Култура / Брой 1 (2994), Януари 2023 / Тема на броя

Благовест Златанов за „Хайката…“ на Ивайло Петров

Съществува тезата, че през 80-те с „Хайка за вълци“ системата на строг идеологически надзор над литературата бива „пробита“, проваля се с допускането на този роман до печат. Имам две несъгласия с тази теза – едно принципно и едно, свързано с конкретния случай. Системата на надзор по принцип не може да бъде „пробита“. Дори ако някое произведение в първия момент ѝ се изплъзне и бъде публикувано, след това тя умело го използва за атаки срещу автора. Има случаи, когато произведения нарочно са били „пускани“ тъкмо с тази цел. В случая с „Хайка за вълци“ цялата суматоха около надвисналото, но така и неслучило се спиране на романа е от взаимна полза и за системата, и за автора. Развитията показват, че суматохата всъщност носи чудесна реклама за романа, от която печелят и двете страни. След 1989 г. Ивайло Петров споделя, че е бил готов с първата версия на текста значително по-рано, но е изчакал политически подходящия момент за публикацията. Вече веднъж сполучливо е приложил подобно изчакване с „Мъртво вълнение“. Освен това Ивайло Петров има детайлни наблюдения върху процесите на допускане на литературни текстове до печат. „Системата“ от своя страна също има полза от допускането конкретно на този роман. „Надзорниците“ веднага са можели да установят, че романът би послужил за поредното „отпушване“ на идеологическия фронт. [...]

Из романа „Баронови“ (2)

През 1997 г. Ивайло Петров издава първата книга на романа „Баронови“, изграден по модела на семейната хроника. В центъра на романа е най-младият член на фамилията от „бивши хора“ – Божидар Баронов. Дядо му е бил заможен човек, приятел с Йовков и Дебелянов. Баща му обаче е пребит от новата власт и скоро умира, а брат му Колчо е пратен в лагер. Действието на първата част обхваща 60–80 години на ХХ в. Няколко седмици не достигат на Ивайло Петров през 2005 г., за да завърши втората част на „Баронови“. [...]

Промисъл за живота и смъртта

Всички империи са паднали. И руската комунистическа империя трябваше да падне. Като четях история, казвах си, че не е възможно да не се срути тази система. Даже се случи нещо повече. Комунизмът, ако беше малко по-справедлив, трябваше да се крепи поне още сто години. А за разлика от другите империи, просто един век не можа да дочака. Един век е нищо в сравнение с живота на една империя. Значи комунизмът е бил толкова несправедлив, че даже у нас просъществува само петдесет години, а в Русия – седемдесет. [...]