Елица Матеева

Елица Матеева е родена във Варна. От октомври 1999 г. изучава театрознание в НАТФИЗ, а през 2001-2002 г. специализира режисура за драматичен театър. От 2000 г. пише за театър в "Литературен вестник" и сп. "Театър", а от 2003 г. и в сп. "Homo Ludens". От 2000 г. е редактор в прес-бюлетина на МТФ "Варненско лято". През 2002 и 2003 г. е носител на първа награда за критика в Националния студентски конкурс "Боян Пенев", а през 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена с пиесата "Криза в Рая" от Милена Фучеджиева. Автор и режисьор на спектакъла "Stereo love", чийто текст е номиниран на фестивала за Нова българска драма "Иван Радоев" (Плевен, 2005). От юли 2006 г. е автор и водещ на предаването за филмова музика "Камера! Музика!" по БНР - Варна.


„Сите сме граовци!“

През студения януари Варненският театър „Стоян Бъчваров“ посрещна публиката си с топла притча за цикличността в живота. Премиерата на „Муа у тупан“ от Боян Папазов е четвъртият спектакъл на режисьора Николай Кенаров, който е актьор от трупата. Пиесата е написана в средата на 80-те, но днес още по-категорично се откроява със своята актуалност. Сюжетът ѝ притежава характеристиките на приказка, а през него авторът умело изговаря проблемите на обществото. В това се състои и предизвикателството... [...]

В самотата на копнежа

Рядко се говори за крехкостта на чувствата в съвременната българска драматургия. Затова възприемам всеки нов спектакъл, създаден по текстове на Яна Борисова, като остров на надеждата. Героите ѝ живеят в града, артисти са по дух, често се затварят в домовете си, страдат от синдрома на разбитото сърце. В „Моята вечер, твоята нощ“ набран по погрешка телефонен номер предизвиква разговор между Елис и Макс. Някога те са били двойка, но днес всеки живее в своя малък свят, опитомен от самотата си. [...]

Дориан и неговият чудовищен двойник

Спектакълът „Портретът на Дориан Грей“ в ДТ „Рачо Стоянов“ предлага адаптация на романа, надскачаща претенциозната бъбривост на Оскар Уайлд. Сценарият на Полина Христова и Веселка Кунчева създава стройна композиция от значими ситуации, работещи за актуалния прочит на произведението. Първите минути на представлението ни въвеждат в търсенето на истината за творческия процес. Формите, светлината, телата постоянно се променят под диктата на неудовлетвореността. [...]

За (в)хода на световната история

Световният ред демонстрира дефицит на правила, следователно е необходим взрив, тотална деконструкция, за да се наместят наново неговите елементи. В изкуството това е възможно, защото изкуството е хипотеза, мечта за другия постижим живот. В театъра на Теди Москов трансформацията на познатото, на клишетата, с ведра, а напоследък все по-често и с чудовищна усмивка, е похват, за да се изгради представа, в която под въображението и измислицата откриваме истината за живота... [...]