Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Писмо
Жена му простираше прането на телта в двора. Той излезе от къщата да сипе хляб и суроватка на кучето. Видя, че край паницата се завъртя една оса. Край, дойде пролетта, рече си. Кучето ядеше като невидяло и синджирът му звънтеше по желязната паница.
Императорът
Тоя, дето яде от хляба, върви по-напред. Издълбал е хляба като хралупка, яде от меката среда, върви, тъпче в устата си и яде. Наметалото му се вее след него. Наоколо няма никой с такова наметало, пурпурно, императорско. Другият след него е наметнал ямурлук, корав, пада до долу като скала.
Не падайте духом!
Гледам, опънали вчера едни дебели като боата, дето вдигна кръвното на Пловдив, розови маркучи край градинката до хотел „Рила” и ровят нещо с едно малко багерче. Питам, какво ровите? И тая ли градинка ще украсявате?
Животът на човека
Всяка година гледам да присъствам на литийното шествие в памет на Св. Патриарх Евтимий на 20 януари – от църквата „Св. Седмочисленици” до паметника му, с неговата икона начело, с храмовото духовенство и с хоругвите, носени от семинаристите
Ромео и Жулиета
Работният му ден беше разграфен на чертички. На всеки кръгъл час по една чертичка. Тогава излизаше да изпуши една цигара. Работеше като охрана на една банка. Имаше бюро до вратата, на което седеше. Имаше и пистолет, който носеше в кобур на колана.
Дипломатическа сатира
Преди няколко дни, а по-точно, на 11 януари, в Свищов в рамките на традиционните Алекови дни беше обявена официално наградата в Международния конкурс за кратък хумористичен разказ „Алеко” за 2018 г. Наградата спечели руският писател Виктор Шендерович.
Старият календар
Филип Марлов реши, че е време да приключи със селския си период. Мнозина приятели отдавна го обвиняваха, че се е превърнал в някакъв печален селски детектив.
Трудов стаж
Тия дни, между Коледа и Нова година, докато си търсех трудовата книжка на тавана, се натъкнах на една пластмасова състезателна кола и на една парцалена кукла. Нямам идея как и двете бяха оцелели досега през всичките страшни и безжалостни перипетии през годините, които съпътстват живота на малките ненужни вещи.
Учителите на художниците
Каква е тази червена каравана? Както изглежда – стрелбище. Но празникът е свършил, паднала е вече нощта. Дневната навалица е изчезнала. И двамината собственици сега си почиват. Но в позата им личи не отпускане, а напрежение...
Цигуларката
Цигуларката свиреше всеки ден на различни места в София. Свиреше на „Витошка“, свиреше пред един от безистените на площад „Славейков“ и дори когато минаваше трамваят и железните му колела стържеха в железните релси тъй, сякаш някой исполин вади меча си от ножницата, тя пак продължаваше да свири.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Андрей Захариев
всичко от автора -
Даниел Смилов
всичко от автора
Нашият избор
Автопортретите на Дечко Узунов са в основата на изложбата, която СГХГ представя по случай 120 години от рождението на художника. Продължава до юни в галерия „Дечко Узунов“.
Изложба „Малки истории – рисунки и документи“ в галерия „Лоранъ“: рисунки, карикатури, архивни материали на значими художници на ХХ век: Ал.Божинов, Вл.Д.Майстора, К.Щъркелов, Н.Танев и др. До 9 март.
Оперната певица Анджела Георгиу ще изнесе концерт в зала 1 на НДК на 25 февруари, понеделник, заедно със Софийската филхармония, диригент Найден Тодоров. С участието на тенора Стивън Костело.
няма коментари