Бързака

Щяха да ни бият, няма съмнение. Надето можеше и да я пропуснат, но мене – не. По онова време, когато още имаше вестници с по 300 хиляди тираж, а почти нямаше мобилни телефони и интернет, се бяхме озовали в селски ресторант-дискотека в най-югозападното кьоше на България. На другия ден щяхме да правим репортаж с цветни снимки – за мазните борби, които тук се провеждат по вековна традиция. Редакционна кола с шофьор, командировъчни, хотели. Хубави времена. [...]