Култура / Брой 8 (3001), Октомври 2023 / Интервю

Тъгата и поривът на един български мислител. Разговор с Димитър Бочев

Тъгата и поривът на един български мислител. Разговор с Димитър Бочев
24.10
2023

Беше несъвместим със средата, в която живеехме, той носеше европейското в маниера си, при това беше полиглот. В целия факултет почти нямаше преподавател, който да владее някакъв западен език. А Асен Игнатов владееше прекрасно немски и френски, и донякъде английски език. Ние, студентите, чухме за пръв път от него имената на Сартр и Камю, на Ясперс и Хайдегер. Тези имена бяха табу в онези времена, въпреки че вече бяха издадени някои литературни книги на Камю и Сартр. Тогава в Народната библиотека имаше отделна читалня за чуждестранна литература. До тази читалня студентите нямаха достъп, дори да знаеха езици. Достъп имаха само специалистите и партийните функционери. Като асистент по логика, Асен имаше достъп до чуждестранната читалня и четеше там много. Той бе един от малкото, които се възползваха от този си достъп. Не смееше да говори открито пред студентите, защото знаеше какво рискува. Той беше боязлив човек и си го признаваше. Но у него духовното беше толкова необятно, така радикално вложено, толкова могъщ беше интелектуалният му заряд, че трошеше оковите. Този интелектуален заряд надвишаваше дори инстинкта му за себесъхранение. И оттам тръгваха всичките му беди и проблеми. [...]

От Екип на „Култура“ 0 коментара Прочети повече...

Мари Врина – Превеждам само това, което обичам

24.10
2023

Искам да напишем една нестандартна история на българската литература, даже не на литературата, ами на българското литературно пространство. Това, което ме вълнува, след като прочетох и теоретици – американци, французи и италианци, и бидейки в Националния институт по източни езици и цивилизации в Париж, където работя с колеги от различни култури и езици, е да впиша литературата, създадена на територията на днешна България и по исторически причини в част от днешна Северна Македония, в европейското пространство. [...]

От Марта Монева 0 коментара Прочети повече...

Апостол Карамитев – любимецът

23.10
2023

„Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен! Не ща да остарявам“… Това казва едно от най-светлите лица на българското кино и театър. Ако беше жив, днес Апостол Карамитев щеше да бъде столетник. Но получава ориста, за която мечтае; сякаш предчувства, че ще дойде време, когато да си актьор у нас – макар красив и интересен – няма да е чак толкова весело. Но кой е Апостол Карамитев? Любимецът от филма „Любимец 13“, разбира се. Любимецът на зрителите в театъра и киното от 50–70-те години на ХХ в. [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...

Как да свирим на кактус. Разговор с Татяна Колева

23.10
2023

В България съм с новата формация кавал и маримба по покана на „Софийски музикални седмици“. Тук, в София, направихме нашия български дебют. Преди около година в Холандия бях на концерт на Arifa, група, която смесва фолклор с джаз и оригинални творби. Тяхна почитателка съм и знаех, че от известно време имат в състава си кавалджия. Така на концерта се запознахме с Живко Василев, говорихме малко и стана ясно, че ще работим заедно. Аз отдавна имах в главата си този звук – комбинацията на маримба и кавал. [...]

От Светлана Димитрова 0 коментара Прочети повече...

Фотография на душите. Разговор с Денис Бучел

23.10
2023

Само секунди имаме – това е времето, с което разполагаме. Не можеш да видиш жена, която минава с някакво кученце, да отидеш при нея и да ѝ кажеш: „Извинявайте, можете ли да минете пак, защото не успях да снимам“. Тънкостите са в това да уловиш момента. Аз гледам на това като на калейдоскоп и избирам да хвана най-красивите за мен моменти. Уличната фотография е като пауза – една пауза в града, в която ти създаваш история. Вече от всеки фотограф зависи каква история създава – повърхностна, дълбока, смешна… [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...

Устойчивостта на художника

23.10
2023

Художникът трябва в средата, в която е поставен, да бъде този, който е. Независимо каква е средата. Другото са оправдания. „Ако бях в чужбина, ако бях в Америка, щях да бъда друго“, това са оправдания. Навсякъде сме поставени в някаква среда и спрямо нея се измерваме. Когато работиш и създаваш картини, те продължават своя живот и без теб. И намират начин да бъдат видени, да върнат към теб успех или провокации, мнения. Така че картината заживява свой собствен живот и работи за теб по един или друг начин. [...]

От Мариана Първанова 0 коментара Прочети повече...