Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024

„Всичките наши тела“ по текстове на Георги Господинов, режисьор Мартин Киселов, сценография Илияна Кънчева, музика Калин Николов, хореография Атанас Жеков. Участват Георги Караиванов, Галина Иванова, Петя Бойчева, Цветелина Кънева, Вълчо Янев, Румен Михайлов, Георги Ружичка и Мирослав Димитров. ДТ „Невена Коканова“, Ямбол

Две десетилетия са минали от първите спектакли, пътуващи в словесността на Георги Господинов. От декадентски палавия DJ с аромати на различни марки тютюн в Сатиричния театър и „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ в МГТ „Зад канала“ с предчувствието за тътена на личните разпади. Спомням си и сънуването на „Роден във Ветил“, ТР „Сфумато“. Как се прави театър от поезия? Важна е връзката с думите. Ако думите ти „говорят“ – отвъд тях съществува яснота за смисъла или поне привличане между ехото им и сцената, то непременно ще се открие и подходящата форма.

През есента на 2023 г. бе премиерата на „Всичките наши тела“ в Ямболския драматичен театър „Невена Коканова“. Спектакълът събира на едно място зрители, които са чели Георги Господинов, и такива, които биха искали да го прочетат, за да го опознаят като писател, който постигна признание отвъд регионалната ни идея за успех в литературата. Салонът е пълен, публиката реагира на думите, но освен думите го има и свещеното за театъра действие. За да се роди онзи паралелен свят, с който ту се идентифицираме, ту се разделяме. „Всичките наши тела“ е спектакъл, който разказва историята на живота ни – находчиво, с аскетична скромност, разказва я така, сякаш сме добри приятели и между нас има споделяне. Защото „Всичките наши тела“ е спомен за нашето детство, за нашите баби и дядовци, за зимите и летата на 1913, 1944, 1968, 1989, а и на годините, в които няма да ни има. Той е за първите целувки, предизвикали радиация в телата ни, и за последния дъх преди сбогуването със света.

В дъното на сцената са събрани спомени в кутии и кашони, стар стол, стойка за дрехи, на която са окачени следите от нечий чужд живот. И сякаш всичко това има нужда да се разтвори пред нас, да ни разкаже своята история, за да се сгушим в цикличността, в сигурността, че ние живеем в детството на другите, а когато умрем, ще се превърнем отново в деца. Сценографията на Илияна Кънчева не е решение на сложно уравнение с много неизвестни, което да смае зрителя или критиката, а точно обратното – тя позволява играта, позволява трансформацията на всеки предмет в нов код. Подобна предметност стимулира актьорите да разтворят чекмеджетата на личната памет и да напълнят с образи пространството.

Чудото на езика се осъзнава чрез мисъл и въображение. Чудото на историите на Георги Господинов плавно като спокойна неделна утрин тръгва към зрителя – в пет фрагмента, чрез които преоткриваме себе си. Те са посветени на момчето, превърнало се в мъж, чрез света отвън и вътре в себе си. Пътуваме в една история, за да открием подобията ѝ в нас, защото преживяното оставя следи, а белезите от историите на другите въздействат и върху нашата малка лична история.

Спектакълът като метод на работа съчетава елементи от игровия театър, в който одухотворяваме пространството с енергията на емоционалната памет, като съживяваме предметния свят и импровизираме, а от друга страна, играта се адаптира, организира, събира и ограничава в разказа и поезията. Личи си майсторството при съчетаването на тези може би несъвместими техники – има синхрон между режисьора (Мартин Киселов) и актьорите, които постигат съживяването на историите със завидна всеотдайност и единен театрален език. „Всичките наши тела“ излъчва лекота, добронамерено ни въвежда в своя свят, за да станем едно с другия възможен живот. А в дъното на сцената има пространство, отредено за прожектиране на словото, което се изрича в момента. Макар целта на това да е друга – спектакълът да бъде достъпен и за хора с нарушен слух, резултатът може да се интерпретира и като синхрон на живеенето между думите и техния сетивен израз.