
Деян Енев


Гледна точка
В ъглите на деня
Всеки е виждал човек, който се подпира с едната си ръка в ствола на някое дърво, било за да си почине, било когато случайно срещне познат и двамата спират на кратка приказка. Когато видях този човек на улицата, и той правеше същото. Беше се подпрял с ръката си в ствола на едно дърво.

Гледна точка
Кратунка
Никой не знаеше името му, всички му викаха Кратунка. Кратунка беше шестгодишният син на перачката в двореца. Викаха му така, защото главата му беше твърда и своенравна като онези декоративни тикви с цвят на човешка кожа, които хората сееха край оградите.

Гледна точка
Сам
Огнян погледна часовника на телефона. Беше седем часът. Трябваше да става. Надигна се, отиде в банята, изми си лицето и зъбите, после се върна в стаята и се облече. На другото легло баща му спеше. Имаше време да слезе долу във вътрешния двор на болницата…

Гледна точка
Мъжът, който пристигна пеш
Мъжът, който пристигна пеш, спря на площада и се огледа. Заобикаляха го мъртви сгради в различна степен на разруха. Но до тухлената стена на една от сградите имаше залепена чешма – гранитна плоча с чучур. И от чучура (о, небеса!) течеше вода.

Гледна точка
Последният комендант
Бяха красиви дни. Комендантът ходеше с кожено яке и шал и лента на челото, която укротяваше буйната му коса, а очите му бяха черни като смола. Онова момиченце Радост, на която ние викахме Рут, направо пропадна в тези очи.

Гледна точка
Ворино
В пети клас с брат ми бяхме много дебели момчета, направо тежка категория. Учехме в 126-о училище, което се намира на бул. „България“ и ул. „Нишава“. Тогава „Нишава“ беше просторна улица, оградена с шпалир от кестени.

Гледна точка
Славеите
Когато се стопли, жителите на селото отново видяха дядо Аско да седи на пейката пред къщата си. Зимата беше тежка и студена и насред снеговете те понякога се сепваха и се питаха какво ли става със стареца.

Гледна точка
Еднокракия
Градчето е в очакване. Най-сетне се чува, че Рижия пристига. Всички излизат да го посрещнат на площада. Появата му е истинска класика. Леко се полюшва на коня, пушката му стърчи от калъфа на седлото с приклада напред, на бедрата му висят два револвера. И шапката му шапка, и шпорите му шпори…

Гледна точка
Старият шампион
Наистина, ако се загледаш, по лицето му имаше белези, подутини, носът му беше сплескан. Освен това държеше главата си малко накриво. Но никой не би познал в това лице лицето на големия шампион отпреди четиридесет години. Което, разбира се, не отменяше победите му.