Благовест Златанов за „Хайката…“ на Ивайло Петров

Благовест Златанов за „Хайката…“ на Ивайло Петров

Съществува тезата, че през 80-те с „Хайка за вълци“ системата на строг идеологически надзор над литературата бива „пробита“, проваля се с допускането на този роман до печат. Имам две несъгласия с тази теза – едно принципно и едно, свързано с конкретния случай. Системата на надзор по принцип не може да бъде „пробита“. Дори ако някое произведение в първия момент ѝ се изплъзне и бъде публикувано, след това тя умело го използва за атаки срещу автора. Има случаи, когато произведения нарочно са били „пускани“ тъкмо с тази цел. В случая с „Хайка за вълци“ цялата суматоха около надвисналото, но така и неслучило се спиране на романа е от взаимна полза и за системата, и за автора. Развитията показват, че суматохата всъщност носи чудесна реклама за романа, от която печелят и двете страни. След 1989 г. Ивайло Петров споделя, че е бил готов с първата версия на текста значително по-рано, но е изчакал политически подходящия момент за публикацията. Вече веднъж сполучливо е приложил подобно изчакване с „Мъртво вълнение“. Освен това Ивайло Петров има детайлни наблюдения върху процесите на допускане на литературни текстове до печат. „Системата“ от своя страна също има полза от допускането конкретно на този роман. „Надзорниците“ веднага са можели да установят, че романът би послужил за поредното „отпушване“ на идеологическия фронт. [...]

Скритият смисъл на нещата. Разговор с Румен Гашаров

Най-силно влияят спомените от детството – изписаните табли на кревата с герб и надпис „Придворен доставчик“, ковьорчетата над готварската печка, разходките с дядо ми по каменистите улици на Пловдив, сладкарничките, фотографчийниците и всякакви други дюкянчета. Като 10–11 годишен сутрин купувах за баща ми зеленото „Земеделско знаме“ и четях на първа страница фейлетоните на Трифон Кунев „Ситни, дребни като камилчета“... Единайсетте години художествено образование само помагат да се изразиш професионално. [...]

Спасеният свят. Разговор с Ирис Волф

Живеем в свят, който е станал бъбрив, а толкова малко казва. Социалните мрежи ни изкушават да се изразяваме редуцирано и бързо, а много неща изискват време, за да ги разберем. Ние нямаме това време на съзерцание, разсъждение, преценка, вслушване. Трябва бързо да изразим мнение – дали нещо е добро, или лошо. А в света има толкова много неща „помежду“, толкова много цветове и полутонове, толкова много не знаем. Когато човек се отдръпне и наблюдава света, без прибързано да съди и оценява, възприема много повече. [...]

Душко Кръстевски – По мостовете на литературата

Опитвам се да накарам хората в Македония да научат нещо повече за българската литература, да им кажа, че има много качествени текстове, които си струва да прочетат. Има едно предаване, което се казва „Коридор 8“ – всяка неделя в 19 часа българско време в Youtube, това е македонско-българска седянка, на която хората за два-три часа си говорят за неща, които са общи за всички нас. Понякога малко спорим. Говорим за църквата, за архитектурата, за музеите, но накрая завършваме с думите на Гоце Делчев или Пейо Яворов. [...]

Антон Стайков и Свобода Цекова – Отключването на един архив

Сава Попов е една от многото забравени личности, които имат своя принос в облагородяването на българската културна среда. Има различни причини да бъде забравен, една от тях е в неспособността на обществото ни да вижда и описва по-сложни картини на живота. Това е проблем на настоящето, който впоследствие става проблем с нашите общи спомени. Зададохме си въпроса „Какъв е бил, защо е забравен?“. Привлече ни трогателното му усилие да остави следа, да остойности живота си и времето, в което е живял... [...]

За морала и правото. Разговор с Веселин Диманов

​„На сложните въпроси няма прости отговори, това е ясно“, казваше Кристиан. Бих добавил, че всяко поколение има своите лидери, формулира своите идеи чрез тях, има своите надежди и търси правилната методология към изграждането на един справедлив свят. Кристиан Таков е една от тези ярки личности. Тази негова енергия – да обединява и да дава, без да търси – е причината да се впусна да правя филм. Вярвам, че този филм и опознаването на личността на Кристиан Таков може да вдъхнови много млади хора в България. [...]