Митко Новков
Гледна точка
Сибирската медведица и балканский лев
Когато на 6 септември 1885 г. княз Александър Батенберг влиза в Двореца след редовната си сутрешна езда, намира върху бюрото си купища телеграми. Пресяга, взема първата, най-отгоре, чете я. Телеграмата гласи: „… Целият народ на Южна България днес във всички градове и райони обяви Съединението със Северна България и провъзгласи Ваше Височество за княз…“
Гледна точка
Рибари и художници
Има нещо интересно и в същото време загадъчно в творчеството на българските маринисти: малцина от тях са посягали към един сюжет, иначе любим на мнозина български художници, чиято тема не е предимно морето – сюжета за рибарите.
Гледна точка
Игри на воля, детска радост
Първото, което правиш летем, е да хвърлиш обувките, сандалите, гуменките – цяло лято „бос по асфалта вървиш си“, петите ти стават на гьон, но пък са така яки, че никакво камъче, дето обръща колата, не може да ги нарани.
Гледна точка
По-бързо, по-високо, по-…ярко
Олимпиадата приключи. Блестящо, както и започна. В голямото класиране по медали Съединените щати изпревариха Китай, кажи го с фотофиниш: до последно азиатците бяха начело, но една победа в последния момент им отне първенството.
Гледна точка
Друга поезия: тиреточкадвоеточие
Чупи Мария Калинова поетическия сленг, но го чупи не ей-така, от незнание, нито пък от непочтителност, чупи го с ерудиция и пиетет. Наясно е в това свое „Слънце: техника“ с двоеточие кое стои по-отпред и кое пояснява предното; каква е редицата и какъв строят.
Гледна точка
Оглушително, ослепително
В своите индустриални пейзажи Петър Дочев не просто показва „мрачното усещане за пустота и безнадеждност“, той прави и друго – тази негова пустота не е тиха, не е безмълвна, не е няма; тя вопие, громоли, трещи…
Гледна точка
Люде чудни, чудно луди
Името, всяко име е зов и код. Зов, защото извиква отклик в съзнанието: като чуеш Карл, не можеш да не се сетиш за Карл Велики; като чуеш Крум, не можеш да не се сетиш за Крум Страшни. Код, защото отключва спомени – някои скъпи, други май не чак.
Гледна точка
Emanatio feminae. Хубавата Елена като водача Вергилий
Познаваме Хубавата Елена от една книга, превърнала се в еталон за елинския свят, „Илиада“. Омир обаче описва там красавицата не особено почтително: зарязва съпруга си Менелай, за да избяга с лекомисления Парис, и заради нея един велик град потъва в небитието.