ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

336 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новата й книга - повестта "Първият рожден ден" излезе в издателство "Сиела" в края на 2016 г.

Тиха светлина

На големина е колкото мобилен телефон, но е тънко като лист, прозрачно, гъвкаво, жилаво като гума. Понякога устройството просветлява, тогава от него се излъчва топлина, мека, спокойна и радостна топлина, която се разлива в кръвта ни като чаша истинско вино...

Тъжен венецуелски репортаж

Кризата във Венецуела през последните години и месеци добива мащаби на катастрофа. Най-тъжни са хуманитарните измерения на катастрофата. Затова най-противното е, когато ни убеждават, че не трябва да изразяваме отношение.

Срещите

Тази събота и неделя чествахме една след друга две срещи, които в евангелския разказ са разделени от около трийсет години. Срещата на четиридесетдневния Иисус със стареца Симеон и срещата на Закхей с трийсетгодишния Иисус.

Дали са още там?

Миналата зима отидох през един делничен ден да потърся паметника на жертвите на така наречения народен съд, избити на 1 февруари 1945 г. Питах няколко пазачи и гробари, никой не беше чувал.

Островът
на Европа

Все по-трудна за разбиране става за мен Европа. Все по-неочарователна, непривлекателна, озадачаваща. Все по не е онази Европа, която ме очароваше и вдъхновяваше. Сегашната Европа ме изпълва с недоумения.

„Безобидните“ проявления на всекидневния комунизъм

Опитвам се да избягвам да пиша за нещата от всекидневието, които оставят горчив привкус в душите ни, бавно ги отравят.

Преобразяване

Случват се неща, които нямат никаква връзка едно с друго, но в съзнанието ни се свързват от невидими нишки, вписват се едно в друго, допълват се, стават едно цяло. Наскоро в мен се преплетоха нишките на три преживявания, които, без да имат връзка помежду си, станаха едно.

Тетрадката от 70–80 листа

Да откъснем последния лист от календара е на пръв поглед обикновено действие, направили сме го единайсет пъти през тази година. Но не е съвсем така. Заредено е с чувства и мисли, каквито не съществуват, когато механично сме откъсвали листовете на месеците през годината.

Раждането
на Сеяча

Всяка година ние празнуваме този празник. Възпоменаваме събитията, случили се преди две хилядолетия. Песнопенията в храмовете са едни и същи. Празничните украси са почти едни и същи. Всяка година Христос се ражда отново...

Точката на друго място

Героят е на 68 години, страда от гръдна жаба, живее с чувството, че скоро ще умре, макар и с тази болест да може да се живее дълго. Богат е, притежава лозя, чифлици, имения. Не вярва в Бог за разлика от останалите членове на семейството си, които са ревностни католици.