Душата на танца. Разговор с Красимира Колдамова

Дълги години Красимира Колдамова танцува в Софийската опера и на други сцени у нас и по света. Спомням си я – изящна, завладяваща. Тя беше блестяща и в големи роли, и в балетни платна в оперните заглавия. Срещам я днес – ефирна, одухотворена, готова да сподели спомени, горда с дългия си сценичен път и със своите ученици. Спомените са много, един въпрос води към няколко отговора, защото са много срещите, партньорите, творците, с които е работила. Тази година е юбилейна за нея... [...]

Изчезналата птица и последният гущер. Разговор с Алекс Хан Хунтай

Всичко в този живот оказва влияние върху творчеството – храната, това, което слушаш, детските ти преживявания, приятелите ти… Разбира се, че и тези премествания из пространството са повлияли на музиката ми, макар причините за тях винаги да са били драматични. Когато смениш града или страната, звуците, които чуваш навън, са различни, езикът е различен, културата е различна – храната, хората, танците, всичко. И ти се опитваш да ги преработиш, да откриеш неща, с които да установиш връзка, да припознаеш себе си в тях. [...]

Георги Къркеланов – Археология на истината

Проф. Крикор Азарян много пъти ми е казвал: „Георги, моето момче, театърът няма нужда от семинаристи, а има нужда от артисти“. В театъра най-важната археология за него беше – едно да мислиш, друго да казваш. С думи да скриваш мислите си, а с действията да скриваш и думите, и мислите си. Какво се казва и какво се случва, всичко е по посока на скриване на истината. Най-важно е да откриеш тази археология на истината, на мисленето и от там нататък да го покриеш с видимите неща, за да скриеш невидимото. [...]

Рисуването е навсякъде

Когато рисувам, след като съм изпил чаша вино, имам същото усещане, както когато пея под душа. Щастлив съм по някакъв много обикновен начин. Живописта е в крайна сметка нещо твърде достъпно. Тя е служение на окото, радост, докато писането ни кара да преминем през урагани от страдания. Да бъдеш писател е нещо болезнено, но то също така е нещо неминуемо за моето равновесие, придава основание на съществуването ми. Мнозина творци са доказали, че двете практики могат да се обогатяват взаимно. [...]

Варна и нейните фотографи. Разговор с Георги Генчев

Идването на фотографите във Варна около 1870 г. става по два културни вектора, както ги наричам. Единият е средиземноморският, през константинополския фотографски форум, а вторият е през Виена, Будапеща, Букурещ. Това са двата пътя, по които фотографите се срещат във Варна. „Ориент експрес“ вече е създал усещането за град на жителите на Варна. Всъщност на фотографията най-много приляга изразът „нова възможност“. Много хора, особено тези, които усещат модерното в онази епоха, откриват ново препитание. [...]

Нина Димитрова – Тя беше клоун по душа

Знаех, че ми предстои среща с театрална легенда, но преди да я срещна във ВИТИЗ през 1984 г., не знаех нищо за живота ѝ. Колкото повече научавах и общувах с нея, толкова повече се възхищавах на достойнството и благородството на тази крехка жена с несломим дух, която не допускаше пазарлъци със съвестта си и никога не бе пожелала отмъщение и възмездие за инквизицията и униженията, които палачите в РО-2 ѝ бяха причинили. Юлия считаше злобата, мъстта и користта са срамни чувства. [...]