0
1413

Изложба без начало и край

Мич Брезунек, Без заглавие, 2019, Данчова къща, снимка Лина Кривошиева

„ФОН: Млади автори от Пловдив“ може да се разгледа до 30 август в Европейската столица на културата.

Тазгодишното издание на платформата „ФОН: Млади автори“, която галерия Sariev Contemporary развива повече от десет години, се случи в един по-малко използван и много по-рисков формат – този на изложба без куратор и предварително зададена тема. Допълнително утежняващ фактор в уравнението – участието не на един или двама, а на деветима художника. Сред най-често срещаните капани при такива проекти е създаването на хаотичност, нелогичност и какофония между творбите и тяхното представяне в изложбеното пространство. Капани, които проектът успява да прескочи с няколко важни решения. На първо място е изборът на художници и работата с тях. Принципът на платформата те да са млади, в случая под 40 години, заедно с факта, че всички живеят и работят основно в Пловдив, т.е. споделят едни и същи пространства – изложбени, работни, социални – означава в известна степен по-малко его и повече колаборация. Така и творбите им избягват да си крещят едни през други и да заглушават идеите, вложени в тях. Още по-интересното в случая е, че въпреки различната чувствителност и подход на авторите, работите им свидетелстват за някои споделени посоки на търсене, както в художествен, така и в идеен план, и тенденции при работата с различни материали.

Явор Костадинов, Политическо говорене, 2018, Данчова къща, снимка Лина Кривошиева

Свидетелстват и за безпокойства и въпроси, свързани с поколението, към което принадлежат – това на промените, с неговата култура на абсурди, хибридизация на модели на живот и непрестанни трансформации. Може би затова и творчеството им рядко се подчинява на ясни и конкретни естетически норми и форми, дори и те да са предварително зададени от самите тях. Развиващо се повече спрямо идеята, отколкото спрямо медията, с настойчиво търсене на пропускливост между идентичности, между форми и начини на изразяване, в него има заложено и своеобразно латентно непостоянство. Ровейки се из наследството на миналото, на различни традиции и фолклор, на колективната памет, използвайки занаятчийски или компютърни техники, избраните автори създават често с намерени и трансформирани обекти, радикално съвременни творби. А те, понякога лирични, друг път иронично-хумористични и особено критични, разкриват и изострено внимание към настоящето с неговите проблематики на принадлежност, природа и политика.

Димитър Шопов, Outlet 3d DOGS,2019, галерия Sariev Contemporary, снимка Мария Джелебова

Изборът на художници е ключов и защото не е нито случаен, нито необмислен. Мич Брезунек, Мартина Вачева, Димитър Генчев, Велизар Димчев, Явор Костадинов, Любомир Кръстев, Трифон Ташев, Вълко Чобанов и Димитър Шопов са безспорно млади автори, но с вече развита и разпознаваема практика. Трима от тях са носители на наградата БАЗА – Димитър Шопов (2016), Мартина Вачева (2017) и Вълко Чобанов, който я получи през юли тази година. Но не наградите в случая са важни, а фактът, че вече натрупаният художествен опит дава на авторите повече смелост и увереност при работата с повереното им изложбено пространство, едновременно адаптирайки се към него и предизвиквайки го като такова. Локациите, в които се развива изложбата, са също толкова пространства на фрагментирани естетики, колкото са и творбите, изложени в тях. Те са и вторият фактор, който помага на изложбата да избегне гореспоменатите капани. Представянето на всеки от авторите в отделни помещения създава своеобразни мини изложби, но същевременно успява да не прекъсне диалога между тях и спрямо самото пространство, неговите функции и съвременното изкуство.

Димитър Генчев, Чудо върху чудо, 2019, artnewscafe, снимка Мария Джелебова

Белият куб на галерия Sariev Contemporary, поверен на Димитър Шопов, приема естетиката на магазин от типа outlet (по начало на стоки с дефекти или втора употреба) с целия му кич и „стратегии“ за привличане на клиентела, с които авторът не се колебае да си послужи, за да „продаде“ своето собствено изкуство. Все пак според една все още доминираща в България идея изкуството спада към декоративната мебел, която най-добре се продава на ниска цена. А вътре в „магазина“ това, което пък изглежда е на „супер цена“, са онези модели и аспирации на 90-те с доказани дефекти. Само няколко крачки по-нататък, в artnewscafe индустриалните пейзажи на Димитър Генчев освен че резонират с архитектурата и атмосферата на пространството и с естетиката на поставения пред него FLUCA – австрийски културен павилион, могат в случая да бъдат разглеждани и като размисъл за приближаващия край на онези амбиции за (свръх)продуктивност, които днес все още е трудно да бъдат изоставени. Но привлекателното в подобни пейзажи, било то нарисувани, или истински, е най-вече онова усещане за присъствие и материалност на нещо недосегаемо, невъзвращаемо и вече скрито, като едно доказателство за завършек, чиято неизбежност колкото хипнотизира, толкова и ужасява човека.

Вълко Чобанов, 2019, Данчова къща, снимка Лина Кривошиева

Тема, която в известен смисъл е продължена в Данчовата къща с изключително различните по характер творби на Мич Брезунек, Мартина Вачева, Велизар Димчев, Явор Костадинов, Любомир Кръстев и Вълко Чобанов. При Явор Костадинов тя е доразвита и с размисъл върху начините, по които днес миналото бива експлоатирано и интегрирано в системи от знаци. Това, което погледът разпознава най-напред в платната му, разкрива всъщност симулацията на образи, около които построяваме реалността и колективната памет, били те на религия, политика или изкуство. Критика на тези образи изгражда и Мартина Вачева, чиито творби продължават да показват до каква степен фолклорът може да ни разкаже повече за това кои сме сега, отколкото за това кои сме били. А скулптурите и инсталациите на Мич Брезунек напомнят останки от изчезнала вече цивилизация, която по всяка вероятност е нашата.

Трифон Ташев, A dog on the ceiling, 2015 – 2019, галерия Cu29, снимка Лина Кривошиева

Колажите и инсталациите на Вълко Чобанов пък въвеждат в разговора нова тема, тази за човека и природата или може би по-скоро за човек vs природа. Пластмасовите идеи за величие, които имаме, макар и почти неразградими, си остават само това – една лоша симулация на нещо ефимерно и в крайна сметка неуловимо за нас. По много интуитивен и оригинален начин творбите му рефлектират и архитектурата на пространството, в което са поставени, и неговата история, нещо особено забележимо и при Явор Костадинов и Велизар Димчев. А с Любомир Кръстев се връщаме към конструкцията на пейзажи, лишени от човешко присъствие, но в съвсем различен регистър. Липсва не само човешката фигура, но и всяка следа от човешка дейност, от онази индустриална реалност, на която е подчинено обществото в т.нар. развити страни. Предлагащи едно почти медитативно съзерцание, пейзажите на Любомир Кръстев отварят и въпроса има ли нужда природата от човека?

Велизар Димчев, Домашни потреби 1, 2019, Данчова къща, снимка Лина Кривошиева

В галерия Cu29 темата за природата и човека, естественото и изкуственото през погледа на Трифон Ташев приема формата на инсталация, която е едновременно изключително конкретна и мистериозно абстрактна. Използвайки техника, позната още в праисторическите времена – иглонабиването на вълна за създаването на двата обекта и от друга страна, тази на звукови и светлинни ефекти, развивана едва от няколко десетилетия, авторът създава интересно противоречие. Разположено в т.нар. „бял куб“, неутрално, асептизирано и изкуствено пространство, „Кучето на тавана“ изглежда толкова странно, колкото понякога може да бъде и мястото на природата в свят, управляван от човека и ориентиран към създаването на един друг вид „същества“, обратно на Рик Декарт и мечтата му да замени електрическата си овца с истинска.

Мартина Вачева, Хитър Петър бележи отново, 2019, Данчова къща, снимка Лина Кривошиева

Така привидните несъвместимости между идеи, между пространства и материали, които съществуват в творбите на избраните художници, се превръщат в изложбата „ФОН: Млади автори от Пловдив“ във временни, но очевидно напълно възможни художествени съвместимости. А тя от своя страна е и едно по-явно доказателство, че Пловдив с всичко, което е като град, все още не е изгубил способността си да формира добри художници. Но най-интересното, било то и от чисто изкуствоведска гледна точка, в тази изложба е свободата, която галерия Sariev избира да остави на поканените художници при избора на творби. Именно с тази свобода идва и свободата на погледа, който авторите отправят към темите, които ги вълнуват, към съвремието и града, в които живеят. В този смисъл тя представлява и своеобразен претекст към едно изследване на практиките и жестовете днес, които са (все още) необременени от конкретни пазарни изисквания, създавани често underground, във всеки смисъл на думата, понякога с месеци, друг път с години. А те са сред най-необходимите свидетели на културните изменения и адаптации.

Изложбата „ФОН: Млади автори от Пловдив“ може да бъде разгледана от 5 юли до 30 август 2019 г., в галерия Sariev Contemporary, artnewscafe, галерия Cu29 и Данчова къща в Пловдив.