Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022 / Тема на броя

Страшимиров като политически писател – разговор с проф. Михаил Неделчев

Описанията на Антон Страшимиров не са систематични, а някои от изводите му, дори да впечатляват с изказа си, са все пак произволни. Той по великолепен начин, и то в поредица от очерци, описва крайбрежните ни градове. Това също е негова голяма тема. Описва начина, по който се съотнасят тези антични гръцки колонии с населението, което после е придошло и се е смесило с тях. Идеята за това тръгва от неговия роден град Варна. Страшимиров описва българския свят като много богат свят. Да, вярно е, че използва редица „едносложни определения“ за българина, но тези му обобщения са толкова едри, че щом се вгледаме в другите му текстове, виждаме, че когато е „на терен“, когато е в емпирията, той анализира българската общност като безкрайно разнообразна. И за мен това е най-интересният център в неговите народоописания – фактологични и документални. В текстовете му особено впечатляващо е разнообразието от светове. Той сякаш потвърждава теорията, че България не е никак малка, а е голяма страна, тъй като релефът ѝ е силно нагънат. И ако се разгърне, тогава през тези долини и котловини пред нас ще се ширне една съвършено различна картина... [...]

„Роби“ – или човекът в бурята на историята

Романът „Роби“ дълго отлежава в творческото съзнание на Антон Страшимиров, за да бъде създаден през последното десетилетие от живота му и в крайна сметка да остане недовършен. Първите две части излизат съответно през 1929 г. и 1930 г., а от последната са запазени само 54 страници. Но като предшественици на тази най-мащабна като замисъл негова творба, своеобразна епопея на македонското освободително движение, можем да определим романа „Среща“ (1904) и белетризирания биографичния очерк за Кръстьо Асенов (1906). [...]

Русия и българското освобождение

Враждата между руските инструктори и нашите офицери идеше от сблъскването на българската самобитност с психично чуждото ѝ руско опекунство. Руските инструктори се видяха изолирани в страната. И се доизживя исторически извънредно красноречива изненада: освободените от Русия българи само след седем години подготвиха и извършиха Румелийския преврат, а нито един русин не бе посветен в него, макар че властта в страната все още беше в ръцете на руските консули и на руските военни началници! [...]