Портал Култура представя късометражния филм на визуалния артист Камен Стоянов в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
„Нагоре и през“ (2020), режисьор и сценарист Камен Стоянов, оператор Марин Кафеджийски
Разпадането на метаразказа, на големия наратив е факт много преди да бъде обявено от Жан-Франсоа Лиотар през 1979 г. в книгата му „Постмодерната ситуация“. Вече не можем да си въобразяваме великите идеали и идеи, без да имаме едно наум. Безсмислието на големите думи е разобличено. За какво изкуство си говорим при целия обществен фалш, в който живеем, за какви добродетели, за какъв прогрес при положение, че в същия този момент хора гладуват, избиват се, подложени са на експлоатация. За какъв смисъл, след като цари небивала глобална дезинформация. Илюзията за колективни съзнание, цел и разум се оказва още по-несъстоятелна, именно защото никога досега не сме имали по-реална технологична възможност за постигането им, но фактите говорят сами по себе си. Фрагментарност, накъсаност, колаж от разнородни елементи, обединени в сюжет от произволен протагонист, какъвто може да е алгоритъмът на някакъв изкуствен интелект, или пък, както е в случая – една кофа, пълна с вода. Една кофа, чиято цел е да напълни басейн, който няма как да бъде напълнен. Нелеп дори заради самото си местоположение – до брега на морето. Прахосване на усилия и ресурси за една несъществуваща идея. Но какво бихме правили без универсална цел, идеал и смисъл? А дали всъщност имаме нужда от подобни всеобщи принципи? Не са ли достатъчни естествените взаимовръзки и условия, които светът ни предлага, в които живеем независимо дали искаме? Дали животът, творчеството и въобще човешките дейности имат нужда от метафизично оправдание, за да бъдат осмислени?
Тенденция в съвременното изкуство е да се акцентира върху малкото, локалното, преходното, различното, абсурдното и противоречивото, и то не просто като също толкова стойностни аспекти на човешкото, колкото са големите идеали и генерализациите, поставящи ни под общ знаменател, а именно като по-стойностни. Защо? Защото частния случай отразява по-автентично състоянието, в което се намираме като биологични, културни и вселенски същества. Творчеството е онази дейност, която ни обединява, но самите творби могат да са безкрайно различни една от друга. Въпреки това всичко съществува заедно, поставено едно до друго, някаква форма на ред в хаоса на битието. „Нагоре и през“ на Камен Стоянов ни разхожда сред, на пръв поглед, несродими едни с други произведения и пърформанси на съвременни артисти, които отразяват липсата на разговор помежду ни, илюстрират колективното усещане за отчуждение и разпокъсаност, за безсмислието на част от нашите всекидневни дейности, за сюрреалистичното състояние на съвременната човешка душа.
Можете да гледате филма сега на платформата kinematograf.bg.
Иван Врамин
