Култура / Брой 5 (2998), Май 2023

С живеещия в Тбилиси британски певец, пианист и автор на независима музика Ник Хъдсън разговаря Цветан Цветанов

Ник Хъдсън от Брайтън, Великобритания, съвсем не е непознато име за българския ценител на добрата авторска музика извън системата на индустрията. Слушахме го на живо за първи път в Чешкия център в началото на 2016 г. – солово и като пианист на триото на американския постметъл-джаз-инди гуру Тоби Драйвър. Отново с Тоби Ник Хъдсън гостува у нас в края на 2018 г. – за десетата годишнина на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“. А след още две години – през есента на пандемичната 2020 г. – изнесе емоционален камерен концерт в Националния студентски дом (след като живя няколко седмици в София). После се засели в Тбилиси. И ето че идва моментът на първото му голямо европейско турне (в трио с барабаниста Гиги Коберидзе и китариста Бека Минадзе), в което три от датите са запазени специално за България и „Аларма Пънк Джаз“ – 10 юни във Велико Търново („ТАМ“), 11 юни в Пловдив (Bee Bop Café) и 12 юни в София („Сингълс“ – НДК, вход А4). Ник, брилянтен пианист и вокалист и автор на изключителни текстове, е още създател и лидер в британската инди-прогресив формация The Academy Of Sun, а в Тбилиси, преоткрил сякаш себе си, подготвя мащабен албум, в чиито записи освен грузинското му трио участват дистанционно още басистът Джордж Стюърт Даклуист, Стюърт Брейтуейт от Mogwai и талантливата 16-годишна дъщеря на продуцента на Napalm Death.

Ник, разкажете ни за грузинското ви трио. Какво да очакваме на турнето?

Добре ще е хората да знаят, че вие („Аларма“, б.а.) организирахте единствения ми концерт по време на пандемията – в Студентския дом в София (октомври 2020 г., б.а.). Беше време, в което на мен, както и на всеки друг музикант под слънцето, дълбоко ми липсваха участията на живо и записите в студио, и всичко друго, което вършим, защото музиката е групово занимание. Комбинацията от Брекзит и душевните последици от пандемията ме насочи към Грузия, в която отдавна се бях влюбил, още от онова турне с Тоби Драйвър през 2016 г., когато се запознахме и с вас. Имахме три свободни дни да разгледаме страната и тогава се влюбих в пейзажа, културата, музиката, кухнята, енергията… Докато си търсех къде по света да се преместя след пандемията, защото Англия ми беше дошла до гуша, Грузия ми се стори най-разумното решение. Дойдох тук преди 14 месеца и започнах да се срещам с музиканти с огромно вдъхновение. А месец след като заживях в Тбилиси, започна войната в Украйна. Грузия граничи на север с Русия и е издържала много опити за руско нахлуване – най-скорошния през 2008 г., макар че тогава Русия задържа 20% от територията ѝ. Това е политическият пейзаж, в който Грузия се тресе в огромно напрежение, откакто пристигнах… Тук срещнах двама невероятни музиканти – Гиги Коберидзе и Бека Минадзе, съответно на барабани и китара – и тримата започнахме да композираме и да записваме заедно. Захванах се да търся финансиране от благотворителни организации във Великобритания, за да можем да запишем и издадем съвместния ни албум. До този момент съм пътувал само солово, за да представя своите собствени творби, и сега стана време да покажем пред всички аранжиментите така, както трябва да звучат. Най-накрая с повече инструменти.

Казвате, че тримата сте започнали да композирате нови неща. Значи ли това, че във Велико Търново, Пловдив и София ще чуем съвсем нова музика, а не пиесите от краткото издание „K69996ROMA“ (регистрационния номер на колата на Пазолини, б.а.) и от албума Font of Human Fractures, които изсвирихте премиерно в Студентския дом няколко месеца преди да излязат официално през пролетта на 2021 г.?

Да, ще изсвирим и няколко стари песни, но повечето са от новите. В новия албум има седемнайсет песни. Някои от тях са със струнни аранжименти, които се надяваме някой ден да можем да си позволим да свирим също на живо. Доста политически неща. Има десетминутно абстрактно блекметъл парче. Казва се „Бардо“. Много от темите, фразите и конструкциите в тези песни ми идваха наум, докато се разхождах и изследвах Тбилиси. Правех си десет или двайсет километра разходки и в главата ми се появяваха музикални теми. Тогава се втурвах да ги нотирам. Има и мелодии на шест-седем години, така че сега, като ги записах, най-накрая ще мога да спя… Тематично в тези седемнайсет песни съм се опитал да защитя свещеното от злоупотребата с него, от агресивната политическа манипулация. Не съм адвокат на организираната религия, но съм защитник на свещеното и духовното. Усещам връзка с тях, дори и да е през отрицанието. Виждам как Руската православна църква и другите злоупотребяват с духовната уязвимост на хората като инструмент за политически контрол. Това става все по-очевидно – как вярата се превръща в оръжие, особено по време на този конфликт. Имам много текстове за това. А самата музика е твърде разнообразна. Нямам търпение да чуя финалния микс, по който Тоби Драйвър работи в момента. До 20 май ще имаме готов, мастериран сингъл – My Silence. А вече имаме и три готови клипа, така че напредваме.

Преживели сте в Грузия целия период от началото на войната в Украйна. Как ситуацията влияе на работата ви върху песните?

Войната започна на 24 февруари 2022 г. Огромен брой руснаци пристигнаха в Грузия, където положението с визите е по-леко за всички. Това го казвам и от собствен опит – за да остана 12 месеца, не ми се наложи да си подновявам визата. Тбилиси се наводни с руснаци, които идваха през владикавказката граница от първите дни на войната. После имаше втора вълна, а през септември, когато обявиха мобилизацията, и трета. Повечето от тях, естествено, не подкрепят Путин, но тук-там срещаш и путинисти, което мен страшно ме обърква. Срещаш някакви странни хора по баровете, които казват: „Не, аз съм тук само защото не искам да ходя на война, иначе харесвам Путин“. Да, има голямо руско присъствие в Тбилиси. Повечето грузинци не се радват много и това е обяснимо, като знаем какви са отношенията между Грузия и Русия. Но пък руснаците също добавят от своята култура, макар в Грузия култура да не липсва. Напрежението се усеща. Миналия месец имаше големи протести тук, след като в Грузия замалко да бъде приет закон за дейността на НПО-тата по руски образец. Всички дишахме сълзотворен газ... По този повод нарисувах серия картини, вдъхновени от протестите, и те сигурно ще се появят на обложката на албума.

По време на пандемията прекарахте доста време в България. После се преместихте в Грузия. Как изглежда Великобритания във вашите очи днес, ако я сравните с годините преди пандемията и Брекзит?

Доста опърпана и порутена пародия на старата си слава. Може би си го е заслужила. След всичкия колониализъм може би е неин ред да страда. Не ми се ще британците да страдат, поне не и тези, които не са тори, но… знаете какво имам предвид. Ние страдаме от високомерие. Имперско високомерие. Естествено, това не отразява избора на работническата класа и добрите хора. Винаги тези на власт съсипват всичко. Защото всяка власт е корумпирана. Тъй че все още е забавно да посетиш страната, Лондон е все така вълнуващ и динамичен, все още има прекрасни места. Но социално-икономически и политически ме разяжда меланхолия. Ще видим какво ще стане. Китайското проклятие „дано живееш в интересни времена“ никога не е било по-навременно, нали? Съжалявам, ако звуча много клето...

А пишете ли музика по различен начин в зависимост от това дали сте в Грузия, или в Англия?

Да, със сигурност. Мисля, че силно ми влияят пейзажите, когато пиша, защото си представям музиката много визуално. В Грузия на малка площ има толкова разнообразен пейзаж, на два часа на север си в полите на Кавказките планини. Вцепеняващо красиво е. Напивал съм се с горските по пътя за Шатили, на връщане от чеченската граница. Там има една къща за гости, където работят мои приятели. И няма да преувелича, ако кажа, че за пръв път изпитах тишина и мир, като се качих на това място. Няма светлинно замърсяване и нощем е абсолютно тихо. Пълно блаженство. Пейзажите на Грузия и енергията ѝ промениха напълно начина, по който пиша музика. Сега пиша по-мащабно. А колкото до текстовете, влияя се не само от политическото напрежение, както преди, но и от общата глъчка. Тук никога не е скучно. Все по-рядко изпадам в депресия напоследък, но в Тбилиси, когато изляза от къщи по което и да е време и мина по моста над реката, сетивата ми веднага са наводнени от нови усещания. Като чрез осмоза попивам, съзнателно или не, всичко, което се появява пред мен.

Какви са по-нататъшните ви планове за Грузия?

Влюбен съм в това място, но ще видим. Ако сегашното правителство от путинистки марионетки, ръководени от злодея в сянка Бидзина Иванишвили, който като във филм за Джеймс Бонд властва от стъкленото си имение на хълма, ако това правителство още затегне контрола, нещата ще станат по-зле. Най-вече за грузинците. Аз съм просто гост тук. Ще видим какво ще стане. Но протестите преди месец успяха да спрат законопроекта за чуждестранните агенти, което очевидно много вбеси Русия, макар оттам да отричат всякакво влияние над Грузия. Има политическо напрежение, но е най-красивата страна, която съм виждал от години.

Превод от английски Яна Пункина