Култура / Брой 2 (2995), Февруари 2023 / Сцена

„Нора“ за поколението Z

27.02
2023

Аз съм от бейби бумърите и за моето поколение пиесата на Ибсен „Куклен дом“, по-популярна като „Нора“, едва ли има нужда от представяне. Дори помня спектакъла от 1975 г. на Любен Гройс с Цветана Манева на пловдивска сцена. В по-ново време съм гледала постановките на Крис Шарков, Стоян Радев, Бойко Илиев... Премиерният спектакъл на Тимофей Кулябин в Народния театър обаче не търси мен като публика, макар че определено има с какво да ме впечатли. Неговият авторски екип е от друго поколение, основно милениали... [...]

От Петя Александрова 0 коментара Прочети повече...

Георги Къркеланов – Археология на истината

27.02
2023

Проф. Крикор Азарян много пъти ми е казвал: „Георги, моето момче, театърът няма нужда от семинаристи, а има нужда от артисти“. В театъра най-важната археология за него беше – едно да мислиш, друго да казваш. С думи да скриваш мислите си, а с действията да скриваш и думите, и мислите си. Какво се казва и какво се случва, всичко е по посока на скриване на истината. Най-важно е да откриеш тази археология на истината, на мисленето и от там нататък да го покриеш с видимите неща, за да скриеш невидимото. [...]

От Мария Митева 0 коментара Прочети повече...

В какво се превръщат мечтите

27.02
2023

Около премиерата на „Юн Габриел Боркман“ във Варненския театър прелистих старо томче с писма на Хенрик Ибсен. Докато пътешества, за да събира предания, песни и приказки, в писмата си до приятели драматургът дава воля на нравствената си тревога – на норвежците им липсва стремеж към духовно развитие. Оказва се, че и днес поставянето на „Юн Габриел Боркман“ е диагноза за обкръжаващия ни свят. Във варненския „Юн Габриел Боркман“ се срещат интелектуалният разрез на социума и волята за живот на индивида. [...]

От Елица Матеева 0 коментара Прочети повече...

Нужни са големи теми. Разговор с Александър Поповски

26.02
2023

Виждам, че социалната ангажираност се цени високо – не само в театъра, но и в европейското кино. А това е проблем, защото на фестивали се награждават само филмите, които се ангажират с актуалните проблеми на днешния ден. Даже нещо повече – ако филмът не е ангажиран политически, той не стига до фестивалите. Не казвам, че това не трябва да се случва, но не може да е най-голямото достойнство на даден спектакъл или филм. Затова смятам, че на сцената трябва да предлагаме по-универсален разказ. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...