Завръщащи се образи
Документа 15 в Касел (18 юни–25 септември 2022 г.) ще се запомни с поредица от скандали и обвинения в антисемитизъм
Изложението за съвременно изкуство Документа в германския град Касел започна с амбицията да покаже некомерсиални артистични модели, принципи на колективизма и липсата на йерархии. Създаден през 1955 г., форумът се провежда през пет години и дава сцена на актуалните процеси в световното изкуство. Тази година участваха над 15 000 артисти – художници от Тринидад и Хаити, Мали, Нигер, Индия, Индонезия, Виетнам и др. Бюджетът възлизаше на 42,2 млн. евро. За куратор беше поканен творческият колектив „Руангрупа“ от Индонезия. Концепцията му използва принципа на снежната топка – участниците са окуражавани да канят други колективи, които предават поканата нататък. Международната критика оцени изместването на гледната точка от западните представи за автономното произведение към социалната практика. Неслучайно мотото на индонезийския колектив е Make friends, not art.
Още през януари обаче се появяват първите обвинения, че се канят артисти и групи, които публично отстояват антиционистки и антиизраелски идеи. В отговор „Руангрупа“ обявява симпозиум на тема свободата на изкуството „с оглед на нарастващия расизъм и антисемитизъм и увеличаващата се ислямофобия“. Впоследствие той е отменен, а кураторите излизат с изявление за медиите, че на Документа няма да има антисемитска пропаганда, подобни нападки подкопават свободата на изкуството, Югът трябва да може да се изказва без опекунството на западните дискурси.
След откриването на форума на 18 юни дебатите отново се разразяват. Предизвиква ги мащабният транспарант на индонезийския колектив „Таринг Пади“. Картината е създадена преди двайсет години и е насочена срещу кървавия режим на Сухарто, известен с кланета, корупция и масово потъпкване на човешките права между 1967 и 1998 г. Изобразен е народен съд – със съдии и врагове на народа, сред които са карикатурни фигури, символизиращи западните държави, подкрепяли режима на Сухарто. Картината е показвана на различни форуми, но карикатурният образ на евреина чудовище с пура в устата и шапка с есесовски знак не е правел впечатление сред многобройните фигури. В Германия обаче той е забелязан и предизвиква силен резонанс. На транспаранта има и друга фигура с антисемитски черти – войник със свинско лице, носещ кърпа със звездата на Давид и каска с надпис „Мосад“. Транспарантът е отстранен. Впоследствие са открити други антисемитски клишета в брошура, представена от една алжирска женска инициатива. Политици от различни партии изразяват остри критики, а някои дори настояват за прекъсване на Документа. Федералните и местните органи за борба с антисемитизма призовават да се установи кой носи отговорност за случващото се. Германският Бундестаг посвети заседание на скандала. Изпълнителният директор на Документа Сабине Шорман подаде оставка. Художничката от Германия Хито Щейрл, една от малкото звезди на форума, изтегли работите си.
Случаите далеч не са единични – в произведението си „Газа Герника“ Мохамед ал Хавайри сравнява израелската армия с Вермахта през Втората световна война. След критиките, които получава, друг участник – Хамджа Ахсан, ляв активист и симпатизант на Народния фронт за освобождение на Палестина, обявен за терористична организация, се включва с пост във Фейсбук, в който нарича германския канцлер Шолц „фашистка свиня“. Многочасовата видеоинсталация Tokyo Reels показва на огромен екран пропалестински пропагандни филми от 70-те и 80-те години, събрани от един японско-палестински колектив. Сред инициаторите на проекта, който открито възхвалява тероризма и омразата към Израел, е Масао Адачи, бивш член на японската Червена армия, сътрудничила на Народния фронт за освобождение на Палестина. В края на май 1972 г. тя извършва атака с картечница и гранати на летището в Тел Авив, убити са 26 души, 80 са ранени.
Кураторите първоначално запазват мълчание, после отхвърлят критиките и накрая признават, че са подценили значението на форума в Касел. „В Индонезия никой не се е загрижил особено за нас. Документа обаче е почти държавен проблем“, казват членовете на групата Реза Афисина и Фарид Ракун пред берлинския „Тагесшпигел“. „Първите обвинения в антисемитизъм през януари бяха неочаквани. Никога не сме предполагали, че ще ескалират толкова… От всичко това научихме, че трябва повече да обясняваме какво правим.“ Според кураторите налице са културни недоразумения. Те обясняват, че не са срещнали желание за разбирателство и диалог. „В Индонезия, за разлика от Германия, все още няма истински речник, за да артикулираме какво е антисемитски мотив… Едва чрез дебатите ние разбрахме колко чувствителна тема е антисемитизмът за Германия.“
Публикуваме няколко гледни точки от дебата в немските медии.
„Добре дошли на Антисемита“
Саша Лобо, сп. „Шпигел“
„Понеже не се говори достатъчно, да резюмирам накратко защо всичко това е антисемитизъм, макар и в различна степен.
Приравняването на евреите и/или израелците (израелската армия) с нацистите е антисемитизъм, защото омаловажава Холокоста и същевременно делегитимира самоотбраната на демократичната еврейска държава Израел.
Представянето на евреите като убийци на деца е средновековен антисемитски разказ, използван като емоционално оправдание за редица погроми. Той и днес все още се разпространява като антисемитски лозунг срещу Израел.
Скитащият евреин или „вечният евреин“ се основава на разказа, че евреин носи вината да смъртта на Иисус и затова е прокълнат вечно да скита.
Препратките към парите често са антисемитизъм, защото разпространяват разказа за „богатите, могъщи евреи, които са в дъното на конспирацията“. Много опасно клише, което вече е взело доказани жертви извън оправдаваните по този начин погроми. Показателен е случаят с отвличането на млад евреин в Париж през 2006 г. Похитителите от една младежка банда са поискали 450 000 евро откуп от безпаричното семейство, защото вярвали, че всички евреи са богати или има как да получат пари. Когато роднините не могли да платят, похитителите изтезавали до смърт жертвата.
Движението за бойкот на Израел е класифицирано от парламентите и правителствата на Австрия, Чехия, Германия, както и от над 30 американски щата като антисемитско (защото е антисемитско). И накрая, не е нужно да обяснявам защо изображенията на гърбави носове, месести устни и свински глави са антисемитизъм…
Трябва да се има предвид, че това дълбоко антисемитско изкуство е съфинансирано от германската държава. Толкова сдружения, институции, медии, изследователи и частни лица повтаряха от дълго време: който кани симпатизанти на движението за бойкот на Израел, ще пожъне антисемитизъм. Но никой – от Клаудия Рот (министър на културата на Германия, б.р.), през мениджмънта на Документа до управата на Касел, не поиска сериозно да се намеси. Лично аз не смятам за толкова важно, че някакъв ядосан артист псува федералния канцлер по маркетингови причини. Но когато страната, извършила Холокоста, насърчава и разпространява открит антисемитизъм и чрез бездействието си възпрепятства установяването му, трябва да алармираме…“
„Расизмът и антисемитизмът изкуствено се разделят“
Еял Вайцман, професор по пространствени и визуални култури в лондонския университет „Голдсмитс“, „Берлинер Цайтунг“
„Нищо не боли така, както ударът от летящ назад бумеранг. Болката се усилва и от гнева, когато осъзнаем, че сами сме си причинили удара… Образи, които тръгват от Европа, пътуват през континенти и поколения и в променена форма се приземяват насред „Фридрихплац“, в центъра на Документа.
Антисемитизмът е сред подаръците, които колониализмът носи. Аде Дармаван от „Руангрупа“ се спря по-подробно на това в речта си пред Бундестага през юли. Дармаван твърди, че антисемитизмът е умишлено внесен в Индонезия от нидерландските колонизатори и немски заселници. В страна, която днес има 275 млн. жители и незначително еврейско малцинство. Колониалната власт е противопоставяла не-белите хора едни срещу други. Нидерландските колониални служители са насърчавали демонизирането на китайските малцинства и използвали европейски антисемитски идеи и образи, за да представят китайците, „както европейците представят евреите“.
Историците на изкуството обясниха как тези стереотипи са си проправили път в културното въображение в Индонезия, смесвайки се с местни форми на изкуството и по-специално с яванския куклен театър на сенките, известен като wayang. Чрез образите на злодеи с клюнести носове и танцуващи гротески антисемитските тропи са намерили място в индонезийското общество.
Хана Арент и Еме Сезер използват метафората на бумеранга, за да обяснят връзката между антисемитизма и колониализма. Европейският фашизъм, нацисткият тоталитаризъм и Холокостът също трябва да се разбират като завръщане на расисткото насилие, което европейските империи са отприщили през колониалните граници. Бумерангът, който застигна Документа, имаше и още една, вторична траектория: прелетял през континенти и поколения, европейският антисемитизъм се завърна „у дома“ под друга маска, като произведение на антиколониалното изкуство. Ако искаме да използваме психоаналитична хипербола, можем да кажем: случило се е „завръщане на завръщането“. Никой не може да обвини евреите, че са изпитали ужас, когато внезапно са се озовали в пресечната точка на тези два коловоза…“
„Проблемът на затворените светове“
Антъни Дирк Моузес, професор по политически науки в Сити Колидж в Ню Йорк, „Гешихтен дер Гегенварт“
„Антисемитизмът не е чужд на индонезийската култура, всъщност неговите корени стигат поне сто години назад в историята. Фантазмените представи за евреите могат да се проследят до 20-те години на ХХ век, когато съвсем малко хора с юдейска вяра живеят в Нидерландски Източни Индии. Те произхождат от Нидерландия, Източна Европа, Армения, Ирак и Китай, развиват търговия, създават масонски ложи и основават през 1927 г. една ционистка организация, както пише покойният историк Джефри Хейдлър от Калифорнийския университет – Бъркли. През 2004 г. той направи разграничение между популярното тогава в Индонезия антиизраелско движение и това, което той определя като „действителен антисемитизъм“. Последният, твърди Хейдлър, е внесен от Европа чрез нидерландското нацистко движение и германски имигранти. Още преди това нидерландските колониални служители са обвинявали китайските търговци, че се държат „като евреи“, и така са посели семената на антисемитизма. Моделите на деколонизация водят до по-нататъшно идентифициране на евреите с европейците и други аутсайдери. От една страна, те са маркирани като „бели“, от друга, са свързвани с по-голямото малцинство, китайците. След като през 1942 г. японците окупират Нидерландските Източни Индии, евреите не са арестувани, защото не са граждани на вражески държави. Гестапо настоява японците да арестуват евреите от неутрални страни. След войната, по време на битката срещу индонезийските националисти, британските и победените японски военни сили охраняват арестуваните евреи, което в антиколониалните представи ги идентифицира с противниците на независимостта… Както други европейци, повечето евреи напускат бъдещата Индонезия, следвайки един повтарящ се модел, според който евреите напускат обществата в процес на деколонизация и се преместват в колониалната метрополия, чието гражданство притежават, в други западни държави или в новосъздадената държава Израел. Малкото нидерландски евреи, които остават в страната след обявяването на независимостта на Индонезия през 1949 г., най-често запазват нидерландското си гражданство, което от своя страна засилва впечатлението, че са бели европейци и са в сговор с бившите колониални сили.
Както стана на Документа, всяка среща на Изтока и Запада, Севера и Юга е изпълнена с рискове от взаимно неразбирателство: не само по отношение на символите, но и по въпроса за глобалната справедливост, колониалното господство, западната подкрепа за диктатори като Сухарто и окупираните от Израел палестински земи…“
„Антисемитизъм и постколониализъм“
Самуел Залцборн, професор по политически науки в Университета в Гисен, „Франкфуртер Рундшау“
„Настоящата Документа се превърна в манифест на антисемитизма. И то не в изолирани случаи, а с множество произведения на изкуството. И забележете, не под формата на закодиран антисемитизъм, а открито, грубо, разпознаваемо от всеки… Причина за съвременния постколониален антисемитизъм е непреработеният ляв антисемитизъм от 70-те и 80-те години, който е основен структурен белег на антиимпериалистическите групи и в значителна степен подготвя днешната глобализация на антисемитизма. Представителите на средата, възприемаща себе си като лява, които днес разпространяват антисемитизъм и омраза към Израел, все още следват народния светоглед за антиимпериализма (днес той минава под етикетите „етнически“ или „културноразнообразен“), повлиян от етническо-колективистични представи за хомогенност. Антиимпериализмът, насочен основно срещу Америка и Израел, представлява рамкова идеология, интегрална част от която е антисемитизмът, преди всичко под формата на антиционизъм…
Антиимпериалистическият светоглед се обръща не само срещу Израел и Америка, а и срещу всичко, което асоциативно се свърза с тях: срещу Просвещението и либерализма, срещу модерността и индивидуалността, срещу свободата и демокрацията – накратко, срещу всеки мироглед, който обещава на човека индивидуална свобода и лично щастие. На това антиимпериалистите противопоставят представата за хомогенни общества, в които от значение е колективът, а не индивидът. За всичко в този светоглед, което не функционира, както си го представяме, отговорността се прехвърля върху Америка и Израел…“
Подбор и превод Людмила Димова
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук