Тони Николов
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
В памет на Гергина Тончева
Тя беше на първо място учител. Неслучайно за мнозина, дори без да са я познавали лично, името ѝ отдавна се е превърнало е символ на българското училище.
Иван Вазов. Началото
Вазов по особен начин въплъщава своето време: творбите му са темелите на българската литература, с цялата наивна приповдигнатост на първопроходеца (стонове и песни, подсказани от скръб или от възторзи, никнали ту във веявици зимни, ту в майски красоти).
Последното дерибейство на Рашидов
Заживяхме в доста „срамни времена”, както ги определи наскоро Захари Карабашлиев, макар и все да се питаме не му ли е дошло времето за оттласване от дъното. Нали всичко си има предел?
Историята според Путин
Парад на победата в Москва по време на пандемия, последван от грандиозно вечерно шоу на Червения площад, което пресъздава историята на СССР по особен начин – като балет в „червено и черно“.
Обезглавяването на Колумб и свободата
Гняв, сблъсъци – верижна реакция в глобален мащаб срещу полицейското насилие и расизма след убийството на Джордж Флойд в САЩ. Образи на един все по-разделен свят, брутално приземен от вируса.
Али Баба и приказната държава
С какво историята за Али Баба и разбойниците се превърна в паралелен сюжет на днешна България? Дали не с това, че по някаква причина трудно навързваме сюжетите в актуалния политически разказ?
Кристо и свободата на творението
Христо Явашев си отиде от този свят насън. Сякаш като потвърждение, че не само животът е сън, но и че сънят е живот. Отиде си, след като създаде артистични проекти, променили представите ни за изкуството през ХХ в.
Следвирусен такт
Състоянието ни „след вируса” (без да сме се разделили с него) е уникален исторически опит, защо не и преддверие към „нова социална реалност”. Особено чрез повсеместната размяна в изолацията между „реално” и „виртуално”. Струва ми се, че това се долавя дори с просто око.
Дървеняшкият политически език
Политиката отдавна е изложена на вируса на „дървения език“ – дори в режим на демокрация. Което изцяло потвърждава максимата на Токвил, че „няма нищо по-малко независимо, отколкото свободния гражданин“.
Неизвънредната извънредност
Вече сме в „извънредна нормалност“ или „нормализираща се извънредност“. От „извънредното положение“ вследствие на пандемията преминахме в „извънредна епидемиологична ситуация“. От „подобното“ към „същото“, както гласи един френски израз.
Колумнисти
-
Калин Янакиев
всичко от автора -
Теодора Димова
всичко от автора -
Деян Енев
всичко от автора
Нашият избор
„Непоказвана колекция“ в галерия „Лоранъ“ в София – произведения на Никола Маринов, Анастас Стайков, Александър Мутафов и др. До 30 юли.
Изложба на Сашо Анастасов „Летящи корени“ – живопис, графика, фотография, инсталация, в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. От 14 юли до 2 август.
Премиера в театър „София“: „Няма да платим! Няма да платим“ от Дарио Фо, режисьор Теди Москов. На 15, 16 и 17 юли.
Международният филмов фестивал в Бургас ще се проведе на открито от 18 до 25 юли.
няма коментари