Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Бавняр!
Вчера, през първия учебен ден, срещнах нова дума. И бързам да я съобщя. Да я обявя. И то с ясното съзнание, че тя е живяла поне година-две в някакви свои сумрачни младежки пространства, преди да се появи, написана на фланелката на едно момиче. Човек не среща често нови думи. Даже може да не срещне нито една през живота си.
В Правец на Девети
На другия ден в Правец имаше манифестация по случай девети септември – с лозунги, със знамена, с речи, както му беше редът. Официалните лица късно забелязали опакования паметник и изпаднали в голям конфуз. После зъбците на машината се задействали.
Старият индиански вожд
Коремът му е мършав, като на вълк. Ръцете му са здрави, изпечени. Вратът и лицето му са нарязани от бръчки, но тези бръчки още не говорят за старост, а само за устойчивост, за някакво каменно търпение.
Политическо айкидо
По високите етажи течеше усилена мисловна дейност. Влизаха и излизаха от вратите на кабинетите с напрегнати гримаси, защото се бяха убедили, че мисловната дейност трябва да е изписана и на лицето, така е най-добре.
Пастирът
Минах край селския магазин, който беше освен това и кафене, и кръчма, и будка за вестници и го видях, че пак седи под ореха, на скованата надве-натри пейка. Пред него имаше чаша ракия. Напоследък все там седеше, но не бях го заговарял.
Бутане на плевня
Беше дълга двайсет метра и широка осем. И висока пет. На два етажа. Приличаше повече на кораб, отколкото на плевня. Беше строена с десетметрови греди, дебели като мачти. Как ли са ги сваляли навремето от планината тези трупи...
Добра дума за Бойко
Ще намеря ли сега, когато българите от площадите на големите български и световни градове викат „Оставка!”, ще успея ли да намеря и да кажа поне една добра дума за Бойко. Трудно ще ми е. Като искам да предупредя. Това е творческо, не политическо предизвикателство.
Цирк „България“
Стигна до фургона, на който още личеше надписът „Държавен цирк“, а някой бе добавил с блажна боя „България“, отключи катинара и влезе вътре. Животът му мина по фургоните. Цезар се надигна да го посрещне и отърка челото си в панталона му. По пода се посипаха като искри шепа косми. Напоследък Цезар бе започнал да оплешивява.
Той
Човекът с обикновеното име Иван Петров днес имаше почивен ден и реши да излезе на разходка. Не беше излизал на разходка не знам откога. Хвана тролея и слезе в центъра. И започна да се разхожда. Направи му впечатление ненормалното количество полицаи, които се бяха изсипали на всяка от пресечките на голямата улица.
Протестът
Рейсът затвори вратите и вече тръгваше, когато някакъв див вик накара шофьора да спре и да отвори предната врата. През нея влетя едно момче, което тръгна между седалките назад и се изтърси до момичето с късите панталонки. Двамата седяха на двойната седалка с гръб към движението точно пред мен, така че можех да ги виждам добре.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Андрей Захариев
всичко от автора -
Калин Янакиев
всичко от автора
Нашият избор
Оригиналните илюстрации на Иван Димов към поемата на Валери Петров „Палечко“ могат да се разгледат в Галерия-книжарница София Прес до 13 октомври.
Тазгодишното издание на Европейските дни на наследството в София ще се проведе на 19 и 20 септември под мотото „Опознайте културното наследство за цял живот!“ Повече за програмата – тук.
„След 11 септември: образи от Кота Нула“ – изложбата на фотографа Джоел Майеровиц продължава до 25 септември в СГХГ.
Изложбата на Християн Бакалов „ЧИСТО (бъдеще)“ продължава до 1 ноември в САМСИ.
няма коментари