0
5894

За националната стипендия
„С усилия към звездите“

Ина Кънчева, артистичен директор на фондация „Културни перспективи“, пред Портал Култура

Ина Кънчева, снимка Асен Тодоров

Нека представим първо най-общата рамка на вашия проект за стипендии. Какъв е той и как ще се случва във времето?

Националната стипендия за растеж и развитие, наречена Per aspera ad astra – „С усилия към звездите“, е учредена от фондация „Културни перспективи“ и КЦМ „2000 груп“, имаме, разбира се, и други стратегически партньори като Дженерали, Про Кредитбанк, АЛТО. Стипендията ще се дава в пет области на изкуството: визуални изкуства, литература, музика, танц, театър/пърформанс. Освен паричното измерение на стипендията, което ще е целево – в рамките на 5 000 лв. за всяка от стипендиите – отделно ще има бюджет, който да подпомогне допълнителен проект или прякото развитие на стипендиантите.

Например, ако музикантите се нуждаят от демозаписи, могат да ги получат; ако преценим, че литературното произведение, след редакции, има качества, то ще бъде издадено и разпространено; ако визуалният артист се нуждае от представителна изложба, каталог или други материали, ще подпомогнем и този процес. Но важното, лично за мен като артист, и онова, което отличава тази стипендия от другите, е едногодишното менторство, което ще я съпътства, от страна на известен артист, покрил световни стандарти. През първата година ментори ще бъдат петима изключителни български творци: във визуалните изкуства – Недко Солаков; литературата – Георги Господинов; музика – Красимира Стоянова; танц – Галина Борисова; театър/пърформанс – Явор Гърдев. На финалния кастинг те ще определят победителите и ще имат около 10-12 срещи с тях през годината. Едно менторство предполага комуникация, различна от работата с учител. По-скоро то е въпрос на осъзнатост и ясна представа за посоката.

Тази стипендия не е за дебютанти, не е за откриване на таланти. Тя е за растеж и за развитие на артисти, вече формирали своя естетика.

Има ли възрастови ограничения за стипендията?

Да, има – до 30 години. Така е по световните стандарти. Но няма долна граница, защото при балета и при музиката рамката е много отворена. Ще сме щастливи да видим ярка творческа личност в ранна възраст и тогава стипендията може да се използва например, за да покрие таксата за негово друго кандидатстване или обучение. Един петгодишен пианист може да покаже изключителни качества, да е поканен да отиде някъде и така стипендията ще подпомогне начинанието му. Докато един двадесет и пет годишен пианист може да няма какво да покаже или ясна цел през тази година и стипендията да не му е толкова необходима.

Всички кандидати ще изпращат заявките си по електронен път. А кандидатстването не е леко – изискват се мотивационно писмо, препоръчителни писма, в които аз вярвам много, когато се реални. За кандидатстването ще е необходимо да бъдат приложени визуални или аудиоматериали. Ще се подписват декларации за авторски права, за да сме сигурни, че материалите не са манипулирани. Непълнолетните ще трябва да подпишат специална декларация, която ние им предоставяме – че имат разрешение за кандидатстването от родител или настойник и т.н., всичко е достъпно на страницата на фондацията www.culturalperspectives.eu.

Моето желание е стипендията да се даде на българи до 30-годишна възраст, които може да живеят и в чужбина, но се нуждаят от тъкмо такава форма на стратегическа подкрепа. Искрено се надявам след пет или десет години да кажем: да, това са двадесет или петдесет души – бъдещата интелигенция на нашата страна – които ние, макар и с малко, подкрепихме в ключов за тях момент. Такова е и посланието на Явор Гърдев, което той отправи в нашия видеоклип – важно е някой да ти помогне, точно когато се нуждаеш. Галина Борисова споделя, че когато е била на 29 години, е получила подобна стипендия в Холандия. И тази стипендия отваря хоризонтите ѝ към съвременния танц. Недко Солаков изключително много вярва в това, че трябва да бъдем себе си, да отстояваме визията си за света. Ще ми се тези ментори да бъдат „равнопоставени“ на търсещите, на младите таланти, защото стипендията е форма на обмен и взаимно вдъхновение между тях.

На 1 ноември 2018 г. ще обявим официално в публичното пространство кои са първите стипендианти.

А какъв е срокът за кандидатстване? От коя датата приемате документи?

От 24 май до 1 септември. В този период заявките ще се подават по електронен път. От 1 септември до 1 октомври ще отсеем финалистите. А между 1 и 15 октомври менторите ще имат среща на живо с избраните финалисти, един вид работна среща, отколкото т. нар. конкурс. А на 1 ноември ще обявим имената на стипендиантите.

След това те ще започнат своята активна подготовка, но тя няма да бъде публично достояние. Единствено, ако до обявяването на новото кандидатстване – 24 май 2019 г. – има събитие, свързано с някои от тях (например премиера), ние ще го разгласим. Но няма да правим текущи годишни отчети за работата с менторите. Когато на 1 ноември 2019 г. обявим новите стипендианти, ни се иска да организираме по-специфично събитие. Не общоприета церемония, на която даващите стипендии да са на първи план, а по-скоро да направим някакъв спектакъл, подпомогнат от нас и от менторите. Не мога още да кажа дали ще бъде инсталация, или пърформанс, но всеки един от менторите, задно със своя стипендиант, ще се погрижи за съответната част от този спектакъл. В този момент не можем да го дефинираме, защото не знаем какви кандидати ще се явят. Колкото по-ярки, колкото по-смели, колкото по-различни са те, толкова повече съвременното изкуство ще спечели.

Всеки от тези кандидати сам избира проекта си, или ще кандидатства по зададени от вас теми?

Всеки кандидатства със свой собствен свободен проект, общата тема ще е само в края на първата година. А ние, заедно с комисията, ще решим с какво още бихме могли да помогнем.

Могат ли проектите да бъдат етап от по-голям проект, който да не приключва в рамките на една година? И как виждате „взаимопроникването“ между отделните категории в конкурса?

Наградата е еднократна. Тя е годишна и е една във всяка категория – според сегашните ни финансови възможности. За сведение – няма разделение в половете. При увеличаване на фонда, ще имаме възможност да дадем 1 стипендия в отделната категория, но специфично жанрово, например в момента за музика имаме инструменталист, певец, композитор, диригент, но само една стипендия. Ако имаме по-голям фонд, може да се даде една стипендия във всяко подразделение и така във всички останали изкуства.

А що се отнася до „взаимопроникването“ – да вземем за пример визуалните изкуства. Това е една много широка категория, която включва дизайн, архитектура, скулптура, фотография, изобразително изкуство. Кандидатите обаче ще се борят за една стипендия в областта на визуалните изкуства. И затова търсихме ментор в тази област, който да е многостранен артист. Недко Солаков е човек, който може да се подпише почти под всички категории. В областта на музиката Красимира Стоянова е на първо място много добър цигулар, инструменталист и теоретик, направила в тази сфера кариера в началото на развитието си, което е фундаментално. И впоследствие тази солидна основа я превърна в една от най-добрите певици на нашето съвремие в световен мащаб. Ярка певица, еманация на идеята за „дивата“, която може всичко, и то дълги години. Явор Гърдев е режисьор с авангардно мислене, с ярки постижения в традиционния театър, но е правил и пърформанси; той винаги търси ново поприще, където да задава своя тон. Галина Борисова тръгва от класическа танцова формация, после минава към експериментални форми, включително и в театралното изкуство. А Георги Господинов е един от най-ярките наши писатели, известен с непрестанните си търсения и проекции – драматургия, киносценарии и т.н. Той спокойно може да пише и под псевдоним и да бъде достатъчно успешен. Участва в толкова много мултидисциплинарни проекти, обича да попада в други сфери.

Разсъждавали сме как всеки от тези петима ментори може да даде адекватно мнение, на базата на своя натрупан опит, и в други сфери. Всеки от тях многократно е работил в програми, където е имал контакт и с млади хора, като обаче не е изцяло потопен в академичността в своята сфера. Според мен интересното е да си ментор, докато собственото ти развитие е още в размах.

Но стигаме до отсяването, а селекцията е трудно нещо, особено в толкова кратки срокове?

Фондацията от пет години работи с група млади изявени и много дейни артисти – един кръг от режисьори, дизайнери, художници, музиканти. Някои от тях са видими от проектите на фондацията до този момент, те ще участват заедно с мен в процеса на отсяването, като в Берлин има петима души от световната сцена, които също ще ми помагат и ще вземат отношение в този нелек и отговорен етап. Но в процеса на отсяването менторите ще участват през цялото време. Те държат на такъв мониторинг. Дори да имаме стотици кандидатури в дадена област, те ще прегледат всичките до една. На административно ниво – преглеждането на документите и всякакви процедурни формалности – аз ще работя лично, моят екип и екип от доброволци, които и сега помагат на фондацията. Става дума за артисти, които и до този момент са участвали в проекти. Имената ще станат явни на страницата на фондацията във фейсбук в процеса на кандидатстването, като ще ги представяме с кратко творческо резюме.

И все пак, в какво според вас е предизвикателството на тази стипендия? Какво би дала тя на един млад артист, как би го насочила по трудния път на съвременното изкуство?

Една творческа личност трябва да се формира и да учи непрекъснато – да осъзнае готова ли е за сцената. Защото сцената е както най-големият учител, така и голяма опасност. Тя може да изсмуче енергията ти, ако не си подготвен за нея. Сцената има изисквания и отговорности, които са много тежки.

Ето защо тази стипендия и работата с менторите не може да е едномесечна или еднократна. Това е процес. Някои от кандидатите може би много харесват някой от менторите и са мечтали да работят с него, други може изобщо да не го познават, но е добре да бъдат отворени за съвместна работа.

Тук отново се връщам към намерението ми да изключим класическата церемония при връчване на наградите и да направим един общ спектакъл. По две причини. Първата е, че ми се иска да наблегнем на екипната работа – нещо особено трудно между артисти с изявено его. И, второ, тук аз виждам елемент на социално предприемачество. Ако завършим с много ефектен общ спектакъл, който да има самостоятелен живот – в София или провинцията, защо не – да се показва на международни форуми, тогава приходите, ако ги има, ще подпомогнат следващите стипендии. Ние ще имаме възможността да увеличим размера им. Да разграничим например при кандидатстването класически балет от модерен балет, инструменталист от певец, които са несъпоставими реално.

По света има много подобни практики. Някои от най-големите наградни фондове са в скандинавските страни, давани от кралски особи. Те поверяват на личности като Пласидо Доминго награден фонд в рамките на 5-10 млн., които той да преразпределя в организации, от които е част. Една година наградният фонд отива в сферата на изкуството, друга – за опазване на културното наследство и т.н. В момент на криза, в какъвто се намира светът днес, не може да се мисли едновременно за всичко. Всичко е според възможностите.

Обмисляхме тази стипендия две години и половина. Не само за да съберем необходимия начален фонд, но и за да си сверим часовника – по какъв начин да зададем условията за наградите. Желанието ни е от втората година трябва да направим нашата дейност видима в международен план. Подготвяме страницата на фондацията, която ще се поддържа и на немски и английски.

Разговаряла съм вече с петима потенциални чужди ментори за догодина, те ще могат да помогнат с изграждането на контактна мрежа. Смятам, че това е от огромно значение за българските артисти. Между артистите съществува мнението, че те са в изолирано пространство, че са по-неравнопоставени от другите, независимо, че сме в Европа. Аз самата не мисля така, но искам да помагам, за да се чувстват поне малко равнопоставени. Не съм съгласна с това усещане обаче. В Африка или Южна Америка мнозина артисти намират своя път към световните сцени. Те са самобитни, но откриват начин да станат видими. Има пътища да не останеш локален, а да допринесеш за духа на съвременното изкуство. Въпросът е колко високо искаш да летиш.

 

Ина Кънчева е родена в София. От шестгодишна се посвещава на изкуствата. Учи балет и актьорско майсторство и е солистка на Детския хор на БНР, с който участва в много концерти и турнета в България и по света. От деветнайсетгодишна се занимава с оперно пеене – като започва да учи в Националното музикално училище и в Националната музикална академия, а по-късно става стипендиант на институции като European Opera Center в Манчестър, Foundation Arena di Verona, Accademia Chiggiana в Сиена и Placido Domingo Center of Perfection във Валенсия, където и специализира. Участвала е в майсторски класове на Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска, Лео Нучи, Ренато Брузон, Анна Томова-Синтова и др. Учи интензивно с Бойка Косева, Анна Луиза–Чова, Алесандро Витиело, Михаил Ангелов и Красимира Стоянова.
Ина Кънчева е лауреат на много престижни награди от конкурси и други международни форуми, сред които Young Music Тalents, „Панчо Владигеров“, „Музикант на годината, 2002“, Мontserrat Caballé, Manuel Ausensi, Master of Voice Monaco, Spiros Argiris, DEBUT, Viotti, As.Li.Co, Passau International Competition и др. 
Един от големите приоритети на Ина Кънчева е насърчаването на даровити млади артисти. В качеството си на артистичен директор на фондация „Културни перспективи“ тя от години подпомага национални и международни културни проекти и отпуска стипендии. Освен това, тя се ангажира в областта на ранното музикално възпитание на певчески надарени деца.