ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

383 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".

Червената книжка

Водещи философи се прехласват по философията на китайския вожд, залял в кръв и насилие страната си. Китайците размахват и наизустяват „Червената книжка“ с цитати на Мао по задължение, а западните интелектуалци четат в захлас скудоумните цитати в нея.

Изворът на радостта

Продължавам темата за радостта, за която писах в навечерието на новата година, защото радостта е важна – тя е добродетел, тя е ценност, тя е дори Божия заповед, наред с любовта. Без радостта вярата до такава степен се изкривява, че или добива извратен вид, или изгубва смисъл.

Радостта

Ето, идва Нова година, започва новата година, посрещаме я с радост и после всичко продължава постарому. Трупаме години, а не се променяме. Движим се в познатото русло, въпреки, че не го харесваме. Сменяме календара, но себе си не променяме.

Тайната на Рождеството

Дните преди Рождество Христово са дни на очакване. Никой друг празник – нито църковен, нито светски, не е предшестван от подобно очакване. Днес то е подвластно на комерсиализация – коледните базари, подаръците, светлините, суетнята, блъскането из моловете.

Пиета

Първия път, когато я зърнах, беше преди десетина години, по-точно преди дванайсет. Всеки ден минавах оттам, за да я наблюдавам. Минавах да я видя всяка сутрин. Стоях пред нея дълго, чувствах, че пред мен се отваряше някаква бездна, която нито разбирах, нито можех да назова, да артикулирам.

Лъжица катран

Изглежда живеенето ни в Няма такава държава е съпътствано от непрекъснати озарения или прозрения. За миг се изправяш пред необяснимо бездушие или чудовищна тъпота, принуден си за секунда да вземеш най-щадящото за теб решениe, принуждаваш себе си все пак да не отвърнеш по същия начин на човека срещу теб...

По тайнственото въже

„Ще видим Бога както си е“ на архимандрит Софроний Сахаров беше първата книга по православно богословие, която ми се случи да прочета преди дванайсет години. По някакъв интуитивен начин се свързах дълбоко с нея, изчетох я докрай, обикнах лицето на стареца Софроний...

Джена

Никога досега не беше виждала такъв поглед, такава човешка беззащитност и безпомощност. Вкамени се, потресе се, не беше си и представяла, че човекът изобщо е толкова крехък. Не можеше да проумее опиянението на Борис, бръщолевенията му за сгромолясване на системата, надеждите и плановете, които бликаха от устата му.

Джена

Спомни си, Джена, за онзи разказ, който бях написал по един мой сън… Забравих как се казваше, дали изобщо имаше заглавие. Събирахме се много хора заедно извън града, прииждахме мълчаливо, бяхме облечени в роби, всички с разпуснати коси, някои дори боси, не носехме нищо със себе си, нямахме чанти, нито куфари.

Добротата на самарянина

Както доброто и злото на този свят са вечни, така вечна е и тази притча, в която доброто и злото се сблъскват, покрай тях минава и отминава безразличието, а доброто донася спасение. В нейния прост и ясен сюжет всеки път откриваме нови пластове от смисъл.