Паметникът на травмата и срама. Разговор с Александър Кьосев

Паметникът на травмата и срама. Разговор с Александър Кьосев

Настоящето тиранизира миналото по най-невероятни начини, защото всичко, което то извлича и осмисля от миналото, е в отношение към самото настояще, обикновено ужасно объркано и конфликтно. Нуждите и лудостите на настоящето винаги хвърлят своята дълга сянка назад в миналото. Това е диалектика, трудна за разрешаване. По отношение на руските и съветските паметници обаче ситуацията е съвсем ясна. Погледнато ретроспективно, Освобождението на България е акт, извършен от Руската империя с поддръжката на руския народ, на руските интелектуалци и писатели. Трябва да се научим да разграничаваме искреността на поддръжката на обикновените хора към братята славяни от циничната политика на Руската империя, несъмнен факт. Империята е продължила по същия циничен начин да се намесва многократно в историята на българския народ. По тази причина еднозначно русофилски паметници в центъра на София не може да има. Те непременно трябва да бъдат премахнати. А паметникът на Съветската армия двойно по-непременно трябва да бъде премахнат, защото на всичкото отгоре е паметник на тоталитаризма и на една измислена революция. За какво напомня този паметник? За ролята на Червената армия в България? Нека тези, които твърдят това, да гледат филма „Второто освобождение“ на Евелина Келбечева и Светослав Овчаров, за да разберат ролята на Червената армия, която не е точно „освободителка“. [...]

В дълбоките води на разума. Разговор с Георги Фотев

За политически разум може да се говори, доколкото политиката е диференцирана като специфична жизнена сфера на обществото. Политическият разум по същността си е диалогичен разум. Не е излишно да напомня, че когато се говори за диалог, бутилките със сироп трябва да се оставят надалеч. Политиката е много сериозно нещо. Тя е една от най-висшите и сложни човешки дейности, тъй като финалната ѝ цел е общото благо. Общото благо е просто, но пътят до простите и близки неща е дълъг и много мъчен. Нужно е мислене. [...]

Юлиана Методиева: Кога ще се сбогуваме с комунизма?

В нито една програма на състезаващите се на тези избори партии не стоеше въпросът за окончателното премахване на съветските паметници! Защо сме приели Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, след като не можем да се разделим с опозоряващите му символи?! Днешните наследници на комунистическия апарат, превърнал след 9 септември страната ни в малодушен сателит на Съветския съюз, за съжаление се чувстват силни и окрилени от либерализма като толерантност и зачитане на мнението на другия. [...]

Актриса с характер. Разговор с Мария Каварджикова

Бях млада, току-що завършила и Георги Русев ме взе в Пернишкия театър. Тогава директорите на театрите гледаха дипломните ни спектакли, за да си попълнят трупата с млади артисти. Светла му памет, той е човекът, който ми даде шанс. До 2009 г. с Коко Азарян не бях се срещала. Мъдър, топъл, интересен, подготвен не само по отношение на материала, но и към всеки, с когото работи. Арменец… Те са добри хора, а някои като Коко – гениални. За мен беше шанс, че бях част от последната му постановка „Вишнева градина“. [...]

Предизвикани срещи. Разговор с Виктор Чучков

Какво ме вдъхновява? Бях потресен от една книга – „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри. Прочетох я почти десет години след написването ѝ и бях погълнат от идеята как една жена попада на Марс и гледа оттам Земята, която е разрушена от някакъв конфликт. Нарекох тази творба „Писма от бъдещето“, това беше през 1980 г. Хрумна ми да съчетая симфоничен оркестър, рок група, пиано и глас. Рок групата беше ФСБ, а солистката – Камелия Тодорова. Диригент беше Алексей Измирлиев. [...]

Станислав Бояджиев: „Майка ми снимаше живота“

Румяна Бояджиева е родена в село Цар Асен, Поповско, учи във фотографското училище в София. Работи за сп. „България“, а със създаването на Българската телевизия постъпва там и до смъртта си през 1992 г. ръководи фотоотдела. Има много изложби и награди, а през 1966 г. нейна снимка става плакат и е на корицата на каталога на World Press Photo. Носителка е и на наградата на водещото европейско изложение Photokina в Кьолн. Включена е в книгата „Големите фоторепортери на България (1960–1989)“ на Цветан Томчев. [...]