Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Дебати
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022

18 06

Безпощадният разказвач

От Людмила Димова 0 коментара A+ A A-

„Берта Исла“, Хавиер Мариас, превод от испански Людмила Илиева-Сивкова, издателство „Колибри“, 2022 г.

За известно време тя не беше сигурна дали този мъж е нейният, така както в полусън човек не знае дали мисли, или сънува, дали все още командва разума си, или се е заблудил някъде от изтощение.

Това е началото, а като вариация и краят на романа „Берта Исла“ на испанския писател Хавиер Мариас, добре познат на българските читатели с трилогията „Лицето ти утре“, Влюбванията“, „Сантименталният мъж“, „Така започва злото“. Тук той разказва историята на семейна двойка, в която всеки остарява отделно от другия. Томас Невинсон и Берта Исла се познават от ученическите години. Той е испанец и англичанин едновременно, ироничен и лекомислен, избягва да се вглежда в себе си, непроницателен за околните, умее да имитира и владее до съвършенство няколко езика. Тя е чиста мадридчанка, красива, мека, нежна и несъвършена, трезвомислеща и твърдоглава. Годината е 1969, време на две моди – политика и секс, на парижките безредици и пражката пролет, на диктатурата на Франко в Испания. Докато Берта учи в Мадрид, Томас е студент в Оксфорд, негов преподавател, работил за британските тайни служби през Втората световна война, се опитва да го вербува. Първоначално не успява, но впоследствие Томас е заподозрян в убийство и тайните служби са единствената му възможност за спасение от затвора. Така започва двойният му живот на агент между Мадрид и Лондон. За Берта, която в началото само интуитивно усеща, че той е „човек, чиято съдба е вече предначертана или се чувства пленник без изход“, семейният живот постепенно се превръща в съжителство с непознат. Той отсъства за дълго, когато е при нея излъчва отегчение и горест, а на всичките ѝ въпроси отговаря с: „По-добре да не знаеш“.

Хавиер Мариас, признат майстор на бавната психологическа проза, се връща към темите, които следва непрестанно – за тайната и живота в лъжа, предателството и измамата, крехкостта на чувствата. В началото романът сякаш влиза в жанра на шпионския трилър, но много бързо го напуска. Читателите не научават нищо за операциите на Томас, липсва ореолът на Агент 007, в края на романа той, макар и все още млад, е самотник, изхвърлен от системата, прави опити да разбере кой и как е предначертал живота му.

Една част от романа е разказана през гледната точка на жената – Берта е статична в пространството, животът ѝ е съсредоточен в семейния дом в Мадрид, където Томас се връща винаги за кратко. Щом той изчезва в началото на Фолклендската война за повече от десетилетие, без да се знае дали е жив, Берта Исла се превръща в съвременна Пенелопа. За да осъзнае, че „Когато човек чака твърде дълго, накрая у него се поражда едно двояко, противоречиво чувство – той открива, че вече е свикнал да чака и че може би не иска нищо друго“. Хавиер Мариас изследва чрез героинята си сложните състояния между отчаянието и надеждата, нетрайността на спомените, докосването до свободата въпреки всичко.

Впечатлява спойката между интимното и историческите разкази – за режима на Франко, също трайна тема в творчеството на Мариас, за конфликта в Северна Ирландия, Фолклендската война. Друг пласт от тази сложна партитура е литературният – мотиви от „Литъл Гидинг“ на Томас Елиът, сцени от „Хенри V“ на Шекспир, „Полковник Шабер“ на Балзак.

Много страници са посветени на секретното като основен начин за намеса в света и на неговата аргументация, която оправдава насилието, измамата, чувството за превъзходство над света на цивилните. Ето как Бъртрам Тупра, началникът на Томас, обяснява същността на тайните служби: „Ние сме като разказвача в трето лице от някой роман… решава и разказва и не може нито да го прекъснат, нито да спорят с него. Няма име, не е действащо лице – за разлика от онзи, който разказва в първо лице. Вездесъщият разказвач в трето лице е даденост“. Тъкмо от позицията на разказвача в трето лице е представена историята на Томас като внедрен агент, изчезнал впоследствие от света и придобил друга самоличност. Едва в края той разбира, че не знае кой е – жив и същевременно мъртъв за почти всички, няма с какво да бъде запомнен дори от близките си. А са му обещавали да бъде Някой.

Споделете

Автор

Людмила Димова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Никога не можах да я разбера докрай
    27.02.2023
  • Мъжът, който знаеше края на всяка история
    28.02.2023
  • Сценариите за войната в Украйна
    28.02.2023
  • Театър на котурни
    28.02.2023

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Съобщение

Очаквайте новия, седми брой на сп. „Култура“ в началото на месец септември.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2023 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO