0
856

С корени дълбоко в небето

Нестинарка, хореография М. Арнаудова, снимка К. Чернев

Този сезон балет „Арабеск“ отбелязва 50-годишнината си. В рамките на юбилейната програма, на 20 октомври трупата кани на вечер с творчеството на Маргарита Арнаудова. В програмата – „Нестинарка“,„Болеро“ и филмът „Корен дълбоко в танца“ на Й. Джумалиев.

От създаването си през 1967-а досега балет „Арабеск“ е единствената авторитетно наложила се трупа за съвременен танц в България.
В репертоара си „Арабеск“ има повече от 200 постановки, а през годините на своето съществуване е гостувал в десетки страни на петте континента, участвал е в множество международни продукции и танцови фестивали.
Отличителна черта на балет „Арабеск“ е методът на отворената сцена, което го превръща в място за реализация на талантливи български и чуждестранни хореографи, композитори и сценографи.

С корени дълбоко в небето

Дори помислих за бъдещето, за това място
където хората правят танц, който не можем да си представим,
танц, чието име можем само да гадаем.
Шарл Бодлер

1. Времена

Времената се менят. Времената се срещат. Идват и си отиват линеарно. И едновременно. Танцът се развива във времето – в кое време?
Времето е избор. Времето е телесен приоритет. Телата са избрали да присъстват в него – решили са как да присъстват.

Тялото се извива в арабески.
Устойчиво е. Избрало е трудно време.
Време на забрани. Време на промени. На исторически залпове и запори, на социални истерии.
Време на цензури и ограничения. Ментални. Финансови. Идеологически. Политиката напира, с ефимерността си прегазва телата на простосмъртните.

Тялото огъва времето в арабески. Закача се там, където му харесва.
Моделира сегашното през минало и бъдеще.

Тялото е избрало да бъде извънвременно,
да се обвие във вечност,
застанало в Арабеск.

2. Създатели

Да откриеш нов път в изкуството е самият му смисъл. Особено в България, в средата на 60-те на XX век.

Правят го най-ярките звезди на балета, най-високите таланти. Избират пътя на европейското развитие, жалоните на Бежар. Започват да репетират в свободното си време, вечер, след другите репетиции. Водят ги неутолимата воля за новост и неукротимият темперамент.

Арабеск събира най-добрите, най-смелите, най-дръзките, най-професионалните, най-можещите и най-търсещите. Те го основават, те го определят, те го маркират завинаги с волята, любовта и таланта си.

3. Традиции

Традициите произвеждат трупата – сублимират в нея.
Раждат я.
Мечтите на предците се материализират в танц.
Стъпалата на танцьорите стъпват върху жаравата на традицията – танцуват „Нестинарка“.
Традицията е кръвна памет – неосезаема, неразчетима, забулена от наносите на времето, но непреодолима. Зовяща с мощта на Наследството.
Традицията постила пъстра черга, изтъкана с упование и вдъхновение във всички цветове и нюанси на чувствата. Постила я под нозете на танцьорите – по нея те пристъпват към бъдещето.
Ходят изправени, с достойнството на войни. Войни на традицията .
Преносители на наследство.
На памет.
На дух.

4. Мечтатели

Трупата е изпълнена с надежди. Винаги.
Трупата е пълна с очаквания.
Тя мечтае за новост, с всяко вдишване, с всяко поемане на въздух открива новостта.
Трупата копнее да се възпроизвежда. Тя е жена в ръцете на хореографа, готова да ражда новост.
Трупата е ято, устремено към неизвестното. Постоянно емигриращо към хоризонта на мечтите си.
Виртуални мечти. Мечти с неясните образи на Смелостта и Красотата.
Мечти на деца, готови да откриват живота.
Прости мечти. Чисти.

5. Спектакли

Да преброим спектаклите, направени за 50 години.
Бройката е важна – нека да ги преброим.
Над 200.
Над 200 различни премиери.
НАД 200 ВДИШВАНИЯ И ИЗДИШВАНИЯ НА ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ.
Над 200 творби, някои от които се представят и днес.

Спектаклите на арабеск имат едно определение: Талант.
Те съдържат духа на времето като танцуващи скулптури. По-сдържани, по-традиционни пиеси стоят до предизвикателно неординерни. Съжителстват в репертоара, допълват се, провокират дебати.

За първите постановки, наред с българските, са поканени и чуждестранни хореографи, които поставят естетическите основи на трупата. Връзката със света остава важна за трупата, комуникацията я държи в крак с новото.

От самото начало трупата пътува по света. Представя се като трупа от звезди. От солисти.
Този солистичен характер на трупата се запазва през годините. Индивидуалността е търсена и доминираща. И в спектаклите и в танцьорите.

6. Маргарита

Едно синеоко момиче поема трупата през 1974-а. Осиновява я.
Завръща се след следването си от Москва, с широко отворени към света очи.
Маргарита Арнаудова ръководи Арабеск 20 години, които се превръщат в нова епоха в развитието на трупата.

При цялата сложност на реалността, тя успява да създаде поредица от постановки, в които развива линията на модерните търсения.
Прави собствени интерпретции на „Пролетно тайнство“ и „Болеро“, които остават незабравими и до днес. Поставя „Нестинарка“ на Марин Големинов, която влиза с иконографирани стъпки в съкровищницата на българското танцово изкуство.

Над 60 постановки поглъщат таланта на Маргарита Арнаудова. Голяма част от тях са осъществени с Арабеск. Енергията ѝ се излива в безконечни репетиции, представления, турнета, битки със статуквото.
В Арабеск тя вгражда надеждите, мечтите, любовта и призванието си.
Оставя следа за Бъдещето. Ясно хореографирана. Самобитна. Ярка. Неповторима.

7. Тайнство

Танцът не може без тайнство. Дори в най-крайните си постмодерни прояви танцът е свещенодействие.

Когато Маргарита Арнаудова поставя „Пролетно тайнство“, тя засява сценичната почва със свещени семена. Танцьорите свещенодействат в архаични жестове и ритуали. Призовават плодородието.
Публиката ги разбира занемяла, потопена в тайнството.

8. Танцьорите / телата

Как се създава една трупа? Какво я създава?
Изискват се ентусиазъм, желание за всеотдайна работа и любопитство към света на идеите. Но когато става дума за танц, се изискват и тела – пластични, умели, софистицирани, експресивни, силни и точни тела. Тела на танцьори.

Тела способни да понесат сложния ритъм на всекидневието, екзерсисите, репетициите, условията на сцената, изненадите на бита, битките за новост, неразбирането на специалистите, възмущението на непосветените, спъващите препятствия на инерцията, мрака на схоластиката, цензурата на духа.

Телата на танцьорите са тела на нежни гладиатори. Винаги във форма, готови да бъдат разкъсани, готови да бъдат поднесени, готови да се отдадат в оргиастичния порив на танца.

Телата на танцьорите са плътта на трупата – одухотворена от общата мечта за свобода.
Те самите са Свобода.

9. Хореограф

Хореографът пристига в трупата със своя проект.
Хореографът е проект – нов проект, който трупата приема с любопитство. Изследва го, преценява доверието си.
Хореографът се представя в своя маниер. Показва мостри от стила си, пробва танцьорите в тях. Взаимно се проучват с всичките си сетива.

Хореографът и трупата влизат в работни отношения, в които основното е любовта. Любовта им към танца се пренася между тях. Те взаимно се зареждат.
Любовта им оставя стъпките си по сцената.
Публиката я аплодира.

10. Композитор

Голямата любов на танца – Музиката.
Вече съществуваща, древна и първична, като ритмите на битието.
Музиката на класиците, стройна като аритметика с много неизвестни.
Музиката на сегашното, сътворена от въздишките ни.

Танцът и музиката протичат едновременно, в разнообразни взаимодействия.Хармонични и дисонантни.
Плавни и драматични. Лирични. Екстатични.

Танцьорите слушат музиката с телата си. Подчиняват ѝ се. Материализират идеите на композитора. Отелесяват ги.
Очакват композитора с нетърпение.
Композиторът е доволен. Понякога не съвсем. Идва в залата или не присъства, освен чрез музиката си.

Музиката присъства винаги. Дори в паузите. В тишината…
Щом танцът продължава.

11. Визии

Как виждаме трупата?
Как трупата вижда себе си?
Как я вижда хореографът?
Как я вижда композиторът?
Как я вижда художникът?

Визиите се срещат в танца. Оплитат се като стръкове, като коси, като треви, като нишки на съдбата, като спомени, като мечти, като страхове, като влюбени тела.

Художникът събира визиите в своята папка и ги изважда като скици. Нарисувал е съвкупната визия на спектакъла. Пренася на сцената спомените, мечтите, страховете, екстаза.

Художникът е фокусник, който прави от кърпа зайче.

12. Език

Арабеск е многоезична трупа. Танцовият ѝ език е разнообразен и съдържа както автентичността на „българското“, така и чуждестранния опит.
Лексиката му постоянно се обогатява и развива, въвеждайки последните открития на съвременния танц и танцов театър.

Изхожда от класическия академизъм, минава през неокласиката и театралността на Бежар, втурва се в полето на съвременните техники и експерименти, докосва непознатото с нетърпелив палец.

Езикът се опира на различни творчески методи, на индивидуални хореографски диалекти. Пречупва се през характерното за трупата произношение, също класически и академично обусловено.
Езикът се развива, обогатява, добива своеобразна метафоричност, търси комуникация. Понякога е разбран, понякога е само усетен…
Но е жив. Витален е. Културно обоснован. Достоен за анализ.

Език отглеждан в продължение на 50 години, за да ни говори днес в ритмиите на съвременността.

13. Номад

Арабеск е трупа номад. Доброволно и по силата на обстоятелствата.

Номадът е на път постоянно, търсещ и откриващ.

От самото начало тя няма къде дa репетира и няма собствена сцена. Репетира първоначално в залите на Oперата, после в залите на Музикалния и други театри.

Сцената ѝ също е номадска. Предоставена винаги „по съвместителство“. Трупата сменя различни сценични пространства, сменя своите домове, но остава вярна на себе си.

Номадите пътуват по света. Многобройни турнета разнасят репертоара на Арабеск по чуждестранните сцени. Демонстрират българското изкуство пред света, говорейки на универсалния език на танца.

Номадите постоянно търсят своя дом, своята почва. Често навън ги посрещат и разбират по-добре, отколкото в родината.

Номадите имат корени обаче. Корени дълбоко в небето.

14. Телесни истории

Телата разказват истории. Самите те са истории. В танца се подреждат движенията, като изречения – фразите говорят на универсален език – езика на ангелите.
Подреждат архетипи, символи, метафори, инверсии, възклицания…
Оформят стил. Отвъдсловесен, отвъдтелесен.

Сюжетът е виртуален и витален.
Историите на Тялото са индивидуални, но съдържат историите на всички тела. На сцената историите оживяват.
Поднесени с ръце, гръб, крака, стъпала…Телата говорят.

Чувате ли ги?
Глезенът е вик, пръстите са въпрос, вратът е упрек.
Ако ги чувате, чувате себе си…..

Текстът на Мила Искренова е включен в юбилейното издание, посветено на 50- годишната история на балет „Арабеск“, което ще излезе през януари 2018 г.

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.
Предишна статияБез предварителни очаквания
Следваща статияСвета Петка