„Целта на литературата не е да бъде основен документ за епохата, но е факт, че с времето тя се оказва един от най-достоверните и пълнокръвни документи.“ Разговор с Людмила Миндова
Когато се събуди, кралят дълго време не можеше да се сети какво имаше да върши днес. После се сети – да напише и да подпише указа за вдигане на данъците. Надигна се и седна в леглото. Започна да рита с крака, за да си обуе чехлите…
След монументалните романи „Майките“, „Поразените“ и „Не ви познавам“ Теодора Димова обръща поглед към друго болезнено събитие от историята на България – спасяването на българските евреи през Втората световна война. Във „Всичко, което се случва“ тя още веднъж ни кани във въображаемото курортно градче Болярово, където се развива и действието на последните ѝ два романа. Там, сред привидното спокойствие на един свят, над който постепенно надвисва сянката на историята, се разгръща болезнен разказ за човешките съдби, попаднали в безмилостния водовъртеж на войната. В центъра на повествованието застава герой, вдъхновен от личността на Димитър Пешев. Откъс от романа, изданието е на „Сиела“.
Когато се събуди, кралят дълго време не можеше да се сети какво имаше да върши днес. После се сети – да напише и да подпише указа за вдигане на данъците. Надигна се и седна в леглото. Започна да рита с крака, за да си обуе чехлите…
Защо цялата руска литература не успя да предотврати агресията в Украйна? Какъв тогава е нейният смисъл? Шишкин се обръща към класическата руска литература и я разглежда от днешна гледна точка, защото семенцата на това, което е Русия днес, са посети отдавна.