Деян Енев
Гледна точка
Премиерата
Не му пукаше особено дали ще прави премиера на най-новата си книга, май, доколкото си спомняше, и на предишните си книги не беше правил премиери, но издателят каза, не се дърпай, трябва да направиш, може за теб да не е важно, но за книгата е важно.
Гледна точка
Указът
Когато се събуди, кралят дълго време не можеше да се сети какво имаше да върши днес. После се сети – да напише и да подпише указа за вдигане на данъците. Надигна се и седна в леглото. Започна да рита с крака, за да си обуе чехлите…
Гледна точка
Бялата лястовица
Когато я питаха по телефона какво прави татко, майка им все по-често отговаряше: „Спи“. Наистина с годините баща им се пресели в леглото. Явно онези, предишните времена, когато беше жив, забавен и веселеше малките, вече бяха далеч.
Гледна точка
Празни стаи
Бяха му избрали достойна служба. Трябваше да седи на стол и да надзирава работниците, които опразваха къщата. Есенното слънце приятно стопляше кокалите му, измръзнали от старостта. Имаше два камиона. В единия товареха мебелите, в другия вещите, дрехите и книгите.
Гледна точка
В Лом при Георги Божинов
Изпитах искрена благодарност към град Лом тази есен. Град Лом ми създаде неповторимо преживяване. Град Лом ме срещна с Георги Божинов, „този гениален писател, дръзнал да отстоява свободата на словото в едни свирепи времена“.
Гледна точка
Игра на държави
Играехме тази игра винаги, когато можехме. На село, на поляната. Играехме я повече и от челик. През ваканцията се събираха доста деца. Оскубвахме тревата, отъпквахме едно колело пръст, голямо колкото колелото на волска каруца, и бяхме готови.
Гледна точка
Двама човека, които светят
И двамата вече не са между живите. Но паметта за тях свети. Единият е учител по история, другият е хирург. Ето ги.
Гледна точка
Завръщане
Влакът спря на гарата. Как беше оцеляла тази малка гаричка, че на нея да спират влакове, това никой не знаеше. Но беше факт. И надписът с името на гаричката беше истински, и перонът с белите и черни правоъгълници.

