ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

428 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

В клуба на великите

Утрото беше наръсено със сняг. Червените крачка на гълъбите, трополящи по перваза на прозореца, бяха първият, най-ярък план на перспективата, която се разкриваше пред сънения ми взор от моята наблюдателница на шестия етаж – оттук виждах доста голяма част от бялата улица...

В лабиринта

Градът беше празен. Рядко се виждаха минувачи, сгушени в яките на палтата си. По клоните на двете високи дървета до хотела в центъра грачеха гарги. Бяха толкова много, че голите корони на дърветата бяха почернели. Изведнъж се сети за мемориала, който се намираше в едно село на двайсетина километра от града.

Дежурство в неделя

Паркът на клиниката не беше съвсем истински парк. Той представляваше просто едно каре с големи дървета, затворено между високи тухлени зидове. Беше доста мрачен с тези подгизнали от дъжда клони, със заглушените от избуялите храсти пътечки.

По онази уличка

Тръгнаха нагоре по уличката, по която навремето разхождаха децата си като малки, с количката или пеша. Много вода беше изтекла оттогава, ниските къщи, потънали в облаци от цъфнали дървета през това време на годината, бяха заменени от кооперации...

Писмо в бутилка

Този път почти нямаше хора. Рибарите си бяха отишли. Но той беше длъжен да се върне тук и да благодари на мястото, което му замени през лятото и планините, и моретата. Само допреди седмица-две ожънатата царевична нива изглеждаше руса, сега късите стъбла бяха покафенели и бавно се доближаваха до цвета на земята.

Шошана

Шошана дължеше името си на някаква песен. Баща ѝ много беше харесал тази песен. Той беше весел човек. Умееше да свири на акордеон. Поставяше чашата отгоре върху акордеона, свиреше и не я разливаше. Челото му блестеше, косата му щръкваше от потта, а той свиреше и пееше, сякаш ей сега светът ще свърши.

Партията на клепоухите

Влязох в кафенето да си поръчам сандвич. Съдържателят започна да ръкомаха и да сочи с ръка към устата си. Разбрах. Трябваше да сложа маската. Сложих я, загащих си я на ушите, но докато чаках, реших малко да се озъбя. Беше ми писнало. И се озъбих през маската.

Кафенето зад ъгъла

Птиците се събираха да отлетят на юг. Закъсняха тази година. Времето ги излъга. Задържа се до последно слънчево, меко, небето беше чисто, въздухът беше топъл. В други години още предния месец те бяха готови.

Survivor

Той живееше до кофите за боклук. Наблизо имаше спирка. Някоя жена понякога изкрещяваше: Боже, умрял човек! Не, не беше умрял. Спеше. Направо на мазния тротоар или, в по-добрите дни, на разкъсан кашон. Беше младо момче, с брадичка, с дрехи, черни от мръсотията.

Кралят

Денят му беше запълнен до последната секунда. Събуждаше го, както винаги, княз Мишин. Той започваше да гъделичка босия му крак с големите си разперени сиви мустаци и това беше достатъчно. Беше забелязал, че княз Мишин ходи някъде през нощта, дори в просъница като че ли му се счуваше, че долавя далечен шум от битка...