Между тревата и цветето

ЗА ДА ЖИВЕЕШ като естет, трябва да си търпелив и сексуално уталожен. Такива щастливци са рядкост. Останалите са роби на нагона. НА МЛАДИНИ душата боледува, защото идва на този свят; на старини боледува тялото, защото си отива от него. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ остаряваме, толкова по-малко се слушаме помежду си и толкова повече държим другите да ни слушат, за да кажем всичко, което имаме да кажем. А то е безкрайно повторение на едни и същи безсмислици, които спокойно биха могли да останат неизказани. [...]

Последният роман за Мишел Уелбек

„Унищожение“ най-вероятно ще бъде последният роман за Мишел Уелбек, l'enfant terrible на френската литература, който в благодарностите на последните страници намеква, че човек трябва да усети кога е настъпило времето да се оттегли. Няма по-подходяща книга от настоящата, която в 700 страници разгръща мъдро примирение със смъртта, тихо сбогуване със сянката на онова, което не можем да променим. Годината е 2027, задават се президентски избори, които ще бъдат спечелени от неназования по име Еманюел Макрон... [...]

Отвъд сюжета

Две произведения на изкуството – стихотворение и картина, от която то е вдъхновено, дават името на този роман на Джон Банвил от 2015 г. Нека избързам – последното платно, което героят на романа, а и разказвач рисува и не довършва, е синя китара на маса „с карирана покривка… прозорче и синева отвъд…“. Няма да подценявам читателите с обяснения кой е писателят. Българските издатели, слава богу, са открили Банвил и са ни дали възможност да го открием и ние с някои от прекрасните му книги. [...]

Една секунда преди Путин

Краят на 1995 г., Борис Елцин, който е на легло след инфаркт, решава да се кандидатира отново. В социологическите проучвания води комунистът Генадий Зюганов. Дилемата е: може ли Елцин да бъде преизбран, или изборите трябва да се отменят. Обкръжението на президента, олигарси и медии са готови да направят и невъзможното, за да победи Елцин. Книгата „Всички са свободни“ на Михаил Зигар ни връща в 90-те години на ХХ в. Самият автор е твърде млад, за да е участник в случилото се „една секунда преди Путин“. [...]

Стихии Море

Романът на Александър Секулов „Жена на вятъра“ е маринистика чиста проба. Не само защото голяма част от действието „плава“ в морето, но и защото самото море не присъства единствено като пейзаж, а е герой, дори бих казал един от главните герои. Финалната част на романа дори така е озаглавена – „Морето“. Морето, което е откровение и молитва: „Вече знам, че морето и молитвата са едно и също нещо. Много пъти съм се опитвал да опиша усещането, когато тялото ти се плъзва във водите на Егея. Сякаш се сливаш с мирозданието...“. [...]

Как се подрежда хаос 

Олга Токарчук пише „Стаята“ преди трийсетина години – през 1989 г., и не е трудно да се открият автобиографичните моменти в трансформациите на героинята: „Свалям и екзотичния си език, странното си име, умението да схващам вицове, мимическите бръчки, любовта към непривични за това място ястия, паметта за незначителни събития и заставам гола в тази розово-бяла престилка, сякаш тутакси съм нахлузила морска пяна. И от този момент целият втори етаж е мой“. В онези години полската писателка наистина работи в хотел... [...]