Култура / Брой 8 (3001), Октомври 2023 / Тема на броя

Тъгата и поривът на един български мислител. Разговор с Димитър Бочев

Беше несъвместим със средата, в която живеехме, той носеше европейското в маниера си, при това беше полиглот. В целия факултет почти нямаше преподавател, който да владее някакъв западен език. А Асен Игнатов владееше прекрасно немски и френски, и донякъде английски език. Ние, студентите, чухме за пръв път от него имената на Сартр и Камю, на Ясперс и Хайдегер. Тези имена бяха табу в онези времена, въпреки че вече бяха издадени някои литературни книги на Камю и Сартр. Тогава в Народната библиотека имаше отделна читалня за чуждестранна литература. До тази читалня студентите нямаха достъп, дори да знаеха езици. Достъп имаха само специалистите и партийните функционери. Като асистент по логика, Асен имаше достъп до чуждестранната читалня и четеше там много. Той бе един от малкото, които се възползваха от този си достъп. Не смееше да говори открито пред студентите, защото знаеше какво рискува. Той беше боязлив човек и си го признаваше. Но у него духовното беше толкова необятно, така радикално вложено, толкова могъщ беше интелектуалният му заряд, че трошеше оковите. Този интелектуален заряд надвишаваше дори инстинкта му за себесъхранение. И оттам тръгваха всичките му беди и проблеми. [...]

Русия и Европа

Враждебност или подозрение към Западна Европа днес изпитват не само неославянофилите и църковните фундаменталисти, но и комунистите. И КПСС беше антиевропейска – както в смисъла на антилиберална идеология, така и в смисъла на отхвърляне на европейското политическо обединение. По време на комунистическото управление комунистите отхвърляха обединена Европа, защото я виждаха като „инструмент“ или „трамплин“ за САЩ, техния основен враг. Тогава тази неприязън към Европа беше изразена директно и просто. [...]

Съпротива чрез философия

Асен Игнатов принадлежи към второто поколение български интелектуалци, чието решение да се посветят на философията след установяването на комунистическия режим е рисковано начинание. През 50-те и 60-те години в Източна Европа философията заема престижно място в университета. Нейната задача е да защитава и обогатява марксизма-ленинизма като официална държавна идеология в променящия се исторически контекст. В този смисъл философстването не е било лично дело, а напротив – политическа и безлична дейност... [...]