Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Писателски грижи
Седях в писателската си кантора и кисело се усмихвах. Защото имах киселини. А содата на мен лично не ми помага. От содата единствено започвам да се оригвам като камила, преяла с фурми. Грозна работа, какво да ви обяснявам.
Фейлетонистът
Помня го, разбира се, но вече виждам образа му размазан като през мокро стъкло; пустата му памет, след година-две може и името му да ми изхвръкне от паметта. Но се оказа, че още пазя двете текстчета, които ми беше връчил при последната ни среща. Които ми беше завещал, така да се каже.
Завръщането на Иван Шмельов
Кой е Иван Шмельов? Може би да започнем с това – че два пъти, през 1930 и 1931 г. е номиниран за Нобелова награда и така се явява пряк конкурент на Иван Бунин, който взема наградата през 1933 г.
Кратък коледен разказ
На една от централните софийски улици има малка кафе-сладкарничка. Отпред на тротоара са изнесени две масички с четири стола. Вътре също има две маси и витрина с торти и пасти, както и допотопна кафе-машина, която пищи като улулица.
Петел
Така. Сега. Ще ви разкажа историята на една картина. Изобразяваща петел. Петел. Добра картина, даже много добра. Петелът на картината е в пълното си оперение. Като генерал в параден мундир. Действието се развива в Пловдив. В началото на прехода. В мутренските времена.
На панаира на книгата
Снощи, докато се прибирах уморен и скапан в ледената мъгла, срещнах професор Килифарев. Той е познат с всички, но по какво е професор, това остава пълна загадка.
40 години без Петя Дубарова
Години наред се канех да изровя няколкото писъмца и пощенски картички, които имам от Петя Дубарова, и да ги изпратя на семейството ѝ. Но вече така и не помня дали го направих, или не.
Три разказа
Жена му простираше прането на телта в двора. Той излезе от къщата да сипе хляб и суроватка на кучето. Видя, че край паницата се завъртя една оса. Край, дойде пролетта, рече си. Кучето ядеше като невидяло и синджирът му звънтеше по желязната паница.
Командировка
Валери, журналист в столичен всекидневник, имаше работа в провинцията, в града N., където беше минала студентската му младост. Като истински професионалист, той си набеляза, как му викат сега, реперите, които щяха да му бъдат от полза за темата.
Глухчо
Било точно преди век. Някъде из голямата руска земя. Има такива четива, които изведнъж хвърлят светлина като прожектор и ти разбираш какво е било времето. Понякога на такива четива им викат шедьоври. Но както и да е. Да караме напред.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Андрей Захариев
всичко от автора -
Калин Янакиев
всичко от автора
Нашият избор
Sofia MENAR, фестивалът за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, се провежда до 30 януари в Дома на киното, G8, Евросинема, Чешкия център и кино „Влайкова“. Фокусът тази година е върху копродукциите между скандинавски страни и държави от Близкия изток. Прожекции има и във Варна, Пловдив и Стара Загора.
„Имагинерни конструкции“, изложба на Калия Калъчева в галерия „Нюанс“ в София. До 4 февруари.
Филмова панорама по повод Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – 27 януари: от 20 до 23 януари в Полския институт в София от 18 часа, вход свободен. Програмата – тук.
Продължение на проекта „Арфата разказва“ – на 22 януари, сряда, от 19 часа в Литературен клуб „Перото“ в НДК. С участието на арфистките Кохар Андонян и Илияна Селимска.
няма коментари