ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

487 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

„Радичков ще е актуален и след 1000 години“

„В неговите текстове, почерпани по думите му от малката Берковска околия, има всичко, което човек трябва да знае за живота – от Сътворението, та чак до края на света.“

„Емили Дикинсън ме отключи за поезията“

„В тая вселена, дигитална и отдалечаваща, и сближаваща ни, следва да съумеем кому, кога и как да изпеем една своя песен. Така че тя да му даде нещо, макар и мъничко.“

„Изпитвам страхопочитание пред словото“

„Това е животът – солено и сладко, тъжно и смешно, „добър ден и довиждане, отваряне и затваряне на вратите“, както казва в едно от ранните си стихотворения класикът Борис Христов“.

„Играта е сериозно нещо“

„В даден момент сериозните неща се случват „като на игра“, а в друг играта може и да не се получи. Тоест играта е сериозно нещо. В крайна сметка всичко зависи от човека и неговото отношение и разбиране за живота.“

Интервю с Дядо Коледа

„В старанието си да зарадваме децата с все повече и повече вещи и да не ги разочароваме с приказката за Дядо Коледа, забравяме, че те са най-щастливи, когато създават спомени и емоции със семействата си.“

„Няма да забравя онзи петък…“

Ние сме поколение на иновациите и напредъка на технологиите, това дава възможност на много хора да учат извън България, да видят други порядки, да открият разликите между България и другите европейски държави.

„Студентските години остават неповторими!“

Мисля си колко пуст би бил един живот без онези студентски 4–5 години, които си остават неповторими в човешкия живот. И сега като се срещам с мои състуденти, си казваме, че сме имали голям късмет с преподавателите.

„Малкият град е голямата работа“

Някога на гости в Златоград ми беше писателят Димитър Вълев и прекарахме цяла нощ в приказки в единствения тогава ресторант. Когато го изпращах, ми каза: „Малкият град е голямата работа...“ Но това е „погледът“ на госта, откъснал се за миг от столичната шумотевица.

„На учениците им трябва пример“

Народът ни по принцип е недоволен, но най-вече от три неща – управляващите, здравеопазването и образованието.

„Сатирикът е като контрольора!“

Целият ми живот мина под знака на строителството – половината на развито социалистическо общество, а другата половина на демокрация. Някои хвалят повече старото, а други новото строителство.