ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Митко Новков

Митко Новков

126 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Скръб и радост

Днес е най-тъжният ден в Годината. Спасителят, обруган от враговете Си (а и от някои уж приятели), изпуска последния Си дъх на Кръста, завесата се раздира, скалите се разтърсват. Но този ден, макар и най-тъжният в годината, е бременен с радост, с радостта, която предстои за всички християни.

Алцек Мишев, съчетано

Този текст беше създаден по повод изложбата на Алцек Мишев в галерия „Swimming Pool“, открита на 19 август 2019 г. Сравнително непознат в България, Мишев заслужава внимателен и разбиращ поглед върху сътвореното от него. Това е опит за запълване на тази празнина.

На края на нещата

Поезията на Федя Филкова е свързана цялост: това не са отделни късове стихотворения, всяко само за себе си, всички те образуват единен корпус и в нейната последна книга тази специфика на писането ѝ се вижда по превъзходен начин.

Астерий и Полковника

Различията между „астерия“ Борхес и „полковника“ Маркес начеват още от люлката, сиреч генеалогични са. Борхес е доста по-възрастен, роден е на 24 август 1899 г.; Маркес – на 6 март 1927 г.

Събитието Коритаров

Когато научих за смъртта на Георги Коритаров, изстинах. Най-напред не повярвах, после се запитах: „Как сега без Жоро? Как без Георги Коритаров?“ Предаването му по телевизия „Европа“ беше култово.

Сбогуване с Бежански

Той беше приятел, скъп приятел. Прочее, Димитър Бежански имаше много приятели заради откритото си сърце и ведрата си усмивка. Както отбеляза колегата му от БНР Весел Цанков: „Имаше приятели в цяла България. Беше като рок звезда...“

Песента на Хобс

Днешните книги тип „енциклопедии” нямат претенцията за всеобхватност, но пък имат претенцията да са интересни, атрактивни, забавни. Така да се каже, днешните „енциклопедии” са произволни, плод на лични предпочитания: авторът подбира и включва развлекателното, не се главоболи да бъде всеобщ.

Бетовен на Букурещлиев

Бетовен на Букурещлиев се въздига пред нас като единна стабилна, здрава, монолитна фигура; нещо като Мойсей на Микеланджело, за който легендата разказва, че след като го завършил, великият скулптор го ударил с длетото, заповядвайки: „Говори!”

Каквито – такива

Книга със заглавие „Какви са унгарците?” (превод Адриана Петкова, „Рива”, 2015) би взривила (и с право) всеки антиесенциалист, за когото подобни генерализации са кощунство срещу съвременното развитие на хуманитарните науки.

Бялото слънце на графикатурата

Новаторството на графикатурата, запазената марка на акад. Иван Газдов, е тъкмо тази виртуозна игра с празното, ироничната игра с празното; виртуозната игра с пустотата, ироничната игра с пустотата.