ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

360 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Кино „Влайкова”

Един зов за помощ – и то за емблематичното кино „Влайкова” – разтревожи мнозина, преди да стане ясно, че (за щастие) не е застрашено съществуването на най-старото действащо софийско кино. Което не отменя помощта: киното спешно се нуждае от „дигитална киномашина” (да я наречем така).

„Брест-Литовска България“?

Патетичните клишета са като прекроени географски карти: границите минават там, докъдето се простират историческите блянове. И ето, че днес започват да ни убеждават как България в началото на 1918 г. била вече с територия едва ли не от 200 995 кв. км...

Ньой без факли

В хладната привечер на 27 ноември виждам как пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се събират млади хора. Двама-трима сред тях с плакати срещу Ньойския договор. Сто години по-късно, разбира се.

„Лявото“ след 1989 г.

Поредното „писмо на 50-те” в БСП за съдбата на „лявото” не е новост. Твърдя, че е поредното, тъй като се сещам за поне няколко „червени писма” през последните седем години, изпълнени с едни и същи констатации за „предаването на левите идеи” и „отказа от автентично лявото”.

1989 и „танцът на мечките”

В дни като тези, в които връщаме стрелките на времето назад, всеки има шанса да покани на танц историята. При условие, че е живял онова време, че помни и че има какво да разкаже.

Призракът на ОФ и промяната

Съвпадението по време между последните избори и трийсетгодишнината от политическите промени в България не може да не подтиква към размисъл. Дори, ако щете, за българското развитие „в кръг“.

Неизлишният дисидент

Вестта, че Владимир Буковски си е отишъл от този свят, ме върна двайсет години назад. В главата ми нахлуха гласове и спомени, към които ми се иска да се върна. И то до степен, че те даже позатулиха някои кресливи, псевдо(граждански) гласове от настоящето ни...

Избиратели и избраници

Има немалко неща, които дори сравнително монотонната кампания на тези местни избори откроява. Връщайки се към класическия анализ на Х. Аренд, ми се иска да поразмишлявам над „над временния съюз на масата и елита”.

Старинарят бунтовник (2)

Център на българското Възраждане е прочутата дъсчена църква във Фенер, там се заражда „българската мисъл и българската вяра в доброто бъдеще“. Там бъдещият „старинар“ Димитър Маринов служи като иподякон...

Старинарят бунтовник (1)

В българския език думата „старина“ е влязла отдавна, от незапомнени времена. Ала думата „старинар“ бива изкована малко след Освобождението от бащата на българската етнография – Димитър Маринов.