Култура / Брой 2 (2995), Февруари 2023

Какво е за вас колекционирането? Вашата тайна страст? Или нещо друго?

Да бъдеш колекционер, от една страна, означава да придобиеш от артистите или галеристите онова, което харесваш, за да му се радваш лично; но от друга страна, означава да позволиш и на други да се наслаждават на твоята сбирка. Тогава колекционирането придобива по-различен смисъл. То е „вземане-даване“. Купуваш творби на изкуството, но не ги съхраняваш единствено за себе си.

Кога се роди колекционерът във вас? Спомняте ли си този миг?

Обикновено хората стават колекционери, купувайки творба след творба, която добавят в сбирките си. Така постепенно осъзнават, че са колекционери. При мен това бе едно дълбоко обмислено решение. Продадох една картина на Мане, наследена от баба ми, за да трансформирам полученото в колекция от съвременно изкуство. Но не мисля, че моят случай е показателен, по-скоро съм изключението.

Следвате ли по някакъв начин примера на вашата баба – Мари-Ан Голдшмит-Ротшилд, която дарява „Арлезианката“ на Ван Гог на Франция – картина, която и днес може да се види в музея „Орсе“ в Париж?

Вярно е, че баба ми дарява на френското правителство най-ценната си картина. И мисля, че този жест е в посоката, която ви описах. Както виждате, за нея колекционирането е било нещо повече от чисто удоволствие. Тя прави това в изблик на радост, заради освобождаването на Париж през август 1944 г., което ѝ позволява да се върне у дома. В един по-глобален смисъл смятам, че колекционирането е порив да се даде достъп до изкуството на още по-голям брой хора в света.

Четох, че сте закачили портрета на баба си в сградата в Брюксел, приютила вашата колекция?

Да, вярно е, поставих портрета ѝ там по време на първата изложба, с която открих Cloud Seven. Напълно обяснимо.

По време на Втората световна война нацистите заграбват колекциите на редица известни еврейски фамилии. Какво се случва с колекцията на вашето семейство?

Баба ми успява да спаси колекцията си благодарение на проявената от нея самоотверженост. Тя сама шофира автомобила си, в чийто багажник картините са навити на рула, и така успява да премине испанската граница. После заминава за Португалия, оттам – в Мексико, и накрая в Съединените щати. Пренася сама колекцията си, опазвайки я от нацистите. Плячкосванията на колекции е много болезнена тема в света на изкуството. От една страна, много хора са били ограбени и е редно правосъдието да върне откраднатото на техните наследници. От друга страна, музеите, в които попадат такива творби, са твърде предпазливи, боят се, че публиката може да бъде лишена от достъп до значими произведения на изкуството, което също е разбираемо.

Споменахте формулата „вземане-даване“. Какво е за вас съвременното изкуство?

На първо място, това е изкуството на нашата епоха. То отразява днешния свят с неговите тревоги, важно свидетелство е поради цялото си многообразие.

Кое ви интересува най-вече – дигиталното изкуство, инсталациите, фотографията или нещо друго?

Имам много малко живопис в колекцията си. Интересуват ме изгряващите артисти. Да намеря таланти, а после да установя връзките между тях и артисти от предишните десетилетия, сред които се забелязват същите търсения.

Впечатляващо е, че вашата колекция е отворена свободно за публиката. Това не е ли някакво изключение?

Да, донякъде, но все повече колекционери в САЩ или Германия създават фондации, чиито колекции са със свободен достъп. Излагам онова, което харесвам, искам да го споделя с посетителите. Това е все едно да поканиш хората на гости у дома си.

Имате ли български автор в колекцията си?

Не, за съжаление. Видях в София работи на Сашо Стоицов, които намирам за много интересни, макар и да не са в стила на колекцията ми.

Разговаря Тони Николов

Фредерик дьо Голдшмит (род. 1959 г.) е известен френски колекционер и кинопродуцент, живеещ в Брюксел. Започва да колекционира съвременно изкуство през 2008 г., а от 2010 г. организира изложби в специално придобитото за тази цел седеметажно пространство Cloud Seven. Той изнесе в края на 2021 г. лекция в София по покана на Фондация „Отворени изкуства“ в рамките на платформата ѝ „Форум колекционери“, създадена през 2011 г.