Георги Баев-Джурлата е емблема на Бургас, едно от неговите най-ярки артистични лица. Вероятно и поради това за разлика от други свои колеги артисти – художници и не само, не е пътувал толкова много и толкова далече. Той е може би най-страстният и най-отдаден художник на морето, на Черното море.
„45 срещи от стотици и не по-малко вълнуващи други, които съдбата ми подари като журналист през отминалите три десетилетия. Избрах да споделя в книга точно тях, без да се опитвам да сравнявам значимостта и таланта на моите събеседници. Те някак сами се подредиха, когато реших да разкажа за български актьори, режисьори, писатели, музиканти, художници и учени, които отдавна не са сред нас, но старателно пазя гласовете им в репортерския си архив.“ Откъс от книгата на Виолета Цветкова, издадена от „Сиела“.
Георги Баев-Джурлата е емблема на Бургас, едно от неговите най-ярки артистични лица. Вероятно и поради това за разлика от други свои колеги артисти – художници и не само, не е пътувал толкова много и толкова далече. Той е може би най-страстният и най-отдаден художник на морето, на Черното море.
„Онова, което остава в живота на човека, е любовта. Останалото отминава. Но любовта е трудна и днес много малко се говори за нея. И в изкуството малко се говори за любовта. Много се говори за страстите.“ Разговор с Кшищоф Зануси
Това е книга-чудовище от 1300 страници, но „нежно чудовище“, според определението на немския поет Ханс-Магнус Енценсбергер. Извадените на бял свят Георги-Борисови страници са палимпсест, в който изстърганото от времето, изниква с неочаквана яркост и сила.
