Култура / Брой 1 (2994), Януари 2023

Със световноизвестния карикатурист Плантю разговаря Тони Николов

От 7 до 14 декември м.г. на площад „Славейков“ в София можеше да се види изложбата на Плантю „Нашата Европа, свободна, демократична, устойчива“. На 7 декември във Френския институт се проведе и дебатът „Европа с лице към демоните си“, модериран от журналиста Светослав Иванов от BTV, в който освен големия френски карикатурист взеха участие неговият колега Христо Комарницки, аниматорът Теодор Ушев и политологът Димитър Ганев. На всяка от творбите си Плантю рисува по едно мишле, символ на вечното търсене на художника.

По време на дебата в София нарисувахте карикатура на днешната „демонокрация“. Кои са демоните на Европа?

Първо, невежеството. Мисля, че невежеството причинява много зло на Европа. Идеологиите – също. Да не забравяме и за надигането на нетолерантността, което е нещо твърде тревожно. Ако дебатирахме по-спокойно в Европа, навярно по-скоро щяхме да разберем защо Орбан в Унгария толкова много изнервя останалите. Мен ме вълнува защо европейците толкова лесно се изнервят, вместо да седнат около една маса и да се опитат да се разберат, а не да си отправят взаимни обиди. Идваме от различни култури, можем много да научим едни от други. Мисля, че новите правила в медиите заличават много от нюансите – от едната страна са добрите, а от другата – лошите. Струва ми се, че за да се пребори с демоните си, Европа трябва да си възвърне нюансите.

Казвате, че обичате Европа. Но кое не харесвате в Европа?

Никога не бива да забравяме, че Европа е не просто континент, а съюз между 27 държави, които не са воювали помежду си след 1945 г. Това е невероятно! Като карикатурист посещавам някои страни в Азия и виждам, че те имат желанието да създадат Азиатска общност по подобие на Европейската общност. Връщам се в Европа, по-точно във Франция, и тутакси някой ми казва: „Какво? Ти говориш добро за Европа?“. Едва ли не трябва да се извинявам. Толкова е лицемерно! Тъкмо хората, които ругаят Европа, всъщност се възползват от нея. Но нали е прието да си „против“ Европа… Същия феномен имаме във Франция по отношение на Макрон. Когато се говори по медиите, всички са против Макрон. След което отиваме на избори и хората повторно гласуват за Макрон.

Карикатурата в пресата е важна част от свободата, но не е само това. Каква е нейната роля?

Тя е важна част от свободата на изразяване. Има уводни статии и гледни точки, след което карикатурата ни дава същото нещо, но в образи и със заемане на позиция. Тази позиция може да е хумористична, изнервяща, но предлага информация. Карикатуристът в пресата е някой, който изстисква истината, за да ни каже истината. Това е една фраза на художника Алешински, който е гледал по този начин работата си. Тя много ми харесва. Напълно вярна е за журналистите, коментаторите и карикатуристите. Ние сме нещо като „нискоалкохолен коктейл“ – има го вкуса на алкохол, но го няма алкохолното съдържание. Въпреки това тези два процента алкохол могат да са дори по-опасни, отколкото високоалкохолните напитки.

Как карикатурист като вас вижда войната в Украйна? Споменахте на дебата, че вие сте на фронтовата линия – между вашите украински колеги и руските ви колеги?

Наскоро разговарях с моя украински колега Казалевски, който е изключително радикален. Напълно го разбирам. Ако самият аз бях под бомбите в Париж, със сигурност щях да бъда войнстващ карикатурист. Аз влагам в карикатурите си за Украйна известни нюанси, той е отвъд нюансите. Това е негово право, което аз уважавам.

Руският карикатурист Сергей Йолкин, известен с изображенията си на Путин, също беше на дебата в София. Той обаче напусна Русия и се установи в България.

Йолкин е невероятен карикатурист. Десетилетия наред рисуваше Путин, живеейки в Русия. Това изисква голям кураж. Възхищавам му се от сърце. Той съумява да прави смешни рисунки, макар сюжетите да са драматични. Надсмива се над Путин, изобразявайки го като малка и смешна марионетка. В немощ. Това е великолепно.

А как вие рисувате Путин? Бихте ли направили негова карикатура за читателите на списание „Култура“?

(Замисля се и започва да рисува с маркера върху предоставения бял лист.) Знаете ли, Казалевски ми каза, че Путин има очни ябълки на монгол. Не бях се замислял над това (продължава да рисува). Ето го: монголоидни очи, малко коса и лукавство. Обърнете внимание, че горната му устна е винаги издадена по-напред, отколкото долната. Затова винаги примлясква по характерен начин. Така го усещам. Освен това има ушите на дракон.

Вашата прогноза за развоя на войната в Украйна?

Путин и цялата му клика трябва да бъдат изправени пред международен трибунал като този в Нюрнберг. И да бъдат осъдени някой ден! В същото време би трябвало да се възстановят мостовете между Европа, украинците и руската култура. Не съм съгласен със събарянето на паметниците на Пушкин. Не бива да посягаме на културата.

Имали сте историческия шанс да търсите помирение в израелско-палестинския конфликт с една ваша рисунка. Тя е подписана едновременно и от Ясер Арафат, и от Шимон Перес, което не е за вярване. Как се случи това?

Няма как да го забравя. Знаете ли, всичко тръгна от идеята за еврото, което използваме в Европа и което още не е влязло в сила в България. Един ден и вие ще минете към еврото (взима друг лист и започва да рисува). Ето го еврото. Направих такава рисунка за Арафат, казвайки, че някой ден – може би след петдесет години – в Близкия изток ще влезе в обращение обща монета, върху която ще бъдат изсечени мюсюлманският полумесец, християнският кръст и еврейският седемсвещник. Той се съгласи с мен и подписа рисунката. Това беше през 1991 г.

А какво ви каза Шимон Перес?

Той също се съгласи с мен и подписа рисунката ми през 1992 г. Така тези два подписа станаха символ на мира.

През 2006 г. създавате асоциацията „Карикатуристи за мир“ под егидата на Кофи Анан. Как се стигна до това начинание?

Кофи Анан, тогава генерален секретар на ООН, сам ме потърси. Бях открил изложба в Париж, която той посети. Разговаряхме за отговорността на образите, срещата ни беше много интересна. Той знаеше, че познавам всички световни карикатуристи, работещи в пресата. И когато излезе иранската „фетва“ срещу датския карикатурист, ми се обади по телефона, за да ме помоли да свикам световна среща на карикатуристите в Ню Йорк. Аз наистина познавам всякакви карикатуристи: християни, мюсюлмани, юдеи, агностици и атеисти. Така изникна идеята за асоциацията Cartooning for Peace, чието ръководство поех и която все още председателствам. Не знаех, че ме чака толкова огромна работа. Че това ще ми отнема две трети от деня в продължение на петнайсет години.

И тази асоциация на карикатуристите за мир все още съществува и работи?

О, да. И още как… Тя обгрижва художниците в пресата, изложени на заплаха. Тези дни например се обърнаха към мен за защита на заплашените карикатуристи в Куба. Не знаех, че има такива. Помогнахме им да дойдат в Париж, ще ги подкрепим с каквото можем.

Защитавате полето на свобода на изразяване в медиите?

Да, защото моливът на карикатуриста е нещо като барометър за свободата на пресата. Вдигате го и веднага става ясно дали нещата вървят, или не. Най-добре разбирам ситуацията в една страна през гледната точка на местните карикатуристи.

Карикатурата е оръжие, но напоследък карикатуристите стават и мъченици.

Датският карикатурист от „Дагенс Нюхетер“, за когото ви споменах, водеше просто немислимо съществуване след „фетвата“. Ходил съм му на гости и трябва да ви кажа, че неговата баня приличаше на бункер. Опитвали са се да го убият няколко пъти, при това с брадва. Все едно, че живееше в подводница.

Някога карикатуристите рисуваха в някое кафене, пращаха карикатурата до своето издание и си мислеха, че с това всичко свършва. Вече не е така – заради интернет. Публикуваната карикатура само след десетини минути е в мрежата. И тя често бива зле разбрана, зле изтълкувана и дори манипулирана от недобронамерени хора.

Как лично вие възприемате социалните мрежи?

Заради социалните мрежи около милиард и половина мюсюлмани намразиха датския карикатурист. А истината е, че нито той, нито колегите от „Шарли Ебдо“ са ставали сутрин с намерението да унизят милиард и половина мюсюлмани. А се възприе по този начин! Мюсюлманите решиха, че „Европа“ иска да унижи ислямския свят, което не е истина. Трябва да намерим нов начин на общуване, трябва да се върне доверието. Затова Кофи Анан се обърна към мен. Ходил съм и във Венецуела, където се срещнах с карикатуристи „за“ Мадуро и „против“ Мадуро. Но противниците на Мадуро бяха принудени да избягат във Флорида.

Смятате се по-скоро за журналист или за художник?

Не съм точно журналист. Журналистът претендира, че е обективен. Аз претендирам да съм субективен.

Имате ли своя дефиниция за карикатурата?

Тя трябва да помага на читателя да види истината. Ако му хареса рисунката, сигурно ще иска да узнае повече. Карикатурата насочва читателя към най-главното: не към рисунката, а към информацията.

Работите ви са нещо като калейдоскоп на историята: започвате с карикатури на Виетнамската война, за да стигнете до войната в Украйна. С какви илюзии се разделихте?

Първо правех карикатури на шаха на Иран, който не беше кой знае какъв демократ. Но не знаех, че ще бъде заменен от хора, които ще установят религиозна диктатура в Иран. И те все още са на власт. Мислех си, че ако левицата дойде на власт, ще уреди проблемите между Европа и Африка. И че ще се помогне на бедните в Африка. Което изобщо не се случи.

Запознахте се с мнозина от българските си колеги. Как ви се виждат техните работи?

Чудесни са, имате великолепни графици. На Запад вече не се преподава добре рисунката в училище, докато в Източна Европа това изкуство се е съхранило.

Свободна ли е българската карикатура?

Има пълна свобода! Видях вестник „Прас прес“ – правят каквото си искат. Воюват с корупцията, сигурно не им е лесно, но това е демокрацията. Видях една карикатура на Комарницки, която намирам за гениална – как „царят е гол“ при посещението на руския митрополит, съпровождан от руската посланичка. Много точно, много смешно и най-важното – казва всичко.

Плантю (Жан Плантюро) е едно от най-големите имена в съвременната политическа карикатура. Роден е през 1951 г. в Париж. Отрано се интересува от рисуване, но под влияние на родителите си две години учи медицина. Първата му карикатура във в. „Монд“ е публикувана на 1 октомври 1972 г. През 1991–1992 г. негови карикатури за палестинско-израелския конфликт са подписани и от Ясер Арафат, и от Шимон Перес. През 1998 г. ЮНЕСКО публикува албум с негови рисунки, посветен на Всеобщата декларация за правата на човека. През 2006 г. по настояване на генералния секретар на ООН Кофи Анан Плантю създава асоциацията Cartooning for Peace, защитаваща свободата на изразяване на карикатуристи от цял свят. Оттегля се от активно сътрудничество с „Монд“ на 31 март 2021 г. след 50 години съвместна работа. Оттогава се посвещава на диалога между културите и на свободата на изразяване.