ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

394 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".

Спокойно в стаята си

По време на пандемията всички си стояха вкъщи и неусетно полудяваха, защото не бяха свикнали да живеят сами сред четири стени, сами по цял ден в една стая, а за Александра това беше единствено възможното време за размишление, писане, четене...

Жизнерадостното ни чувство за хумор

Ясно е, оттук нататък ежеседмичните ни колонки в Портала ще станат дневник на пандемията. Нямаме друга мисъл, друга тема, друг интерес. Няма друга тема в медиите.

Колко арогантно сме живели!

Всичко се случва бързо и пред очите ни. Постепенно ще откриваме колко малък и колко свързан е светът. Ще осъзнаваме своето място в него и своята отговорност. COVID-19 може да бъде наш съюзник в борбата срещу нашата арогантност.

Моят конски имен ден

Тъй като св. Теодор Тирон е воин, на иконите той често се изобразява на кон. Така покрай светеца постепенно започва да се почита и коня, който той язди, докато постепенно в нашите народни обичаи Тодоровден се превръща в „Конски Великден“.

Картини от едно съграждане и запустение

Когато пътувам из България, обичам да наблюдавам изоставените стари къщи в градове и села.

Вик

Привикнахме с прекрачването на границите. Потопени в пошла среда, мнозина губят чувство за мярка. Но дори и така привикнали, полуапатични, полуехидни към уродливите ни обществени порядки, все пак у нас остава някакво място, в което пошлостта не може да нахлуе.

По булевард „Васил Левски“

Ние вървим отгоре му, поколение след поколение, вървим и тъпчем, разкопаваме, правим ремонти, сменяме асфалти и не съзнаваме, че това е траекторията на Апостола на свободата, че това е път, който ни е завещан, за да го продължаваме.

Онтологичната среща

Много са сцените от Евангелието, които са ми особено близки, еднокръвни, наситени със смисъл, който не мога нито да изкажа, нито да проумея докрай. Струва ми се, че колкото и да ги изучавам, те ще остават за мен неизбродими по своята необхватност и мащаб.

Con dolore

Жертвите на тоталитарния период искат не възмездие, разбира се, искат само това – ние да помним, да съчувстваме, да почитаме техния живот и тяхната изкривена съдба, да свеждаме глави пред тяхната смърт. Да имаме памет за злото, за да можем да се предпазваме от него и в бъдеще...

Деяновата птича песен

Мисля, че самият разказ „Лала Боса” ще се окаже някакъв вододел в творчеството на Деян, че след „Лала Боса” той ще започне да пише по нов начин, какъв точно не мога да определя, но различен, тъй както самият „Лала Боса” е напълно различен от останалите му разкази...