Култура / Брой 1 (3004), Януари 2024 / Интервю

Изведнъж виждаш света. Разговор с Илко Димитров

23.01
2024

Аз мразя излиянията, в смисъл да се изприказваш. И когато се пише, трябва да се пише така, все едно виждаш писането си. Това е моят маниер на дистантност, която е вътре, защото аз преживявам това вътре, но го гледам отвън. Голямата опасност на сегашното писане е, че на практика няма разлика между говоренето на улицата, в бакалията, в леглото, пред компютъра, всичко е човешко. На мен това ми е много противно. Трябва да има един праг, под който не може да се преминава. Този праг е чувството за отговорност към писането. [...]

От Радослав Чичев 0 коментара Прочети повече...

Животът не е нещо бързо. Разговор с Бела Тар

23.01
2024

Първите 40 години от живота ми минаха по времето на този фалшив комунизъм или социализъм, при който системата беше дълбоко феодална. Т.нар. лидери на тези страни никога не бяха чели Маркс, в най-добрия случай бяха стигали до Ленин. Но днес, ако излезете на улицата и се загледате в хората, за да видите как се справят с живота си, установявате, че нищо, ама нищо не се е променило. Никой не уважава човека, никой не цени неговото достойнство. Живеем в нещо като капитализъм, но нещата отново са добре само за ограничен кръг хора. [...]

От Павлина Желева 0 коментара Прочети повече...

Асен Шопов – Страшният съд е в сърцето

23.01
2024

Случка от детството определи интереса ми към моралната същност на хората, а не към социалната им принадлежност. Вълнувала ме е съдбата на обикновения човек, неволно замесен с овластените хора на държавата. Започнало е подсъзнателно. Бях ученик, когато един ден, излизайки от нас за училище, видях върху нашата порта, написано с червена блажна боя: „Тук живее народен враг!“. Разбирате, че след това атмосферата в семейството ми, чисто психологически, е била травмираща. [...]

От Мария Митева 0 коментара Прочети повече...

Да не изпускаме часовника на миналото. Разговор с белгийския писател Стефан Хертманс

22.01
2024

Дядо ми написа тези мемоарни страници доста след края на Първата световна война, шейсет години след като тя е приключила. Става дума за около 600 страници. Всичко беше в неговата глава и той се опита да го опише. Моят дядо е един от малцината фламандци, били на фронта през цялата война, който остави подробни мемоарни бележки. Исках да преведа свидетелството му на съвременен език: важно за мен е, че това беше моето детство. Слушах тези истории, докато бях дете. Заедно с дядо гледахме картини, бяхме много близки. [...]

От Тони Николов 0 коментара Прочети повече...

Талантът е самота. Разговор с Боян Биолчев

22.01
2024

Хуманизмът не е тема в творчеството на Йовков, а първооснова на писателския взор. Мечтаното положение е било винаги любовта да ни очовечава. Но повече от век нахлуват в човешките отношения нетърпимост и омраза. Не че я е нямало и преди, но днес любовта към човека се трансформира в любов към обществени групи или още по точно – любов към партии. От това единственият извод, който може да се направи, е, че в партиите човеци няма. [...]

От Деян Статулов 0 коментара Прочети повече...

С гондола в Токио. Разговор с Файт Хелмер

22.01
2024

Аз самият все още не съм намерил отговор на въпроса защо ме привличат Източна Европа и Централна Азия. Винаги съм гледал филми от България, Русия, Грузия и Таджикистан. За мен това бяха неподозирани съкровища и се питах защо и други режисьори не са също толкова заинтересувани да се отправят на откривателски пътешествия. От друга страна, винаги ме е радвала мисълта, че това е мое лично уникално предимство. Въпросът за мен като артист винаги е до каква степен практикувам „културно присвояване“... [...]

От Марта Монева 0 коментара Прочети повече...