Деян Енев
Гледна точка
Снежният човек
Както винаги преди обяд, пенсионерът Благой Печигаргов излезе да се разходи из селото. Беше хванал студ и улиците бяха оковани в лед. Беше се обул добре с дебели вълнени чорапи, галоши и отгоре пак чорапи – едни скъсани, за хвърляне, ама виж, добре че не ги изхвърли.
Гледна точка
Думите
Думите ги нямаше. Бяха избягали. Бяха се изпокрили някъде. Онези, хубавите думи, които някога пристигаха при него на табуни, с кадифени гърбове, като на породисти жребци. Къде сте? Няма ги. Никой не се обажда. Само двайсет-трийсет сенки на думи се въртят из тъжната зимна градина.
Гледна точка
Игра
Професорът беше възложил на студентите си да направят среща с ветеран от войната. Интересуваха го дълбоки неща – мостовете между поколенията, паметта за травмата. Със задачата се захванаха две момчета от групата. Скоро те съобщиха на останалите, че са намерили такъв човек.
Гледна точка
„Животните Го топлеха с дъха си…“
Описвал съм неведнъж коледните вечери на село, но защо ли все се връщам към тях? Когато снегът в двора беше до пояс, когато котките изглеждаха големи като кучета, когато под вековния орех нещо тайнствено фучеше…
Гледна точка
Парцалената кукла
Когато беше малка, с баба ѝ задължително ходеха в средата на декември до пощата в градчето, да пуснат писмото до Дядо Коледа. В пощата имаше специален кашон, облепен с лика на облечения в червено усмихнат старец.
Гледна точка
Началникът на коледната украса на града
Това се повтаряше всяка вечер. В стаята бяха трима. В леглото до вратата имаше един, който все спеше. Но другите двама, на другите две легла, средното и това до прозореца, говореха и заради него.
Книги
В памет на Васко Жеков
Писателят Васко Жеков почина на 3 декември на 84-годишна възраст. Поклонението ще е на 5 декември от 12 часа в храма „Св. Седмочисленици”.
Гледна точка
Мълчаливите молитви на Димитър Коруджиев
Книгата с православни фрагменти на Димитър Коруджиев е като солница, с която можем да осоляваме безсолния си делник и да се дивим на чудните картини, които ще започнат да се откриват пред нас.
Гледна точка
Гъливер
Чичо беше душа човек. Ние, децата, много го обичахме. Той все пътуваше, но когато се прибереше вкъщи, за нас настъпваше празник. Може би защото не беше семеен, чичо ни подаряваше цялото си внимание. Той все разказваше някакви истории, половината от които се развиваха на земята, но половината – на небето.

