0
1668

За природата като творец

Magia Naturalis, изглед от изложбата, галерия Sariev Contemporary, 2020, снимка Мария Джелебова

Magia Naturalis, по идеи на Боян Манчев и Веселина Сариева, 26 юни–28 август 2020 г., галерия Sariev, Пловдив  

Проект, експеримент, среда от творби, текстове и ситуации, точно определение трудно би могло да бъде дадено на Magia Naturalis, чиято първа фаза бе развита през юли и август като изложба в галерия Sariev в Пловдив и онлайн в блога на философа Боян Манчев. Замислена преди пандемията от СOVID-19, но доразвита в периода на карантина, Magia Naturalis предложи по-различен поглед към едно деликатно, трудно за материализиране – а в този смисъл за показване – сътрудничество между художници и природа. Като основен идеен залог в него бе поставен въпросът за творческите сили на природата, или както го формулират идейните инициатори на проекта Веселина Сариева и Боян Манчев: „Не природата, изобретена като недостижим първоизточник, надлежно хербаризиран в музея, а природата като винаги предстояща, невъобразима сила, като изкуство на предстоящото“.

Именно опитът за преобразуване на определени техники за мислене, схващане и изобразяване на природата обединява по специфичен начин и художниците, участващи в изложбата. В предствените творби от проводник на авторовата идея природата се превръща в съучастник, съавтор на произведението. Но как точно твори природата? И как всъщност се ражда една творба? В експерименталното поле, разгърнато от Magia Naturalis, тези въпроси не търсят и не дават конкретни отговори, а се явяват по-скоро място за среща на различни художествени, поетични и философски чувствителности и практики. Място, в което се случва и едно непрекъснатото преплитане на пространства. От микро- към макрокосмоса, от необозримо малкото към необозримо голямото, погледът преминава, без да се усети.

Марта Джурина, Untitled, 2020, директна експонация върху сгъната аналогова фотохартия, снимка Мария Джелебова

С търсенията си върху способностите на светлината да създава пространства, да показва скритото и да фиксира краткотрайното като образ младата художничка Марта Джурина задейства особен творчески процес. С помощта на различни източници на светлина като лазери и цветни диоди тя дистанционно оставя светлинни следи по повърхността на фоточувствителна хартия. Така споделеният художествен жест създава един нов вид „безкамерна“ фотография обект, невъзможна за репликиране. А с това и самата идея за фотографията като „рисунка със светлина“, заложена в етимологията на думата, придобива в работата ѝ едно различно, почти буквално значение.

Марта Джурина, Glowing Attraction, 2020, директна експонация с биолуминесцентни водорасли върху фотохартия

Особено интересни са и експериментите на Джурина с биолуминесценцията на микроорганизми. С няколко леки разклащания отгледаните от нея в епруветки плактони и водорасли се превръщат в деятели на образи. Именно излъчената от тях светлина се разпилява в ярки жълто-оранжеви нюанси по аналоговата хартия на серията Glowing attraction (2020), показана в изложбата. А мистериозния кръг от светлина в Untitled (2020) Джурина получава с друга, малко позната техника – т.нар. Кирлианова фотография, за която се вярва, че показва аурата на човека и други живи организми.

Биния Верли, STERNENSCHRIFT (14.8.2012, 12.1 изминати км.), 2014, звездна светлина върху 35 мм филм, мастиленоструен печат върху хартия

В пряк диалог с творбите на Джурина влизат тези на Биния Верли. В практиката на швейцарската художничка фотографията придобива още по-отчетлив пърформативен характер и е пряко използвана за улавянето и визуализирането на различни краткотрайни и ефимерни жестове и събития. В серията Sternenschrift (2014) например това е пътят, изминат от баща ѝ за един работен ден. С помощта на GPS устройство, прикрепено към панталона му, тя записва траекторията, осъществена, докато той събира сеното в планински район в близост до Женева, наречен Щерненберг, или в буквален превод „планина на звездите“. За визуализирането на тази траектория Верли конструира специално устройство, което с прикрепен към него фотоапарат, отворен на дълга експозиция, събира точно определен вид светлина – тази на звездите, за да остави след това следите ѝ по негатива.

Същата „звездна писалка“ художничката използва и при творбата Das Herz bewegt die Sterne (2013) или „Сърцето движи звездите“. Този път вместо в планината поставя фотоапарата върху гърдите си, улавяйки онези седемдесет съкращения, които човешкото сърце извършва средно в минута. Връзката, която Верли изгражда между космическата енергия и човешката, е визуализирана в случая със съдействието на един друг „творец“, чиято креативна сила продължава да носи и до днес мистериозен и неконтролируем характер.

L, GOLD CORD = 999 Portal, полиран месинг, 2020, снимка Мария Джелебова

Нестихващият стремеж на човека да се свърже с безкрайността на Вселената, да се влее в нея под една или друга форма е още по-силно изразен в творбата на L „Златна нишка = Портал 999“. Създадена след пърформативен ритуал, извършен през юни т.г. на Античния театър в Пловдив от L и оракула Виолета Керемидчиева, тя е излята в цилиндрична форма, за да преминава „през и вътре във всички неща, появявайки се от двете страни на стената, пробиваща всички воали и илюзии“. В нея е заложена концепцията за златната нишка, която „свързва космическото тяло през всички измерения във и извън илюзиите на пространството и времето“. Роботизираният женски глас, който говори за нея във видеото, придружаващо изложбата, е своеобразно допълнение към идеята за размиване на фигурата на художника демиург, развита в изложбата.

Причината да не бъде директно чут гласът на автора L е, че той вече не съществува под това име, а се е трансформирал в Астрални оракули, общност без дефиниран, задължаващ художнически „аз“. Трансформация, която предава и схващането, че творбата не е предмет, демонстриращ ценност и статус, а авторът ѝ не играе ролята на демиург, който да ѝ даде определен, неизменен смисъл.

Веселина Сариева, магия натуралис, ехо/статика/динамика/светлина, поема в развитие, май–юни 2020 г.

Освен визуално Magia Naturalis развива и философско-поетично измерение, изградено както от блога на Боян Манчев, така и от поемата на Веселина Сариева. Написана през май и юни, когато отношението към света и към другия е тотално трансформирано от пандемията на COVID-19, поемата е разделена на четири гласа, четири пространства – ехо, статика, динамика и светлина. Веселина Сариева събира в нея личен опит, наблюдения върху предстоящата изложба, върху текстовете на Боян Манчев, върху света около нея и състоянието, в което се намира през месеците на карантина. „Въздухът заема въображението/въздухът заема движението“, пише тя в „динамика“. А в „ехо“ – „измислям език – той римува повърхност с дълбочина“.
Съставена в десет части и отпечатана на плътна черна хартия, поемата се превръща в обект, при който всяка сгъвка кореспондира на нова част. Както работата на Марта Джурина Untitled (2020), която създава пространство чрез светлина и прегъване на хартия, поемата на Веселина Сариева създава пространство с думите и с тяхното разположение върху медиума.
А ако някъде трябва да очакваме началото на фаза II на Magia Naturalis, то най-вероятно е в блога на Боян Манчев, създаден с идеята да продължи експерименталното поле на поредицата за философска фантастика „Новият Атанор“. Именно в тази виртуална лаборатория философът оставя мисли, наблюдения и откъси от свои и чужди философски текстове. Включени са понятия, които по думите на Манчев са важни, от една страна, за съвременната философия на природата, от друга, за съвременното изкуство и философия и не на последно място за „тази магическа традиция, тръгваща от древността и стигаща до новото време, която си поставя за цел да мисли творческия потенциал на природата“.

Марта Джурина, Untitled, 2020, кирлианова фотография, аналогов печат

Традиция, към която отвежда и заглавието Magia Naturalis, отправило поглед към Ренесанса. За Боян Манчев водеща в понятието е идеята за „творческата природа, т.е. за самата природа като творец, която до голяма степен влияе на ренесансовите художници и тяхната идея за изкуство, както ние я разбираме днес. Това беше началната хипотеза или аксиома на този експеримент. Ние се опитваме да разберем до каква степен съвременното изкуство все още би могло да работи с подобни хипотези, които, от една страна, се сблъскват с природата като някакво поле на непознати все още сили, а от друга страна, се сблъскват с опитите на съвременната наука да схване, разбере и да изобрети техники за осмисляне на тези сили“.

За галерия Sariev това не е първи опит за пречупване на идеята за изложбено пространство – няколко визуални инсталации в католическата църква „Свети Лудвиг“, проекти в публичното пространство на Пловдив, превръщането на галерията в ателие и на ателието в галерия, но вероятно е първият, при който това се случва в няколко пространства едновременно. Пространства, които действат както автономно, така и като части от един по-широк и определено нужен размисъл за фигурата и ролята на твореца, във всеки смисъл на думата.