Страшимиров като политически писател – разговор с проф. Михаил Неделчев

Страшимиров като политически писател – разговор с проф. Михаил Неделчев

Описанията на Антон Страшимиров не са систематични, а някои от изводите му, дори да впечатляват с изказа си, са все пак произволни. Той по великолепен начин, и то в поредица от очерци, описва крайбрежните ни градове. Това също е негова голяма тема. Описва начина, по който се съотнасят тези антични гръцки колонии с населението, което после е придошло и се е смесило с тях. Идеята за това тръгва от неговия роден град Варна. Страшимиров описва българския свят като много богат свят. Да, вярно е, че използва редица „едносложни определения“ за българина, но тези му обобщения са толкова едри, че щом се вгледаме в другите му текстове, виждаме, че когато е „на терен“, когато е в емпирията, той анализира българската общност като безкрайно разнообразна. И за мен това е най-интересният център в неговите народоописания – фактологични и документални. В текстовете му особено впечатляващо е разнообразието от светове. Той сякаш потвърждава теорията, че България не е никак малка, а е голяма страна, тъй като релефът ѝ е силно нагънат. И ако се разгърне, тогава през тези долини и котловини пред нас ще се ширне една съвършено различна картина... [...]

Пропаганда и страх. Разговор със Светослав Овчаров

Историята, уви, се пише от победителите. След влизането на Червената армия в България тя пише историята ни. Ние в продължение на много десетилетия я преписваме. Доколкото „победителят“ е полуграмотен, то и онова, което ни се предлага като „историческа канава“ за препис, е пълно с „правописни грешки“ и откровено отсъствие на съгласуване по род и число. Това не е история, а пропаганда. Пропагандата, съчетана със страх, е родила историческите клишета, които възпитават поколения българи. [...]

120 години Любомир Далчев. Разговор с Огнян Христов

Пластичният език на Любомир Далчев преминава през редица промени, в които следва постоянен път на развитие. Това се дължи до голяма степен на желанието му за утвърждаване на личен стил. В началото на кариерата си е живописец, през 30-те години преминава към скулптурата, работи много обществени поръчки, портрети и композиции. За изкуството си в периода до 1945 г. самият Далчев споделя, че се стреми да създава произведения, в които формата изразява красотата, хармонията и близостта с реалността. [...]

Едно цвете в пустинята. Разговор с Рейнол Перес Васкес

Много обичам Чехов и подобен тип разказване – всичко да се случва вътре в героя. Това в Мексико не се харесва, защото там е необходима драма – трябва да се случва нещо голямо, да има много страсти. И понякога ми казват, че разказите са скучни, в тях нищо не става, дори, че това не са разкази, а импресии. Ами добре, казах си – аз съм последовател на Чехов на испански, и престанах да пиша разкази. Но сега, докато си почивах, започнах една поредица разкази за призраци. Книгата вече е готова – написах петнайсет разказа. [...]

100 години назад. Разговор с Александър Иванов

Във фотографиите на Антип Коев Обущаров видях бита на селото преди един век. Видях сиромашията на онези трудни години, но в същото време и едни европейци – като облекло, обноски и възпитание. По онова време читалището е било котило на всичко и самодейността не е случайна дума – напротив, в тази творческа самодейност хората са се изявявали и са израствали. Средата ги е стимулирала да развиват духовното в себе си. В читалището се е намирала и библиотеката, имало е общества и клубове. [...]