Тони Николов
Гледна точка
Шпионска България
Бледо слънце над София, но въпреки свежото време първите снежинки свенливо известяват настъпването на зимата. Зад волана на паркираната си кола журналистът Димитър Ваковски търпеливо изчаква, наблюдавайки колите, префучаващи по жълтите плочки на площад „Народно Събрание“.
Гледна точка
Споровете около „Св. Александър Невски“ (2)
Наскоро историци предложиха поне площада пред катедралния храм да носи името на небесния покровител на България – св. Иван Рилски. Потребна ни е помощта на Рилския светец и неговия благослов, който ни е дал в завета си: „Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете“.
Гледна точка
Споровете около „Св. Александър Невски“ (I)
Много се е спорило защо катедралният храм на България носи името на руски светец и то на светец, периферен за нашата православна традиция. В ядрото на тези спорове винаги е било едно изначално противопоставяне – крайните привърженици на Русия срещу хора, които по друг начин виждат пътя на България в модерния свят.
Гледна точка
Три майки по Рождество
И тази година посрещнахме тихата рождественска нощ с надежда, но и със свити сърца. Насред войни срещу невинни хора, злини, на които светът е подвластен от векове. И все пак „светлината на познанието“, за която се пее в рождественския тропар, я има, доказателство за което е и тази история.
Гледна точка
Старите рецепти разказват
Завръщането в миналото е като завръщане в дома на нашето детство. Достатъчно е някой ден да попаднем на „ключа“ към него: чрез силно пожълтяла връзка писма или стара тетрадка, в която ръката на нечия баба грижливо е записала важни готварски рецепти.
Гледна точка
Ще спасим ли „духа на мястото“ около „Синият лъв“?
С болка на сърце съм принуден да напиша, че поредното отвратително посегателство срещу духа на Стара София е на път да се извърши пред очите ни. В страна, в която всичко е „кратковременно“ и няма бюджет, където задкулисието се е конституирало като център на властта, всичко е възможно.
Изборът
Потулена София
„В предишните си книги – „Спомнена София“, „Бленувана София“ и „Незабравена София“, се опитах да синтезирам опита си от броденето или фланьорството из града, което неминуемо прераства в археология на спомена. Сега си давам сметка, че ако в предишните ми софийски истории стъпките ми догонваха онова, което се намираше извън окото, този път погледът все повече е обърнат навътре – към потуленото и заличеното. Така към „историите на местата“ се добавят основно „историите на хора“, някога обитавали същите тези места.“ Откъс от новата книга на Тони Николов, издадена от „Рива“.
Книги
Погледът ни е постоянно замърсен от присъствието на аза ни
„Където и да погледнем, виждаме себе си и постоянно себе си, собственото си лице, собственото си присъствие… И да, огледалото прилича на захарта, все по-масово произвеждана и все по-достъпна… създаваща същите зависимости.“ Разговор с Яна Букова
Гледна точка
Спомени изотвътре на времето
Това е книга-чудовище от 1300 страници, но „нежно чудовище“, според определението на немския поет Ханс-Магнус Енценсбергер. Извадените на бял свят Георги-Борисови страници са палимпсест, в който изстърганото от времето, изниква с неочаквана яркост и сила.