Столетникът Любен Зидаров
„Любен Зидаров 100 години. Една ретроспекция“, до 23 март в галерията на СБХ, „Шипка“ 6
Броени месеци не достигнаха на Любен Зидаров, за да навърши 100 години… Юбилеят му post mortem е ознаменуван с чудесна и внушителна експозиция, която синът на художника Филип Зидаров, който е неин куратор, дефинира с думите „една ретроспекция“. С други думи, пред нас е само възможен обхват (далеч не единствен!) към изключително богатото и впечатляващо творчество на един от последните класици в нашето изкуство.
Още на влизане в залата на „Шипка“ 6 погледът попада на централното пано, стенен килим, разположен на насрещната стена, който носи заглавие „Моят град“ (1971). Многослоест паноптикум, синтетична емблема, сякаш своеобразен patchwork, в моите представи това произведение фокусира същината на художническото кредо на Любен Зидаров – образно възсъздаване на света в неговата цялостност, многоликост и многомерност, при това с подчертано внимание и „апетит“ към единичното, към конкретното.
Такъв е Любен Зидаров във всички свои произведения, без значение какво изобразява – от първия си автопортрет (1942) до последния си акварел (2022). Независимо от това дали рисува фигури на хора и на животни, глави, къщи, дървета, треви и цветя (освен всичко друго той е и забележителен майстор на детайла!), различни предмети или морета, дали работи с молив, с акварел или с маслени бои, при всички случаи той има за отправна точка един вече достатъчно определен и избистрен пластически мироглед, формиран още на млади години, който е ориентиран към общото, а не към частното. С жив и непосредствен интерес, с много обич и с душевна свобода се вглежда еднакво дълбоко в мирозданието и в себе си, емоционално отдаден на творческия акт, и в същото време запазващ определена рефлективна дистанция към интерпретирания сюжет или мотив. Емпатията и иронията, сериозното и смешното често вървят ръка за ръка.
Художникът е познат преди всичко, особено на широката публика, с многобройните си илюстрации към книгите на Робърт Луис Стивънсън, Марк Твен, Ханс Кристиан Андерсен, Майн Рид, Карл Май, Жул Верн, към приказките на Шехерезада от 1001 нощ, както и към съчинения на изтъкнати български автори. Творбите му в тази сфера са трудно изброими и на практика необятни. Тези илюстрации притежават рядко срещаното свойство да образуват неповторима вербално-визуална амалгама със съответния литературен текст, формирайки в нашето съзнание архетипни представи, които остават за цял живот (подобни думи могат да се кажат и за някои илюстрации на Илия Бешков или на Борис Ангелушев, да не говорим за класическия случай с илюстрациите на Йозеф Лада към „Швейк“). След Зидаров вече много трудно бихме могли да си представим други решения или варианти на „Островът на съкровищата“, на „Том Сойер“ или пък на приказките на Андерсен.
Особено и значимо място в творчеството на Любен Зидаров заемат автопортретите му. В тях през призмата на аналитичния и заедно с това добродушен, себеироничен поглед се фокусират най-разнообразни и често противоречиви страни на нескончаемата „човешка комедия“. Пластическата хипербола, гротеската, импровизационната лекота и същевременно очарованието на спецификите на формалния изказ във всичките му проявления, им придават уникален характер. Не персоналното „его“, не себелюбуването или суетата, а дълбокото и фино нюансирано философско осъзнаване на преходността и на тленността на този свят са в основата на галерията от образи: персонажът, следващ художническата диалектика, непрестанно се променя, приема една или друга „хипостаза“ и същевременно – сякаш парадоксално – е винаги един и същ.
Докато през значителен период от творчеството на Любен Зидаров водещо място заема илюстрацията, от 70–80-те години насетне все по-осезаемо започва да се очертава нарастващият относителен дял на живописта. Илюстрацията се обогатява откъм пластически нюансировки и формални параметри, докато живописта постепенно поема свойства и характеристики на по-синтезирания и условен език на илюстрацията (стилизация, декоративна звучност и плътност на цветове и на тонове, редуциране на третото измерение в изображението).
Изложбата несъмнено е едно от централните събития на сезона и най-красноречивото свидетелство за това е широкият и същевременно естествен, непринуден обществен интерес, който тя съвсем справедливо предизвиква.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук