ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

374 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".

Добротата на самарянина

Както доброто и злото на този свят са вечни, така вечна е и тази притча, в която доброто и злото се сблъскват, покрай тях минава и отминава безразличието, а доброто донася спасение. В нейния прост и ясен сюжет всеки път откриваме нови пластове от смисъл.

Границата

Написах пост на страницата си във фейсбук в навечерието на балотажа. Написах, че съм изумена от това, което се случи през последната седмица у нас. Мисля, че много хора най-внезапно се озоваха в това състояние на нещо като политически ступор. И за пореден път изпитах възхищение към кукловодите на обществения ни живот...

Да не се предаваме

Клаудио е един от 1500-те чужди бойци, сражаващи се на страната на кюрдите в Северна Сирия. След като се връща в Италия, написва книга и започва обиколки из Европа, за да разказва за войната. Казва, че сега турската офанзива ще унищожи всичко постигнато през последните две години.

На стадиона

На такава бурна реакция българското общество отдавна не е било свидетел. Никой не остана безучастен. Като че ли някой от метеорите, които мине, не мине година, застрашително приближават към Земята, беше се разбил точно на нашия национален стадион.

Кръвта

Опитвам се да си представя тази последна тяхна вечеря. Дошли са в Йерусалим, където всеки израилтянин е трябвало да отиде за Пасха – празнуване на излизането на евреите от Египет, да занесе жертвеното си животно в храма, вечерта да се събере със семейството си, най-възрастният да прочете от свитъците благодарствени молитви за Изхода...

Погубващата завист

Вървях към фабриката на Добри Желязков, за която сме учили още като деца – първата в България и на Балканския полуостров. От туристическите брошури бях разбрала, че сега в нея се помещава Музей на текстилната индустрия. Там е събрана сякаш цялата ни история.

Салам в естествено черво

Пазарувах от магазин за месо. На съседния щанд бяха колбасите. Там между продавачка и купувач беше започнал нехаен диалог за качеството на един или друг колбас.

Независимостта и свободното слово

Преди два дни чествахме 111-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България. За 111 години независимост стигнахме до 111-то място по свобода на словото.

Нашият Татко

Моя приятелка ми разказа за своето пътуване с корабче покрай Атон. То траело няколко часа. Тръгнали от Урануполи, корабчето обикаляло около полуострова, гледката била пронизваща с красотата си, зеленината, белотата на манастирите, извисяващият се връх Атон.

Комунизмът

Днес вече са минали няколко десетилетия от времето, когато комунизмът трябваше да бъде построен и да раздава „на всекиго според нуждите“. Днес много от неговите най-гръмогласни „строители“ са милионери, които имат съвсем различни нужди, но продължават да ходят при хората, размахващи червени знаменца, и да държат речи...