ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

543 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Предизборно

Хвърлете си нощните шапчици, драги политтруженици и прочие партийни козодои, изсекнете се едно ху-у-у-убавичко, за да ви се продуха мозъкът, извадете си восъчните тапи от ушите и чуйте изпълнената с драматизъм история на пенсионираната учителка от „Люлин“ Сийка Маслинкова – колкото и да ви се струва, че не се отнася до вас.

Наемниците

Заваля. Скриха се в някаква барака. Бяха изпратени дозор. Те двамата – Торо и Маджик. Да разгледат, да видят пораженията в селото. Но заваля и се скриха в бараката. Започна и да мръква. Маджик и Торо решиха да отложат наблюдението за утре...

Тополов пух

Вратата на хангара зееше широко отворена. Навън из прахоляка летеше тополов пух, събираше се на все по-големи вълма, колкото очи, колкото юмруци. Войниците пиеха. Пресягаха се, сипваха. Бяха наредили три дървени каси с дъната нагоре. Разговорите бяха разкъсани, кънтяха в огромното помещение...

Пинокио

На една малка уличка в центъра на голям град имаше ателие-галерия, в която художниците можеха да си купят всичко, свързано с тяхното изкуство – бои, моливи, хартия, платна, рамки, стативи, палитри. Тук имаше също длета за дърворезбарите и шпакли за скулпторите.

Името му свети като златно

Направил съм този запис с Иван Гърбев на касетофонче някъде към 2005 г. Той ми беше тъст. Сега виждам, че историята на неговия живот е започнала да се превръща в част от голямата история. Думите му обхващат един период от 60 години.

Зимен дъжд

Времето се задържа сравнително топло за началото на януари. Сутрин и вечер наистина застудяваше, но през деня напичаше слънце, което напомняше за пролетта. Но веднага след това можеше да се излее проливен дъжд. Шантаво време, което отговаряше на настроението ми.

Джуджето Апчих и Мико

Джуджето Апчих имаше за задача да занесе за Коледа подаръка на Мико. Да го остави под елхата и да изчезне, както му е редът. Мико беше написал писмо до дядо Коледа, беше го пуснал в специалната пощенска кутия в пощата и сега чакаше. Час по час ходеше до елхата и я обикаляше.

Кастинг за Дядо Коледа

В репетиционната зала на бившето читалище „Светлик“ се провеждаше кастинг за участници в пиар-кампанията на българския клон на водеща световна фирма за газирани напитки под надслов: „Нашата лимонада е шампанското на Дядо Коледа!“, за избор на Дядо Коледа.

Юбилей на читалището в Дрен

На 3 декември читалище „Благой Попов” в с. Дрен отбеляза своя 95-годишен юбилей. Ще публикувам откъс от моя колонка за съдбата на Благой Попов. И накрая – една легенда от с. Дрен, разказана от Мария Гърбева.

Най-дългият блус

Началният час за новогодишното фирмено парти бе обявен за деветнайсет часа. То щеше да се проведе в един от големите хотели, преминал през основен ремонт само преди година. Управителят на фирмата лично посрещаше пристигащите служители, стиснал в дясната си ръка чаша с вино.