Портал за култура, изкуство и общество

Книги

Нови заглавия

Античността е осъдена да се завръща

Разговор с Кирил Мерджански, автор на „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“.

Яница Радева • 04.12.2025

Личности

В памет на Васко Жеков

Писателят Васко Жеков почина на 3 декември на 84-годишна възраст. Поклонението ще е на 5 декември от 12 часа в храма „Св. Седмочисленици”.

Деян Енев • 04.12.2025

Библиосвят

Българският свят в унгарско огледало

Антологията на унгарски език обхваща част от творчеството на българските поети от близо един век – от родения през 1878 г. Яворов до родения през 1974 г. Азис Таш.

Марин Георгиев • 25.11.2025

Четвъртък е, в навечерието преди 21 ноември, денят на християнското семейство. От няколко дни интернет пространството е изпълнено с предпразнични реклами. Вярващи и невярващи отбелязват радостта от съвместното брачно съществуване.

Блажени Аноним • 21.11.2025

виж всички

Изборът

Писмо до моя диктатор

В автобиографичния си роман „Писмо до моя диктатор“ швейцарският писател от румънски произход Йожен се връща към ранното си детство в тоталитарна Румъния и описва въздействието на зловещата сянка на „вожда и учителя на народа“ Николае Чаушеску не само върху света на малкото дете, но и върху този на възрастния, отдавна напуснал родината си и заживял с родителите си в друга, свободна страна. В текста на Йожен има и хумор, и горчивина, но и снизходителна усмивка към Историята, позволила на тягостния спомен да се промъкне в детската душа и да остане там завинаги. Изданието е на СОНМ, преводът е на Тодорка Минева.

Йожен • 02.12.2025

Бялата дама

Омразата, предизвикала войната в Украйна, има дълбоки и упорити корени. В новия си роман „Бялата дама“, определян от мнозина като най-добрия му до момента, руският писател и дисидент Сергей Лебедев тръгва по следите на паметта, ненаказаното зло и трансформацията на Русия в държава с отявлено фашистки белези. „Бялата дама“ връща към първите дни на войната в Донбас през лятото на 2014 г. Действието на романа се развива само за пет дни в миньорско селище, току-що окупирано от руски части без отличителни знаци. В шахта на закрита мина се крият следи от стари престъпления – телата на евреи, убити от нацистите, но и на руснаци, загинали от свои сънародници.

Сергей Лебедев • 25.11.2025

Антихристът

Пророческото есе на Йозеф Рот „Антихристът“ излиза за първи път на български език в превод на проф. Ана Димова, с корица на Дамян Дамянов и логото на издателство „Лист“. В него Рот, нареждан сред най-значимите европейски писатели на ХХ век, осъжда новите богове на модерността – прогреса без съвест, успеха без милост и силата без любов. Антихристът в мислите на писателя не идва с огън и мълнии, а с машини, пари, безверие и безразличие. Произведението е написано през 1934 г. във Франция, в изгнание, след като Йозеф Рот напуска Германия заради възхода на нацизма. Това е текст, в който се преплитат манифест и молитва, вопъл и предупреждение.

Йозеф Рот • 18.11.2025

МОИТЕ. Есета за руската литература

„Нима ни се предлага някаква учебникарско-христоматийна книга? Не. Това е книга полемика. Полемиката е политическа. Макар че авторът не е политолог, а писател, който разказва за писатели, при това с емпатия и проникновение... Тези хора и тяхното писмено дело – заявява Михаил Шишкин – са МОИТЕ. За руското имперско, съветско, постсъветско училище те може да са някакъв задължителен материал; за властта в Кремъл – културен параван на насилието, за неруския свят – водачи в разбирането на Русия. За Шишкин те са бойни другари. Битката им е една: високата руска култура против руската несвобода, обединяваща деспотичната власт и нискокултурния народ.“ Откъс от изданието на „Колибри“, преводът е на Деян Кюранов.

Михаил Шишкин • 11.11.2025

Антология на украинската класическа литература

„Както е в цяла Европа, в нациоформиращ катализатор за украинския народ се превръща епохата на Просвещението. Започнал от XVIII век, с особената философия на Григорий Сковорода, периодът бележи и началото на новата украинска литература, написана изцяло на народен украински език, с бурлескно-травестийната поема „Енеида“ на Иван Котляревски през 1798 г.“ Текстовете в антологията са разпределени в два раздела, първият обединява лирически и лиро-епически творби, а вторият – белетристични. Публикуваме уводните думи на съставителя и преводач Владимир Колев и откъс от разказа на Тарас Шевченко „Художник“.

съст. Владимир Колев • 04.11.2025

Хурии

Изследвайки травмите на мрачното десетилетие, сполетяло Алжир, чрез своята документална правдивост романът „Хурии“, удостоен с награда Гонкур за 2024 г., поставя сериозни въпроси за миналото и бъдещето на една нация. Зора е млада алжирка, носеща следите от войната за независимост, която не е преживяла. Зора е оцеляла като по чудо през 90-те години. Нейната трагедия е изписана върху тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя мечтае да върне отново гласа си, но сега може да разкаже своята история само на дъщерята, която носи в утробата си. Ала има ли право да задържи това дете? В страна, в която жените имат незавидна участ и чиито закони наказват всеки, дръзнал да спомене гражданската война? Откъс от романа, издаден от „Колибри“, преводът е на Красимир Петров.

Камел Дауд • 28.10.2025

виж всички

Нашият избор

Международен панаир на книгата
от 9 до 14 декември в Националния дворец на културата в София. Над 150 български издателства ще представят най-новите си заглавия. Щандът на фондация „Комунитас“ е с номер 412. В Софийския литературен фестивал по същото време ще участват над 20 български и международни автори, програмата – тук.

Живописен проект „Синхронични пространства“ на Слав Недев в галерия „Арте“ в София.
Цикълът изследва невидимите връзки, съвпаденията и приплъзванията между различни нива на реалност. В платната на Слав Недев архитектура, фигури и символи съществуват едновременно в общо поле на чувствителност – пространство, което художникът изгражда като визуална аналогия на понятието синхроничност, въведено от Карл Густав Юнг. До 19 декември.

Равносметката на една година на проф. Михаил Неделчев:
четири книги, един вестник, двадесет и пет студии, статии, есета и спомени през 2025 г. Представяне и обсъждане на 15 декември, понеделник, в 18 часа в Централното фоайе на първия етаж в Столичната библиотека. С участието на проф. Пламен Дойнов, проф. Кирил Топалов, доц. Елка Трайкова, проф. Георги Н. Николов, доц. Мариета Иванова-Гиргинова, както и на автора, с водещ доц. Морис Фадел.

„Букурещка трилогия“, изложба на Антон Роланд Лауб
в галерия „Синтезис“ в София до 14 февруари. Куратор Соня Вос. Авторът използва различни фотографски и наративни подходи, за да осмисли най-новата история на Румъния. Роден в Букурещ, той става свидетел на радикалната трансформация на историческия център на столицата от мегаломанските стремежи на диктатора Николае Чаушеску. След като емигрира, Лауб продължава да наблюдава неспособността на страната да се изправи пред неразрешените проблеми, свързани с комунизма и събитията след 1989 г. За съпътстващите събития – тук.

Изложба на Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков в софийската галерия „Стубел“.
Проявата събира четирима художници – разностилни, но свързани с дългогодишно приятелство. Експозицията включва най-новите им живописни творби. До 12 декември.

Изложбата „Екрани и интриги“ в Галерия Credo Bonum
изследва актуалните теми за медийната дезинформация, фалшивите новини и политическата пропаганда. Участници: Анна Мария Шьонрок, Венелин Шурелов, Венета Андрова, Калин Серапионов, Сабина Кнетова, Тереза Томанова. Куратори са Весела Ножарова и Александра Карпучина. До 4 януари 2026 г.

Кристо и Жан-Клод: „Опакованият Райхстаг“, Берлин, 1971–1995 г.
Изложбата в Квадрат 500 отбелязва 90 години от рождението на творческия тандем. До 22 март 2026 г. Куратор Гергана Михова.

Издателство Комунитас

Самота, извисена над делниците

„Битието на писателя е от просто по-просто: тиха стая и отворен лаптоп в затаена самота, извисена над делниците.“ По такъв прост и красив начин се отваря вратата на тази книга и Иван Теофилов ни кани в светлата самота на стаята си. Стаята е тиха, за да чуем добре всички разбудени гласове. Каква акустика има тук! Като в Епидавъра, онзи гигантски амфитеатър, описан великолепно в книгата, в който откънтява всяка изречена дума и звук. И продължава да вибрира. Това е магическата акустика на паметта, смесваща делнично и възвишено. Тук миналото не е минало, а непрекъснато се случва пред очите ни“, пише Георги Господинов за книгата с фрагменти на Иван Теофилов „Самота, извисена над делниците“, издание на Фондация „Комунитас“. Публикуваме откъс от нея.

Иван Теофилов • 24.06.2025

Несвоевременно християнство

„Кой е Бог? В какъв свят живеем? Кой съм аз? Какво означава да бъдеш християнин, да живееш като християнин? Такива са въпросите – малко налудничави, – на които подобава да отговорим и на които, без съмнение, ще трябва непрестанно да отговаряме. А къде да намерим отговорите?“ Сър Майкъл Едуардс (род. 1938 г.) е един от най-значимите съвременни английски християнски поети.

Майкъл Едуардс • 24.12.2023

За благодатта

Книгата, издадена от Фондация „Комунитас“, е посветена на 400-годишнината от рождението на великия учен и християнски мислител (1623–1662). Преводът от френски, съставителството и предговорът към книгата са дело на проф. Владимир Градев, който въвежда читателя в богословските спорове по темата за благодатта от времето на Паскал. Редактор на изданието е Тони Николов, а художественото оформление е на Николай Киров.

Блез Паскал • 01.12.2023