Нобелова реч

Започнах да пиша свои текстове, кратки стихотворения, разкази. И открих, че това ми дава усещане за безопасност, нещо обратно на страха. В известен смисъл намерих място вътре в мен, което бе само мое, и от това място можех да пиша това, което е само мое. Днес, около 50 години по-късно, все така седя и пиша – от онова тайно място в мен, за което, признавам, не знам почти нищо, освен че съществува. Чрез страха от четенето на глас аз навлязох в света на самотата, който повече или по-малко е светът на пишещия човек... [...]

Отново за възхода и падението на великите сили

Днес в света има шест велики сили – или малко по-малки от велики сили: ЕС, Япония, Русия, Индия, Китай и САЩ (с БВП от едва 2,3% Великобритания не е вече велика сила). Първите две от тази шесторка едва ли са способни да предизвикат война, която да промени териториалното статукво – макар че биха могли да се окажат замесени в отбранителна война. Путинова Русия се мъчи да пренапише картата на Евразия, но по този начин единствено си вреди. Остават трите най-големи национални сили: Индия, Китай и САЩ. [...]

Историкът на бъдещето като програмист

Преди известно време историк германист реши да анализира с помощта на компютър „социалния състав на обкръжението на Вилхелм II“. Той компилира биографиите на придворните на кайзера, зададе техните индивидуални характеристики, генеалогии и географски произход. После смело „изпече“ всичко това на перфокарти, в „машината“. Присъдата ѝ беше безапелационна: антуражът на Вилхелм се е състоял в основата си… от аристократи, родени на изток от Елба. Компютърът роди баналност. [...]