Иван Кръстев
Иван Кръстев (род. 1965 г.) е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика. Бил е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато. Автор е на месечна рубрика в „Ню Йорк Таймс“ и на получилата широк отзвук книга „След Европа“ (2017). Неговата книга „Имитация и демокрация“ (2019), писана в съавторство със Стивън Холмс, спечели наградата „Лайънъл Гелбър“ за най-добро англоезично изследване по въпросите на международната политика. През 2020 г. излезе книгата му „Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа“. Носител е на престижната награда за европейска есеистика „Жан Амери“ (2020).
Средните сили променят глобалната геополитика
Срещата между президентите Джо Байдън и Си Дзинпин в Бали по време на заседанието на страните от Г-20 беше един парадокс.
Европа е съпричастна към Украйна. Засега
Европа тези дни ми напомня за първите седмици от пандемията: усещането е, че краят на света е зад ъгъла. Но този път тревогата идва от ядрените оръжия на Русия, а не от вируса.
Контраофанзивата на Украйна постави Путин под обсада у дома
Военните успехи на Киев изправят руския президент пред избори, които той искаше да избегне.
Горбачов освободи моето поколение от бездната
Горбачов накара всички ни да научим две руски думи – перестройка и гласност. Докато Путин ни накара да научим само една – силовици, хора на силата.
ЕС губи контрол над периферията си
Брюксел беше толкова обзет от стремежа да напредне с европейската интеграция, че не успя да се справи с дезинтеграцията в своята периферия.
Агресивната автокрация на Путин
Твърди се, че когато го попитали кои са най-доверените съветници на Владимир Путин, човек от неговия вътрешен кръг отговорил: „Иван Грозни, Екатерина Велика и Петър Велики“.
На Путин едва ли му харесва как промени Европа (II)
Мнозинството от европейците гледат на Русия по начина, по който са гледали на реактора в Чернобил след трагедията. Просто искат да го запечатат. Не искаме да имаме нищо общо с вас. Повече не вярваме, че можем да ви променим.
На Путин едва ли му харесва как промени Европа (I)
Путин мисли, че дава урок на Запада: правя същото, каквото и вие, вижте се, аз съм просто ваше огледало. Той е обсебен от идеята за лицемерието на Запада.
Врагове и предатели
Самотата на Путин би могла да го доведе до състояние, в което всичко е възможно. От друга страна, ситуацията е толкова предизвикателна, че е възможно да използва „теорията на лудия“ на Никсън.
Всички заживяхме в света на Владимир Путин
Това е свят на исторически реваншизъм и брутална сила. В този свят, както казва Тукидид, „силните правят каквото могат, а слабите страдат, колкото трябва“.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Митко Новков
всичко от автора -
Огнян Минчев
всичко от автора
Нашият избор
Разговор за книгата на Надеж Рагару „И българските евреи бяха спасени…“:
История на знанията за Холокоста в България“. С участието на д-р Давид Иерохам, Румен Аврамов, Лиляна Деянова. На 2 декември (петък) от 18 часа в Гьоте институт в София.
Изложба на Леда Старчева „Свързани корпуси“ в Къщата музей „Вера Недкова“ към Националната галерия. До 31 март 2023 г.
Тазгодишното издание на „Киномания“ продължава до 4 декември, като включва премиерни за България заглавия от Кан и Венеция, фестивал на френското кино и класически заглавия. Програмата – тук.
няма коментари