„Божията благодат, спасителна за всички човеци, в пос­ледните дни се явила в Неговия раб Франциск“… Първите думи в Голямата легенда на Бонавентура са ключ и към Легендата на св. Франциск, която 33 години по-късно Джото рисува в посве­тената на светеца базилика в Асизи.“ Откъс от известното агиографско съчинение, образец на западната средновековна литература, което излиза за първи път на български език 800 години след смъртта на свети Франциск. Преводът е на Нина Билева, послесловът и научната редакция на Владимир Градев, издава Фондация „Комунитас“.

Книгата включва разговори на проф. Владимир Градев с епископ Христо Пройков. Поводът е 80-годишни­ят юбилей на монс. Христо Пройков. Пред читателите се разкрива историята на едно всеотдайно свещеническо служение, а чрез нея и автентично свидетелство за живота на Католическата църква в България в два различни ис­торически периода. „Когато в края на 2024 г. участвах в погребението на отец Йосиф Йонков, пасионист, си дадох сметка, че оставам вече най-възрастният католически све­щеник в цялата страна. Тогава спонтанно в мен се роди мисълта, че трябва да разкажа за своя път, не толкова заради себе си, колкото за да се съхрани спо­менът за нашата Църква от източен обред в Бълга­рия през последните десетилетия като свидетел­ство за вярата“, пише във въведението монс. Христо Пройков.

Папа Григорий Велики (Двоеслов) (ок. 540–604) е провъзгласен за един от големите учители на Западната църква, паметта му се тачи и от католици, и от православни. Остава в историята с „Диалози или беседи за живота на италийските отци и за безсмъртието на душата“ – книга, обновила християнската агиография, значима и в западната, и в източната традиция. Тя е изградена под формата на разговори между двама събеседници – по-рядко питащия дякон Петър и пространно отговарящия Григорий. Прозвището му Двоеслов е буквален превод на гръцкото Διάλογος, което означава „Беседа“ или „Диалог“. От особено значение е книга IV, често публикувана и отделно, която ще откриете изцяло в това издание. В нея папа Григорий Велики се спира на важни богословски теми (за пътя на душата към отвъдното и за Страшния съд, за ада и освобождението на душите с помощта на светата Евхаристия).

Книгата на Андрей Ташев за Матвей Вълев запълва много празнини около личността и творчеството на недотам познатия писател, известен и с псевдонима Матвей Босяка.

Нужно е упорито и постоянно да се работи за видимостта на авторите (не само съвременните), както и на преводачите им. Разговор с Гергана Панчева

Като гледам дебелия том, питам се: възможно ли е човек да съпреживее толкова думи. Може би Кирил Кадийски е наистина „неизтощим гигант“, както го определя Пиер Остер.