ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Калин Янакиев

Калин Янакиев

507 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Паднаха маските на задкулисието

В последните дни журналистите масово питат (питаха включително и мен - бъркайки ме очевидно с „говорещите глави“ от официалните медии) „предстои ли ни формиране на ново парламентарно мнозинство“, „ще замени ли Никола Минчев Кирил Петков“ и т.н.

Само поради комунизма ли сме такива?

Текстът ми от миналата седмица („Защо българите продължават да русофилстват“) предизвика критичен коментар от моя колега Огнян Минчев, на който ми струва редно да отговоря.

Защо българите продължават да русофилстват?

От самото начало на съществуването ни като самостоятелна нация ние търсим… нещо по-голямо, в което да се впишем, в което и от което да съумеем да намерим самочувствие...

Глобалната катастрофа на русофилията

Върху образа на Русия, изграждан от нейните собствени и редица чужди апологети в течение на почти целия ХХ век, нахлуването ѝ в Украйна нанесе непоправим, глобален, практически смъртоносен удар.

Модерира ли се от тъмни сили нашият Фейсбук?

Ще започна с разказ за съвсем конкретен случай. Запознат съм с него от мой близък и го имам надлежно документиран.

Естественост и култура

Европейският ХVІІІ в. обичайно се [само]назовава „Векът на Просвещението“, поради убеждението, че всяко (и цялото) зло, присъщо на човешката природа, може да бъде победено от „образоването“, култивирането на тази човешка природа.

Подлата цел на руския ядрен шантаж

В предишни свои анализи описвах обхваналото широки обществени кръгове в Русия самоубийствено побесняване: „или ще победим, или ще изпепелим света в ядрен апокалипсис“...

Същите като тогава – през 1944 г.

На 4 май вечерта бях пред паметника на съветската армия и станах свидетел на (почти) сблъсъка на двете групи – съчувстващите на Украйна столичани и т.нар. „патриоти от Възраждане“...

Одемоняването на Русия

В самото начало на руската инвазия в Украйна много хора бяха убедени, че имаме работа с безумна авантюра, стартирана от абсолютно самозабравилия се (а може би дори психически болен) диктатор и „полуезотеричния“ кръг от неговите приближени.

Пасхално. За чистите по сърце

Чистите по сърце са блажени не с това, че ще получат нещо от „този свят“, че в него ще „успеят“, ще имат неговото „щастие“. Не. Блажени са – казва ни Христос – защото „ще видят Бога“. Ще видят другото-на-света, отвъдното на света...