ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

450 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Вечерна проверка за Боби Роканов

Оная с косата мина и през Боби Роканов. След някой и друг ден ще станат два месеца, откак го няма. Появяваше ми се във Фейсбук, ядеше се с този и онзи. После профилът му стихна. И се чу: Боби Роканов вече го няма.

„Живеем в „Шишманова“ България!“

„Дали сега нашата България е „Шишманова“? Може би. И в онази епоха това е била една богата земя, и сега живеем в относително благоденствие, но добра ли е посоката?“

Глас от голямата тишина

Това беше доста отдавна, но не чак толкова, защото ясно си спомням досадата от общия му вид, щом на петнадесетия ден стана ясно, че той няма да бъде нито снежнобял и нежен както майка си, нито ще носи мощността на баща си – напръскан с бяло и кафяво едър и темпераментен гълъб.

Буца сол

Понякога това, което се каниш да напишеш, седи вътре в теб и прилича на голяма буца сол. Трябват много дни, за да добие форма. Но тези дни ги няма, има я само нощта срещу сряда. Знаеш, че написаното ще си остане само една голяма буца сол. Но понеже е нощта срещу сряда, сядаш и го написваш…

Едно ферари с цвят червен

Днес не ми остава нищо друго, освен пак да публикувам тук разказа си „Едно ферари с цвят червен”. В светлината на току-що отминалите избори този разказ, струва ми се, едва сега разкрива истинския си обем, като трябва да призная, че в случая моето удивление е най-голямо.

В градинката

И аз не знам как намерих тази градинка. Изникна изведнъж, до самия булевард. Напечена хубаво от слънцето, не съвсем чиста, но в никакъв случай не и мръсна, просто малко изтормозена от зимата, с обелени катерушки, с пробита от корените настилка, но с храсти, които вече напъпваха. Пейките бяха сухи.

Крив свят

Прахът се трупаше върху книгите като сняг. Ставаше все по-гъст. Книгите бяха много. Двете библиотеки в стаята бяха претъпкани. Книги имаше върху облегалката на дивана. И по пода също имаше високи по един метър кули от книги, между които имаше изсечени пътечки за минаване.

Сакото на Бойко

Познавам един човек. Заплатата му е такава, че като плати тока, не остават пари за билетчета. Ако си купува редовно билетчета, няма пари да плати тока. Но кара някак си, като повечето българи. Не се сърди на никого. Разсърди се бе, викам му. Напопържай! Не, отговаря той...

Мелодия за една струна

Онази цигуларка, за която написах разказа „Цигуларката“, още понякога свири на „Графа“. Впрочем майка ѝ, моята вярна читателка, една куцичка и много мила женица, почина. Когато ме види да минавам край нея, цигуларката неизменно ме поздравява...

Валентин Ангелов на 60

И през този април Валентин Ангелов, верен на неистовия си творчески нрав, ще подреди нова, юбилейна изложба. В която ще бъдат затворени като в кехлибар основните му търсения и прозрения на зрял художник.