Тони Николов
Гледна точка
Елегия за пътя на един „бивш човек“
Във „Всичко, което се случва“ Теодора Димова с истинско майсторство ни изправя пред „процес на съвестта“, препращащ към „Процесът“ на Кафка. Защото, подобно на Йозеф К., и нейният герой иска да разбере защо се е озовал на историческата „магистрала на насилието“.
Гледна точка
Ботуш Каишев и милиционер-социализмът
Честит е онзи писател, чийто герой надживява създателя си и съумява да се превърне в емблема на времето. Което безспорно говори добре за писателя, но в случаи като този не говори никак добре за съвременниците.
Гледна точка
Книга на тихото богосъзерцание
Това е книга, пропита с духовна поезия, наситена с мълчание и сърдечно озарение. Тя не назидава, не предзадава разбирането ни, а подканва към размисъл, помага ни да видим с „други очи“ евангелския текст.
Гледна точка
Руската литература като война. Не само на думи
Доколко прочутата фраза на Флобер, че литературата е единственият начин да понесеш съществуването, е приложима и днес? Струва ми се, че есетата на Михаил Шишкин дават важен отговор на този въпрос.
Гледна точка
„У българите“ – един французин през 1885 г. от Сливница до София
На 9 декември 1885 г. френският кореспондент напуска София и се отправя заедно с полския художник Антони Пиотровски към позициите на Сливница. Решаващото сражение е отминало, а българската победа е факт.
Гледна точка
„У българите“ – един френски поглед от 1885 г.
Един от дефицитите на българския исторически разказ е, че пренебрегва външния поглед. През годините съм писал за множество чужди книги, несправедливо забравени. „У българите“ на Леон Югоне е една от тях.
Гледна точка
За единия учебник и стъпките към несвободата
На 15 септември научихме, че ще се върви към въвеждането на „един учебник“ по хуманитарните дисциплини – по история, география и литература (философията и гражданското образование са пропуснати, може би като напълно излишни).
Гледна точка
Светът в двадесет и петия час
Проблемът на утопиите е, че сбъдват бъдещото безумие, а на антутопиите, че предусещат, а не предотвратяват злините на настоящето. Максима, която в най-голяма степен се отнася и за романа „Двадесет и петият час“ на К. Вирджил Георгиу.

