С теоретична прозорливост и мисловно пренасочване Николай Аретов задава в книгата си „Преводната белетристика от първата половина на XIX век“ нова гледна точка към проблем, който е само привидно еднозначен.
Тези дни излезе и том втори от дневника на литературния критик Борис Делчев. Един от най-главните герои, върху които се концентрира погледът на Б. Делчев, е поетът Александър Геров, наричан на много места в дневника „моят поет“.
Четох и съпреживявах поезия, модерна, класическа, българска, преводна. Радвах се, пристрастявах се, вълнувах се и затова ми се иска да „заразя“ и други със световете на четири поетични книги…
Това не са моите книги на 2025; това са книгите на моята маса, чийто подбор и подредба нямат нищо общо с класификационната мания, която достига своя пик към края на годината.
Книгата „И ние четем Ромео и Жулиета“ представя класическата пиеса на Уилям Шекспир в лесен за разбиране вариант. Изданието е адаптирано за хора с интелектуални затруднения или деца със специфични образователни потребности.
Антологията на унгарски език обхваща част от творчеството на българските поети от близо един век – от родения през 1878 г. Яворов до родения през 1974 г. Азис Таш.
Четвъртък е, в навечерието преди 21 ноември, денят на християнското семейство. От няколко дни интернет пространството е изпълнено с предпразнични реклами. Вярващи и невярващи отбелязват радостта от съвместното брачно съществуване.
Библиотеката отбелязва рождения си ден с юбилейна вечер, посветена на 10-годишнината на Литературния клуб, изложба „Познати и непознати пейзажи“ и представяне на дигиталната платформа „Кирил Христов“.
