Страх от Кремъл. Разговор с Трайчо Трайков
Разговор с Трайчо Трайков, кмет на столичния район „Средец“
През февруари 2022 г., след дискусия в Столичния общински съвет, заявихте намерение да започнете процедура по преместване на Паметника на съветската армия. По-късно казахте, че очевидно няма достатъчно желание от Столичната община това да стане. Днес в балтийските страни и във Финландия масово се отстраняват паметници на съветските окупатори. Какво трябва да се случи, за да започне такъв процес и у нас?
Започнах и стигнах до факторите, от които зависи взимането на решение по въпроса – държавата, като собственик, и СОС, където от две години стои блокиран доклад, възлагащ на кмета на СО да проведе разговори с държавата. Според мен отдавна е ясно, че този паметник е проблем и ще продължи да бъде проблем и да разделя обществото по един или друг начин. Така че пътищата са два: или по инициатива на правителството да се предприемат стъпки за затварянето на тази рана, не казвам точно за премахване на паметника. Има различни варианти, аз постоянно се срещам с хора, които имат идеи. Или кметът на СО като собственик на терена, на който е разположен паметникът, да инициира такъв разговор с правителството. Докладът на общинските съветници от „Демократична България“ още не се допуска за разглеждане от Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие под предлог, че не е дошло становище оттук или оттам, което изобщо не е необходимо. Постоянно се разглеждат доклади, без да има становища, ако те не са дошли в срок.
Казахте също, че има два варианта за действие пред кмета на СО –да се съобрази с
Най-чистият начин е СО и държавата да съгласуват стъпките и процеса, по който ще се търси решение. Тъй като от 1993 г. досега има много документи и съдебна практика, които винаги служат като аргументация защо нищо не може да се направи. В момента обаче всяко правителство може да не взима отношение, кметът на СО също не може да вземе решение, а пък СОС не иска да разгледа доклад, който да задължи кмета да направи нещо. Това, което има пряко отношение към районната администрация, е конструктивното състояние на паметника, тъй като ние имаме определени права и задължения да следим за конструкции, които могат да бъдат опасни. И районната администрация е констатирала такива проблеми, направила е предписание, то е отишло в областната администрация. Когато станах кмет, не открих какво развитие е получила темата, но след като беше сменен областният управител от „Атака“, поисках от новия областен управител цялата документация и се оказа, че са се провеждали оживени разговори, за които районният кмет не е бил информиран. Тогава излезе историята с предложението на бившия областен управител[1] паметникът да се предостави на Руската федерация, което е толкова безумно. Разменяли са се писма в продължение на доста време, докато накрая с половин уста от Външно министерство казват, че не е политически целесъобразно. Проблемът продължава да стои – от паметника падат плочи, има дупки, областната управа няма средства за ремонт. А според мен е кощунствено да се влагат средства просто така, като се избягва големият дебат.
Става дума за 390 000 лв., през 2021 г. областната управа е задвижила процедурата за получаването им от държавния бюджет.
Били са толкова преди инфлацията. Но колкото и да са, има нещо много сбъркано в това да влагаш пари, за да поддържаш нещо, което разделя хората.
Може ли да се каже, че дебатът на 24 февруари т.г. в Общинския съвет е крачка напред? Съветниците признават за първи път, че има валидна процедура за демонтиране на паметника от 1993 г.
Не, няма крачка напред, всичко е само на думи. Крачка напред ще бъде, когато Общинският съвет приеме решение с конкретен ангажимент и задължение на столичния кмет да разговаря по въпроса със собственика на конструкцията – държавата. Това е пътят. Другият, по-краткият път е държавата в лицето на правителството или областната управа сама да инициира действия по демонтирането.
Тогава, през февруари, изведнъж се оказа, че има мнозинство, че всички са „за“, обаче всички смятат, че районният кмет е единственият, който може да направи нещо. Това очевидно беше опит за измиване на ръцете от ГЕРБ, тъй като те дълго време имаха кмет, имаха правителство, нямаха само районен кмет за определен период. Това беше първото, което им хрумна да кажат. Тогава казах, че щом е така, аз съм съгласен да се започнат процедурите. И те направиха пресконференция, на която казаха, че нямало нужда да се разглежда докладът на ДБ, защото има решение от 1993 г. Аз казах, че в решението пише, че се възлага на кмета на СО. Те отговориха, че има съдебни решения. Да, действително след това има всякакви съдебни решения, които ви дават чудесни основания да не свършите нещо, ако не искате да го свършите.
Приемате ли аргумента на областния управител от ИТН, че трябва да се направят консултации с Руската федерация, тъй като паметникът попада в обсега на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между РБ и РФ?
Доколкото съм запознат с позицията на експертите, те са достатъчно категорични, че паметникът не попада в обсега на договора, отделно от това не е и недвижима културна ценност. Той просто е материално фиксиране на една лъжа – нито армията е освободителка, нито народът е благодарен.
Ние с областния управител сме разговаряли, но не зависи нито от него, нито от мен да даваме мнения дали трябва да се водят консултации с Русия. Неговата задача като представител на държавата е да се грижи този паметник да не е опасен за хората.
Как смятате да продължите в тази ситуация?
Докладът на ДБ е добре аргументиран и е внесен, няма абсолютно никаква причина да не се допуска за разглеждане. А по време на разглеждането всеки да си каже аргументите по същество.
Какви идеи за преосмисляне на паметника стигат до вас?
Най-различни художествени идеи – за премахване, за преместване, за разрушаване, за украсяване, за вкопаване, за донагласяне, за обозначаване. Тези идеи трябва да бъдат разгледани на много нива – естетическо, градоустройствено, историческо и идейно. Аз не се наемам да кажа коя от всички е най-добрата. Това няма да го реша нито аз, нито кметът на СО, въпросът е много по-голям, това е знаково, централно място в София.
В момента ми се струва доста реалистично и полезно да се монтира информационна табела на паметника. Смятам да внеса такъв доклад в СОС, това е и в моите правомощия. Говорил съм с други хора, които отдавна се занимават с темата. Имаме първоначално съгласуван текст, който все още не е съвсем готов, но със сигурност ще направим това. Процедурата е доста сложна, пак трябва да се мине през Общинския съвет, за това трябва да има доклад, той може да е от общински съветници и от районни кметове. Така че вероятно и общински съветници от групата на ДБ ще се присъединят. И отново се минава през комисии и се гласува от сесията на Общинския съвет. Там със сигурност ще има големи дебати, т.е. ще бъде достатъчно обществено видимо.
А не е ли назрял моментът – съветски паметници се демонтират днес в редица страни под напора на обществените настроения?
Самият факт, че беше взривен мавзолеят на Георги Димитров, а паметникът на Съветската армия не беше пипнат, за да не се разсърди Кремъл, показва, че в България страхът от това какво мисли Русия е несравнимо по-голям. Мавзолеят беше избран като по-меката цел. За мавзолея нямаше кой да ни заплашва и подкупва, а за паметника има.
Както беше много по-лесно да се премахне паметникът „1300 години България“.
Да, за някои хора в България всичко друго е по-лесно от това да те погледне строго Митрофанова.
Въпросите зададе Людмила Димова
[1] Становището на бившия областен управител на София-град Николай Пехливанов от „Атака“ Паметникът на съветската армия и прилежащата земя да се предоставят на Русия за безсрочно и безвъзмездно ползване е от 13 април 2021 г.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук