Деян Енев
Гледна точка
Три текста за Великден
През дните на Страстната седмица човек много отчетливо може да усети фундаменталните понятия на живата вяра в Христа – покаянието и смирението, за да стигне до онова грандиозно „Обичайте се един друг, както Аз ви възлюбих“. До съдържанието на Благата вест.
Гледна точка
Най-дългият влак
Леля Луна беше на шейсет. Здрава още жена, с гъста бяла коса, на кръста си винаги връзваше стегнато вълнен шал, че имаше да върши много работа. Питомците в санаториума бяха двайсетина престарели жепейци, пострадали при изпълнение на служебните си задължения.
Гледна точка
Двама поети
Пред мен са стихосбирките на двама поети – „Вълчи празници“ на Илко Славчев и „Соло за камбани“ на Георги Николов. И двамата са на достойна възраст, победили напълно илюзиите си.
Гледна точка
Гаринча
Площадът беше кръгъл, настлан с големи гранитни павета. В средата растеше огромен платан със сива като кожата на слон кора. На мястото на цифрата 12 имаше неголяма старинна църква, на мястото на цифрата 6 имаше музей.
Гледна точка
Намести шапката и смушка коня…
Дуза все по-често виждаше мъжа си да присядва тук и там из двора, на някой пън, на някой камък, да бърше челото си, макар че времето беше още хладно, а някой път и да се държи за гърдите.
Гледна точка
Едно старо интервю с Калин Терзийски
Калин Терзийски почина на 22 януари на 55 години. На 2 март се навършиха четиресет дни от смъртта му. Бях забравил за това интервю от 2010 г. То изскочи внезапно в компютъра ми. Публикувам го, за да си спомним за Кайчо.
Гледна точка
В градчето N.
Хотелът в градчето N., към който бяха насочили Жотев, беше вехтичък и това не можеше да се скрие. Но чистотата беше прилична. Не можеше да се види например кофа с ракета и парцал, забравена пред някоя врата, или умрели хлебарки по ъглите. Пепелниците на тераската до входа също бяха чисти.
Гледна точка
Палячото
Палячото живееше в шкафа. Той беше минал през детството на двете сестри Нада и Рада и беше оцелял. Защото в гърдите му имаше планини от търпение. На главата си носеше висока гугла. Отдолу, под гуглата, стърчеше бяла коса. А на раменете му бляскаше синя сатенена риза на звезди.
Гледна точка
Джумбалдак
Вече се чуваха гласове на птички, но още беше много студено, макар и без сняг, и Звездоброев вдигна яката на връхната си дреха. Беше дошъл в командировка в София, свърши учудващо бързо работа и сега дори щеше да зарадва сетивата си – днес брат му откриваше изложба.

