Калин Янакиев
Проблеми в новата политическа ситуация
За проблемите след 4 април бе писано много през изминалата седмица, но част от него ми се струва повърхностно, а друга – тенденциозно и даже манипулативно.
След изборите
Много неща за състоялите се миналата неделя парламентарни избори у нас вече бяха казани – някои обаче недостатъчно ясно, други с (умишлено) манипулативна интерпретация. Ето защо тук ще се опитам да ги формулирам така, както ги виждам аз.
Християнски ценности или политическо лицемерие
За да защитаваш „християнските ценности“, трябва да ги научиш от Евангелието – не от „гуру“-тата на Путинова Русия и не от тръмпистките проповедници...
Кратка философска „почивка“
Има ли нещо във възприеманите и описвани от нас предмети, което да не се „дължи“ на характерно "забравяния“ от мисълта ни факт, че имаме тяло, че сме конкретни, телесни субекти?
Вашата култура ни обижда
Преди дни научих от медиите за смъртта на известния наш рок-музикант Константин (Косьо) Марков. Бог да го прости! Тъжната вест обаче отключи у мен спомени от (вече) далечните години на нашенския „соц“, когато за кратко имах познанство с този интелигентен и фин човек.
Оставете Църквата, г-н премиер!
Оставете Църквата на мира! Ние, които сме в нея, знаем от какво имаме нужда в Църквата. Във всеки случай не от вашите „нови крила“ в манастирите, не от вашите шосета към тях, не даже от вашите „новореставрирани храмове“...
Идеологически видове „народ“
В този текст, който е продължение на онзи, който публикувах миналата седмица. Действително ли – попитах тогава – антагонистични са „елитът“ и „народът“ в една национална общност или техният антагонизъм е всъщност идеологическо произведение?
Антагонизмът елит-народ
От четири-пет години насам наблюдавам един дълбоко тревожен процес: превръщането на понятието граждански (и културен) „елит“ в идеологическа стигма.
Христос и законът
Няма как да не се забележи, че мнозина християни (и православни) са съсредоточили днес цялото си религиозно внимание върху онова, което „нашата вяра (дисциплинарно) ни предписва“, което тя „не допуска“, което „осъжда“.
Човешката и „голата“ вещ
Когато човекът живее потопен в своя всекидневен свят, той всъщност не разграничава, не отмисля съвсем ясно себе си от нещата, с които живее. Практическите действия на човека с вещите и самите тези вещи често се сливат в едно непрозрачно за съзнанието му единство.
коментар