна на ентусиазъм. Където и да отидеха тези жени, винаги идваха хиляди хора да ги видят. Мъжете бяха в затвора, жените правеха политическите кампании. По-рано това нямаше да е възможно.

Революция на жените.

Светлана Тихановска се яви вместо съпруга си, Вероника Цепкало вместо съпруга си Валерий. Съпругата на Бабарико беше починала, затова Мария Колесникова пое вместо него предизборната кампания. Лукашенко не знае как да действа срещу жени, той често се е изказвал презрително за тях. За него е важен само този, който е бил в армията. Той подценяваше жените – докато дори по селата не започнаха да подкрепят тези жени.

Откъде идва силата на жените в Беларус?

Жените удържаха страната след разпада на СССР. По онова време мъжете често изпадаха в отчаяние, пропиваха се. Жените с техните огромни чанти пътуваха до съседните страни и търгуваха. Мрежите, които възникваха тогава, бяха преди всичко женски. Гледах всички тези жени по време на демонстрациите и се изумявах. Съвсем не знаех, че в Беларус има толкова много красиви жени.

Бързо стана ясно, че изборите са фалшифицирани. Вие как реагирахте?

Нашият координационен съвет имаше идеята да вземе властта без насилие и проливане на кръв. Демонстрациите трябваше да са празненства. Затова носехме цветя. Искахме да ги подарим на мъжете с черни маски. Трябваше да разберат, че това е и тяхна победа. Ние в Беларус винаги имаме чувството, че изоставаме от историята. Последната съветска република в Европа – кой би искал това? Внезапно всичко се промени. Протестите приличаха на раждането на една нова нация.

Лукашенко изпрати „боевици“ срещу мирните демонстранти. Не бяхте ли твърде оптимистично настроена?

Той и хората му отдавна се подготвяха за тази ситуация. Бяха складирани муниции, те бяха в готовност. Внезапно се случиха тези жестокости, започна стрелба, полетяха сълзотворни гранати. Аз живея нависоко и от моя прозорец виждах как облаци сълзотворен газ се носят над града. Чувах изстрелите, воя на сирените. Тогава плачех. А после научавахме как хората са били третирани в затворите. Как са били измъчвани. Как изчезват. Някои арестувани и до днес не са се появили. Това беше второто голямо потресение.

Кои са „боевиците“?

Не са обучени полицаи. Те са хора, получили задачата да потушат бунта. И за целта имат правото да дадат воля на жестокостта си. Млади мъже, които режимът е снабдил с оръжие и власт.

Известно време имаше слухове, че са присъствали руски сили за сигурност.

И аз повярвах. Не можех да си представя, че нашите собствени хора могат да действат толкова брутално срещу собственото си население. Но е така. Лукашенко трябва да е попитал своя вътрешен министър дали е готов на всичко. Млади мъже, които са били във военно училище, разказват, че са им задавали въпроса: „Готов ли си да убиеш родителите си, за да защитиш страната?“.

Какво ще стане по-нататък?

Координационният съвет на опозицията вече не съществува. Неговите членове са или в затвора, изгонени от страната или избягали. Има нов съвет, имената на членовете му се пазят в тайна за тяхна сигурност. Комуникацията протича през социалните мрежи. Ала имам усещането, че на Запад не разбират какво се случва в Беларус. Това, което преживяваме, е брутално насилие срещу невинни хора. Затворите са препълнени с хора, чието единствено престъпление е, че са протестирали. Хората систематично са унижавани. Често в тоалетните няма вода; в килии за петима са натъпкани 35 души, затворниците спят, докато стоят, дни наред, понякога и седмици. Такива истории познавам единствено от сталинисткото време. Опитват се систематично да пречупят хората. В живота си съм виждала много лоши неща и въпреки това съм слисана от случващото се в Беларус. Една малка, горда страна се бори с обезумял убиец – насред Европа! А светът мълчи. Какво престъпление са извършили тези хора? Те искат нови избори. Те искат да бъдат анулирани едни очевидно фалшифицирани избори.

Какво може да направи Европейският съюз?

Санкциите на ЕС са добри, но далеч не са достатъчни. Забраната за пътуване не засяга особено функционерите на режима. Техните семейства все още могат да пътуват. Лукашенко и без това е забранил на своите водещи служители да напускат страната. Би могло да се изключи Беларус от международната банкова система. Петролната индустрия е важна за страната, тук могат да бъдат наложени санкции. Това ще засегне тежко индустрията. Срещу протестите, които тогава ще започнат, Лукашенко би бил безпомощен. Ние искаме предаване на властта по мирен път, нещо, което Лукашенко не може да си представи. Той мисли, че длъжността му принадлежи.

Не е единственият в настоящия момент.

О, да, изглежда заразно. Ала САЩ са голяма, важна страна със силни демократични институции. Беларус не е. Ако продължава така, Лукашенко ще ни победи.

Вие току що говорехте за раждането на една нова нация. Що за нация е това? Сред протестиращите не се чуха гласове, които да искат по-тесни връзки със Запада – за разлика от Оранжевата революция в Украйна.

Това е вярно. Наистина ние гледаме на Запад, но този протест има за цел да се освободим от един диктатор. Не става дума за това къде искаме да принадлежим. Новата Беларус, която можеше да се види през лятото, беше демократична страна. Останалото ще дойде по-късно.

В момента две групи са застанали една срещу друга: едните бият, а другите са бити. Вие описвате в най-добрия случай една патова ситуация.

Ако се стигне до икономическо фиаско и политическите затворници бъдат освободени, бихме могли да стигнем до точката, в която може да възникне нещо ново. Възможно е Русия да не позволи ориентация към Европа. Но дори и това за мен в момента е приемливо. Всичко е по-добро от настоящото положение.

А ако не сe случи така?

Лукашенко е способен на всичко. Мога да си представя пълна разруха в страната, хаос, сценарий на гражданска война.

Какво имате предвид?

Беларус в този момент е под мобилизация. Всички възможни части са вдигнати, за да разбият опозицията. Проляната кръв държи тези нови спецчасти на полицията. Те се страхуват, че едно ново правителство може да им потърси отговорност. Вината, която носят, е най-добрата спойка, тя държи тези млади хора. Освен това бушува и пандемията от коронавируса. Това може да доведе до неконтролиран пожар.

Трудно ли ви е да сте в Берлин, докато се решава бъдещето на страната ви?

Ако трябваше да лежа в затвора, нямаше да продължи дълго с моята болест. В момента не мога да направя повече.

Бихте ли поели задълженията на преходен президент?

Често съм чувала това предложение, но никога не съм го приемала сериозно. Аз съм писателка, не политик. За политиката се изискват други качества, които не притежавам.

Не сте единствената важна опозиционна фигура в рускоезичния свят, която живее в Германия. Имате ли контакт с Алексей Навални?

Не.

А с други членове на руската опозиция?

През лятото написах призив към руската интелигенция[1]. „Пред очите ви унищожават един малък народ. Защо мълчите?“ Десет души реагираха, смели демократи. Ала само десет.

Как си го обяснявате?

Чувството, че народите наоколо принадлежат към Руската империя, е дълбоко заложено в руските хора.

На много места в периферията на руското пространство днес е неспокойно – Беларус, Украйна, Грузия, Киргизстан, Азербайджан, Армения. Защо днес, три десетилетия след края на Съветския съюз?

Империята отслабна. Навсякъде комунистическият елит бавно измира. Сега се борят тези, които искат властта. Прилича на голям казан, в който всичко ври, старите комунисти, новите капиталисти.

В началото на разговора казахте, че ще останете в Берлин, докато Лукашенко е на власт. Мислите ли отново да се върнете?

Имам чувството, че няма да продължи дълго. Не вярвам, че Лукашенко може дълго да потиска енергията на народа. Неговото време изтече. Ала това ще се случи само ако световната общност ни се притече на помощ.

Интервюто е публикувано на 20 ноември 2020 г.

Превод от немски Людмила Димова