Театър на котурни
Някъде Юлия Огнянова споменава, че човечеството е измислило думата състрадание, която изразява съпреживяване на чуждото страдание, но не е измислило дума за споделена радост. Уви! А тя би била точен и лаконичен израз на човек, докоснал се до Юлия Огнянова – светла личност, повлияла на българския театър с делото си, подкрепено от единомишленици и продължено от ученици. Като учител тя провокира студентите си свободно да изразяват себе си, да откриват своя театър чрез собствения си хумор и виждане на света. Учениците ѝ са различни, често неудобни, като камъчето в обувката. Те рискуват, падат и стават, но винаги са отдадени докрай на сцената и сцената ги обича. Юлия Огнянова е поставяла в почти всички софийски театри, както и в различни градове на България. Важна е географията на нейните спектакли, но още по-важен е театралният ѝ речник. Думи в този речник са: свобода, истина, интуиция, доминанта, трансформация, спонтанност, клоунада, импровизация... Последният ѝ спектакъл, „Тапетите на времето“, е по стихове на Константин Павлов. Той определя посоката на театъра на Юлия след Юлия – да се прекрачва на котурни обикновеното и рутинното в търсене на непознатото. [...]