Култура / Брой 8 (3001), Октомври 2023

Ежегодният фестивал steirischer herbst в Грац, Австрия, е сред най-старите международни интердисциплинарни събития. Основан е през 1968 г. като опозиция на националистическите културни нагласи, развива модерното изкуство в областта на танца, музиката и визуалните изкуства. През 2018 г. директор на фестивала става Екатерина Дьогот, която поставя ясен фокус върху съвременното визуално изкуство и създава поредица от големи изложби около определен тематичен фокус. Фестивалът включва и богата програма от допълнителни събития, както и паралелна програма, в която участват местни институции и организации. Така във времето на събиране на „есенната реколта“ (откъдето идва и самото име на фестивала) един от най-активните в културно отношение градове в Австрия показва богата програма от събития.
 

На фона на засиления международен интерес към Украйна, провокиран от внезапната война с Русия и разтърсването на мира в Европа, през 2022 г. фестивалът в Грац се оказа сред събитията, представящи трезва, мъдра позиция, както и задълбочена, исторически сложна критическа рефлексия върху актуалните политически събития. Сред най-големите предимства на идейния и кураторски подход бе именно бягството от повърхността на „актуалното“ и усилието да се мисли войната критически, в историческа перспектива във връзка с политическите и културни процеси на модерността, дълбочината на фашистките нагласи в обществото, сложния баланс между публична позиция и лични действия, границите на обществената търпимост и геополитическата сложност на съвременните процеси. „Война в далечината“, какъвто беше надсловът на фестивала през 2022 г., бе всъщност мащабно усилие да се „приближи“ войната, да я видим в непосредствената си култура и среда, да видим нейната базисност и да разберем, че тя е свързана с обществения/политически избор във всеки момент, с разбиранията ни, както и с логиката, по която за нас са формирани въображаемите пространства на мира, прогреса, нашето и другото, европейското.

Интересно бе как кураторският екип на Екатерина Дьогот ще продължи работата по тази тема през настоящата година, в условията на продължаващи военни дейстия, още по-сложна политическа ситуация и същевременно „нормализиране“ на новините от Украйна като част от всеядния информационен поток. Изглежда, че задълбочената критическа позиция към модерността е продължена в още по-сложен план. Без да изпада в морализаторство, фестивалът тази година се обръща към измерението на човека и човешкото, разглеждайки го в сивата зона между добро и зло, приемливо и налудно, съзидателност и разрушение. „Хора и демони“ е тазгодишният надслов на фестивала, който протича между 21 септември и 15 октомври в Грац, а неговите главни протагонисти са четири исторически личности, свързани с историята на града. Сред тях е и българският дисидент Стефан Маринов, посветил живота си на алтернативната физика и изобретяването на perpetuum mobile, вечния двигател. Спорен като научна фигура, Стефан Маринов се самоубива, след като не успява да докаже теориите си.

В България често си задаваме въпроса кои са часовниците, по които мерим процесите в съвременното изкуство. Бидейки в периферията, имаме сложно отношение на любов и омраза към това, което се възприема за водещо от гледна точка на международните процеси. Фестивалът в Грац е в периферията на големите международни събития, но това ни най-малко не му пречи. Дори напротив, мъдрото идейно развитие и мащабът на мислене показват силата на критическия глас на периферията. Правят видими процепите, през които може да се мисли сложно, да се гледа другояче и да се показва смело изкуство с обществена заявка.

Няма лесни отговори на днешната криза

С Екатерина Дьогот, директор и главен куратор на steirischer herbst, фестивал за съвременно изкуство в Грац, Австрия, разговаря Владия Михайлова

„Война в далечината“ беше темата на миналогодишния фестивал. Очевидната причина за избора бе войната в Украйна, която промени политическия и социален живот не само в Европа, но и в глобален мащаб. Особен интерес за мен представляваше начинът, по който този факт беше концептуализиран в рамките на фестивала като инструмент за историческа рефлексия и културна критика. По този начин фестивалът заяви ясна позиция, която освен артистична и социална е и дълбоко етична. Бих искала да поговорим именно за тези аспекти. Първо, какво беше важно за вас като етично и морално измерение на фестивала и второ, промени ли се този възглед по някакъв начин? Какви ваши идеи и виждания намериха отзвук на социално ниво и стигнаха ли до хората?

Аз съм твърде скептично настроена към приписването на морални качества на произведения на изкуството или към настояването за такива, често срещано днес, когато от изкуството се очаква „да прави добро“. Не мисля, че изкуството изразява морални норми. То изследва една сива зона и ни кара да осъзнаем, понякога болезнено, тази сивота. Кураторската работа е друго нещо, разбира се, особено когато става дума за фестивал. Един фестивал е вписан в социалната тъкан на града много повече, отколкото дори едно биенале за изкуство, да не говорим за музейна изложба. При един фестивал според мен кураторите се свързват по-малко „със себе си“ и повече „с другите хора“ (както е известно, така Киркегор определя разликата между естетическия и етическия живот) – те не могат да се ръководят само от проблематиката на професионалните изкуствоведи и имат задачата да ангажират широката публика артистично, а чрез това и политически. И така, да бъдеш чут и видян в обществото действително е важно за steirischer herbst и можем да кажем, че това често се случва, въпреки че е предизвикателство.

Променило ли се е самото понятие за Източна Европа и очертава ли това нов контур и върху картата на изкуството?

Грац е мястото, където свършва Западът, точно на границата на Свещената римска империя. Намирайки се там, човек не може да не си мисли за европейския „Изток“ – първоначално за всичко на изток от тази фиктивна граница, а след това за всякакви „други“, които са живели там в различни времена: славяни, османци, комунисти ... В този контекст понятието „Изток“ е дълбоко расистко и разбирам защо мнозина настояват да бъдат просто „европейци“. Но понятието „Европа“, за съжаление, понякога също разкрива своя скрит расистки характер, когато се използва като аргумент в твърдения като: „Ние сме истинските европейци, а не онези източни варвари там“. Противоречията относно европейското са идеологическо минно поле, което се стремим да изследваме във фестивала. Що се отнася до картата на изкуството, най-възхитителните нови открития се правят в постколониалната зона – в държави и континенти, които са били пренебрегвани и колонизирани, пряко или косвено, от Запада. Строго погледнато, Източна Европа също би могла да бъде част от този дискурс. Живеейки в част от бившата Хабсбургска империя, човек го усеща много силно. Но това изисква значително преосмисляне и реконтекстуализиране. Като директор на фестивал в центъра на Европа, считам това за една от моите задачи.

Ако правилно разбирам отговора ви, въпросът за Източна Европа е неизменно свързан с основите на модерността и тяхното преосмисляне. В момента, „тук и сега“, вероятно можем да видим съвсем пряко развалините на модерността (в смисъла на ангела на историята на Валтер Бенямин). Виждате ли възможност „тук и сега“ да се премине отвъд разрухата към някакво конструктивно предоговаряне на модерността или може би да се положат основите на едно различно обществено устройство? Осъзнавам колко огромен е този въпрос, затова питам по-скоро за вашата лична интуиция.

Мисля, че се намираме на етап, в който това се превръща действително в лично решение, тъй като едната група не може да убеди другата и никой не слуша. Искаме ли да продължим проекта за модерност, като поемем отговорност за вредите, които той вероятно е нанесъл на околната среда? И още по-важно – на групите от хора, които са били изключени от него. Или искаме да се върнем към благословените прединдустриални времена в името на природата и да възхваляваме всичко антимодерно? Инстинктивно съм за първия вариант, тъй като умът ми на историк ми подсказва колко пъти „природата“ е била използвана като напълно реакционен аргумент в дискусиите за обществото и политиката.

Миналата година steirischer herbst показа много задълбочено изследване на колекцията на Neue Galerie, както и на собствената си история. Можете ли да кажете, че това „обръщане към себе си“ беше знаково за самия фестивал? Считате ли, че той се е променил по отношение на целите и визията си?

Според мен институционалната критика все още е от решаващо значение за кураторските проекти. Интересно е, че във фестивалите този инструмент се използва по-рядко, отколкото в биеналетата. Курирането на steirischer herbst днес изисква да се разбират сложните контексти, в които фестивалът е попадал или които е създал в своята история: закъснялата модерност, героичният елитизъм на ъндърграунда, съучастието на фестивала в политическата власт, местните национализми, класовата структура, ролята на Католическата църква... Тези неща са със силно локален характер и в същото време разпознаваеми на много други места. Все още предстои да изследваме много.

Една от целите на фестивала е всяка година да се представя тема, която е от значение за обществото и изкуството, в опит да се отвори поле за дискусии и възможности. Какъв беше водещият принцип при избора на тематичен фокус за 2023 г. и бихте ли споделили повече за логиката на вашия вътрешен (екипен) работен процес – как се консолидирате около дадена тема?

Чувствахме, че няма лесни отговори на днешната многопосочна криза, че оцеляването може да се окаже невъзможно без навлизане в зоната на здрача, където на преден план излизат най-демоничните качества на човечеството. Изследването в тази посока ни се стори най-подходящо посредством истории, тъй като те могат да криволичат и да улавят нюанси и компромиси, които строгата терминология не може да улови. Ето защо изданието през 2023 г. – „Хора и демони“, използва истории с действащи лица, за да покаже как хората се справят със злото, с демоните, които ги заобикалят. Четири групови изложби са организирани на различни места около главни герои, които са исторически лица – не героични, но не и злодеи – свързани, макар и слабо, с историята на Грац. Представленията на фестивала предлагат допълнителни гледни точки за преосмисляне на града и света, съдържащ се в него.

Що се отнася до работния процес, фестивалът е куриран от международна група куратори – Дейвид Риф, Питернел Вермортел, Габор Тюри, Барбара Сейерл и аз – заедно работим в тясно сътрудничество с различни дисциплини и медии.

Сред многото истории, които формират концептуалните ниши на фестивала през 2023 г., има ли такава, която е с по-обединяващо, метафорично значение за самата тема? Или тук навлизаме в пространството на абсолютната полифония?

Тази година изграждаме нашите изложбите около четирима герои, реални или въображаеми, които символизират оцеляването в сивите зони; историите им намират силен отклик у мен. Д-р Джаз е бил ревностен нацист, но също така е харесвал и подкрепял джаза, който е бил забранен от собствената му партия – знам за такива хора в Русия в момента, лоялни високопоставени националисти, които с удоволствие ползват западни стоки. Мира Шендел е човек, в когото мога да се припозная, космополит, на когото нацисткото и постнацистко общество непрекъснато напомня, че е еврейка – налага ѝ се да емигрира в Латинска Америка, за да избегне всякаква ясна идентичност. Българският дисидент Стефан Маринов е човек, който не се подчинява не само на политическите, но и на научните закони, и се проваля – подобно на известните герои на Иля Кабаков („Човекът, който излетя в космоса от апартамента си“ и др.). А Фрида е никой, просто име, грешка, опит за камуфлаж на думата „Фрийде“ (мир) – това звучи трагично днес, на фона на войната в Украйна и драстичното криминализиране на протеста в Русия.

Накрая бих искала да ви попитам нещо, което често се обсъжда в България. Къде е равновесието между активното международно присъствие и дискурс и регионалното или местно значение за фестивал като steirischer herbst?

Това наистина е предизвикателство и при програмиране на фестивала кураторите се налага да поддържат шизофренична двойствена насоченост, да мислят за езици и контексти и да си представят какво биха говорили те на хора с различен произход. Човек трябва да знае кои въпроси са от значение за хората в Щирия, както и за тези, които идват от чужбина, но това също обогатява програмата. steirischer herbst има дълга история на активно участие на местните институции и ние пазим тази традиция, като насърчаваме богата партньорска програма, която тази година е насочена към втория уикенд на фестивала.