В спектакъла Paris toujours... (на 3 април 2016 в театър „Азарян“ на НДК) с изключителната си способност да събира хора и енергии, Сузана Клинчарова хвърли поредния мост между България и Франция.
Чужденец да преподава арфа във Франция е същото, като да обучава на икебана в Япония. Именно това Сузана Клинчарова прави в Париж вече 26 лета, след като там е и учила още през 70-те години. Попила и излъчваща неповторимия финес на френската култура, но и гражданин на света; концертирала и споделяла опита си на всички континенти, но деляща напоследък работните си делници между Ню Йорк и Париж, през цялото това време тя невероятно дейно подпомага и обогатява българската арфова действителност с концерти и обучителни форми, инструменти и ремонти, струни и ноти – дейност, която трудно се обхваща в мащаба си и е безценна. Шанс и привилегия на Нов Български Университет е, че се свърза с такъв музикант от световен калибър (но и широко скроен родолюбец), за да реализира с нея не само обучение, а и редица впечатляващи проекти, които разчупват рамките на традиционния майсторски клас с финален концерт. И в спектакъла Paris toujours… (на 3 април 2016 в театър „Азарян“ на НДК) с изключителната си способност да събира хора и енергии, тя хвърли поредния мост между България и Франция, НБУ и Сорбоната, Софийското музикално училище и френската арфова школа… А вечерта бе посветена на една драматична и актуална не само за французите тема.
Paris toujours… бе провокиран от атентатите в Париж през ноември миналата година. Идеята културата и изкуствата да се противопостваят на тероризма и в защита на цивилизацията чрез своите изразни средства, бе мигновената реакция на Сузана, която се оказа правилна. Мултикултурализмът в частта си за интеграция чрез образование на имигрантите всъщност се оказа разстрелян от израсли във Франция, но неашладисани във френското общество младежи. Без собствено културен интегритет няма да има толерантност, няма да има спокойно съжителство и развитие на Европа. От интервютата в Париж, прозвучали по време на спектакъла, стана ясно защо арфата не може да бъде жесток или опасен инструмент, като цялата му пъстра палитра бе показана чрез произведения на парижки композитори от миналия и този век (Турние, Андрес, Хаселманс и др.). От сталактитните флажолети до плътните басови ходове – цялата брилятност и светла бравурност, съчетани с мрачните краски и акценти, на които е способен този свръхтембрист инструмент. Едва ли има по-добър музикален илюстратор от арфата, който да представи френския esprit– този едновременно разбиращо позитивен и иронично-критичен дух, изразен и в интервютата на френските участници в проекта. Този дух позволява едновременно да преодолееш (без да забравиш) болката и да задаваш болезнени въпроси. Централно място в програмата с музика и слово зае съвременният композитор Филип Ерсан, от когото освен въпроса в заглавието чухме и съкровени мисли за разрушаването на световното културно-историческо наследство.
Голям принос за успеха на вечерта има мулимедията с автори Елена Иванова и Людмил Христов – заничаща в емблематичните места на Париж: наглед кафенетата, терасите, улиците и площадите са същите, но парижани разбират, че той вече не е същият – живеещ между свободата и страха. Въздействието на посланията се подсили от липсата на плакатност, от човечния наратив на интервюираните (изпълнен подходящо от артистите Ирмена Чичикова и Велислав Павлов), от синергията на отделните компоненти на спектакъла. Затова накрая не може да не споделиш разбирането на млада ливанска журналистка (също израснала в Париж), че „единственият начин да надскочим страха е да продължим да вършим нашата работа и да я вършим възможно най-добре“.
Струва си да бъдат изброени всичките участвали арфистки, освен основния двигател на проекта проф. Клинчарова: до утвърдените професионалисти Весела Тричкова, Илиана Селимска и Кохар Андонян застанаха Девора Ковачева, Христина Сергиева, Росита Бодурова, Елена Христова, Александрина Кушинчанова, Анна-Мария Ризова, Вяра Райчева, Ния Лакова, Виктория Маркова, Инела Чергова, Ивайла Тодорова, Божана Божилова.
„Арфата – извор на вдъхновение“ е мотото на поредицата от впечатляващи майсторски класове, интервенции и спектакли в последните пет години, за последния от които са тези кратки бележки. Такива истински вдъхновени и вдъхновяващи срещи със Сузана Клинчарова ще очакваме винаги с нетърпение.
