Култура / Брой 2 (2995), Февруари 2023

Изложбата „Свободата вътре и вън. Иван Кирков и Алцек Мишев“ продължава до 23 февруари 2023 г. в галерия „Униарт“ в НБУ

Какво е свободата и докъде се простират нейните граници – отговор на тези въпроси ни предлага Георги Гочев, куратор на изложбата „Свободата вътре и вън. Иван Кирков и Алцек Мишев“. Идеята за нея се заражда спонтанно, а самата реализация в галерия „Униарт“ на Нов български университет остойностява едно дългогодишно приятелство, преобразено в артистичен диалог. Кураторът е изкушен от проблемите на артистичната трансформация при Иван Кирков и Алцек Мишев и изгражда изложбата, като настоява и на своята свобода при селекцията и съпоставката. Така експозицията отразява поредица от измерения на свободата от гледната точка на творците, на куратора, на зрителите.

Иван Кирков (1932–2010 г.) живее и твори в България. Работи в областта на живописта, илюстрацията и книжното оформление, плаката, сценографията и стенно-монументалните изкуства. Произведенията му се свързват с обновление на изобразителния език. Първата му самостоятелна изложба през 1969 г. е явление в тукашния художествен живот. От 80-те години на ХХ в. е преподавател и професор в Националната художествена академия. Любознателен, търсещ новатор, интроверт, той се отличава с непримиримост и постоянство в отстояването на себе си. Развитието на художествените му възгледи преминава през различни етапи – той владее формата майсторски, уверено „жонглира“ с асоциации и пространства така, че създава произведения, които варират от визуална конкретика до пределна деструкция. В изложбата е отразен артистичният кръговрат на преминаване от обобщаване на предметното, към метафизична надреалност, асоциативна абстракция до завръщане към синтетичната осмисленост на сюжета в последните творби на Иван Кирков. Още от зората на своята младост той избира да бъде онзи бунтар, който надмогва тоталитарния контрол в името на личностното си оцеляване въпреки системата и идеологическата рамка. Иван Кирков тълкува свободата като възможност да следва идеите си. Той не се интересува доколко може да се вдигне нивото на идеологическа търпимост през социализма, защото следва своята посока с устойчива непримиримост.

Алцек Мишев (род. 1940 г.) изследва границите на пространството и интензивността на преживяването. Живописец, концептуалист, експериментатор, той избира да разгърне таланта си извън България, като емигрира в Италия през 1971 г. Там се осъществява като световно признат авангардист. Автор е на голям брой пърформанси, обекти, акции, както и на произведения в областта на живописта, графиката, рисунката. Така за него свободата е залог за успех, тя е единственият възможен път и се превръща в кредо, в тъждество на съществуването. Мишев осъзнава безпределния океан от възможности и е призван да ги използва. Преминал през абстракционизма, пленен от концептуализма и прилежащите му самоирония, игра и парадоксалност, Алцек Мишев стига до прозрение за значението на сюжета, за неговата глобална същност. Творбите му носят белезите на времева, географска и личностна свобода, като в тях е заключено копнение по опияняващия звук на спокойствието.

Пространството на галерия „Униарт“ събира картини от различни периоди в творческото развитие на двамата автори, собственост на НБУ и голям брой частни колекции. Представени са произведения, които се вписват в полето на конвенционалното изкуство – живопис, смесена техника, колаж. Изложбата предлага своеобразна „дисекция“ на свободата в пет маркирани посоки. Всеки от тези пунктове е подкрепен с визуална съпоставка от примери, които зрителят е призован да открие сам – така получава свобода на прочита.

1. Свободата като движение. При Иван Кирков движението би могло да се тълкува и като „следване“ на свободата – най-важния фактор в артистичното верую на художника. То се изразява в трансформация на формата и пространството в композиции с абстрактен характер, създадени „под повърхността“ по време на комунистическия режим. За Алцек Мишев свободата и движението се свързват с преодоляване на географски граници и времеви предели. Движението сякаш е априорно заложено във всичките му произведения – то е изпитание, предизвикателство, но и гаранция за свобода.

2. Свободата като лице. Ако се разглежда в по-широк метафоричен контекст, свободата има безброй лица и всеки би могъл да ги открие в различни творби на двамата художници. Ако свободата като лице се анализира конкретно, то нейното висше проявление е в „Портрет на Гeорги Божилов-Слона“ от Иван Кирков, където портретната прилика е изцяло заменена от смислови асоциации, изграждащи усещане за персонализация. При Алцек Мишев имаме връщане към визуалната конкретика и наслагването на различни сюжетно обосновани детайли, маркиращи свободата – „Биенале 2000“, „Диалог“.

3. Свободата като екстаз и самовглъбяване. Екстазът като елемент на самовглъбяването може да се открие в автопортретите на Иван Кирков. А при Алцек Мишев вглъбяване, наслада и самоанализ са изразени в малкоформатните интимно-лирични композиции състояния.

4. Свободата като голота. От векове художниците се вълнуват от голото тяло като мотив. Друг е въпросът как и до каква степен голотата се отъждествява със свобода при различните условия в България и извън нея. Иван Кирков създава картина като „Партизанска поляна“ и тя се превръща в повод за игра на допустимо и забранено по посока на образа, средствата и смислите. Алцек Мишев предпочита да надмогне всякакви ограничения и да разчита на асоциативните натрупвания, като загатва темата за голотата в платното „Легло“.

5: Свободата като спокойствие. Независимо че са различни като стилистика, формат, начин на изграждане и въздействие, пейзажите на Иван Кирков и Алцек Мишев носят усещане за безвремие. Иван Кирков отразява спокойствието в особената метафизичност на градските пейзажи, Алцек Мишев го претворява в освобождаващото сетивата очакване, заключено в природен мотив.

В хода на анализа на свободата през призмата на подбраната художествена продукция се очертаха и контурите на синхронността – паралелен прочит на свободата отвъд географски граници и идеологически рамки. Творбите на двамата художници са знакови и разпознаваеми. Представители на поколение, преживяло много социално-политически сътресения, те са вътрешно свободни и остават такива на всяка цена. Иван Кирков избира да игнорира и надмогне с непримирим дух и устойчива индивидуалност рамката на идеологията, като запази принадлежността си към българското общество. Алцек Мишев устоява на първоначалното усещане за персонална обреченост и на конфликта чуждо-свое. Той ясно съзнава, че пътят на артистичната му еволюция е възможен само в условията на свобода по отношение на статус, местопребиваване, принадлежност.

Макар да се развиват в различни обществени системи, Иван Кирков и Алцек Мишев с непоколебимото си присъствие на артистични мъдреци по свой начин преминават от натурата към абстракцията, синтетичната концептуалност и смисловата метафизичност, за да се върнат при осмислянето на сюжета. Така свободата се превръща в катализатор на завръщането към себе си и към визуалната конкретика като база за надграждане.

Свободата се утвърждава като код на сходството между двамата. Макар да следват различни творчески траектории, Иван Кирков и Алцек Мишев постигат триумфа на свободата. Тя се оказва неподвластна на времето и пространството и прави възможно оцеляването „вътре“ – въпреки идеологията, и „вън“ – отвъд компромиса, само когато си непоколебимо верен на себе си и последователен.