ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

441 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Валентин Ангелов на 60

И през този април Валентин Ангелов, верен на неистовия си творчески нрав, ще подреди нова, юбилейна изложба. В която ще бъдат затворени като в кехлибар основните му търсения и прозрения на зрял художник.

Хляб

Фурната беше на другия край на селото. Близнаците и дядо им тръгваха от тяхната къща по такова време сутрин, че да сварят за десет часа, когато вадеха хляба. Спускаха се по стръмната уличка и излизаха на централната. И продължаваха по тротоара под черничевите дървета, край хоремага, край заключената църква, край училището...

Само Чехов ме спасява!

– Той е доктор, бе майка. Той е доктор на човечеството. Казвам ти: ако не е Чехов – сега виждаш какво е КЪРЖАВО времето, в какво време живеем – ако не е той, аз специално отдавна да съм финиширал. Озон. Чист озон. Иначе се задъхваш и край.

Лятно време

На гара N времето е спряло. Мечо и Вълчо, двата помияра, по цял ден се изтягат върху напечените релси. Циганчетата ядат на поразия от черешите край релсите и от носовете им тече черешов сок. А старият стрелочник помоли в никакъв случай да не споменавам името му, нито името на гарата. И аз я нарекох гара N.

Отсечената китка на един писател

Един български писател ходи по софийските улици, както го е правил и досега, много често може да го видите, той е истински пешеходец, даже бих го казал и по-силно, той е истински римски пехотинец и изминава огромни разстояния пеш, но сега дясната му китка е отсечена и от раната капе кръв.

Лозницата на Станачко

Станачко живееше в къща в кв. „Модерно предградие“. Цял живот беше работил като автомонтьор. Преглеждаше колите в собственото си гаражче, от което всяка сутрин изваждаше собствената си кола, за да има къде да лекува чуждите коли.

Безследно изчезнал

„Жестокостта е неестествено състояние за човека, защото той е сътворен по образ и подобие Божие, а Бог е Любов. Тя е дошла след грехопадението. Пръв Каин убил брат си, а убийството е връх на жестокостта.“

Зид

Говореше се, че той бил последната отломка от старите владелци на тези земи. Кой го беше казал, кога го беше казал, това не беше известно, а не беше май и толкова важно. Защото какво да се лъжем, много трудно някой би могъл да съзре каквото и да е величие, пък дори само и ехото на величие, във вида на този човек.

Братя мои…

Миналата година този човек навърши 70 години. Успя да издаде две книжки през живота си и в тях събра няколко новели и десетина разказа. Но докато продаваше книги на онова централно кръстопътище в София, край него минаваха стотици и хиляди хора и нерядко оставаха с часове, за да слушат неистовите му монолози за литературата.

Пианистът

Мълвата го беше изпреварила. Говореше се, че когато препуска, се държи само за дръжката на револвера. В бара мъжете отдавна коментираха неминуемата му поява. В бара, чиято единствена украса беше старото пиано. Но откакто застреляха пианиста преди година, никой не беше свирил на него.