Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

Най-великият жив блусмен на Мали идва за първи път в България на достолепната възраст от 82 години. За живота, блуса и света, който не се променя, с него разговарят Цветан Цветанов и Ненад Георгиевски

Бубакар Траоре (род. 1942 г., Кайи, Мали) е фигура в световния блус, не по-малко величествена от тези на Робърт Джонсън, Блайнд Уили Мактел, Ледбели, Мъди Уотърс Уили или от Али Фарка Туре (1939–2006). От песните на Бубакар чувствате иглички под кожата. Музиката му разтапя, хипнотизира, носи специфична меланхолия, но и… ведрост. В нея по-познатите кодове на американския блус се смесват естествено с по-старата традиция – тази на мандингите в Западна Африка. Има далечен привкус и от арабската музика, а хармониката на Венсан Буше, който вече второ десетилетие е дясната ръка на Бубакар, добавя още един важен нюанс, подчертавайки едновременно родството и разликите с класическия блус. Това, че акустичната китара на Бубакар звучи като западноафриканска арфа кора, са го казвали мнозина. По-малко известен факт е, че Бубакар е първият малийски музикант, засвирил мандингска музика на електрическа китара (дори още преди приятеля си Али Фарка Туре). Гласът на Бубакар също е самият блус.

Той става най-голямата рокендрол звезда на Мали през 60-те, свирейки на живо по радиото, но така и не записва песните си. След военния преврат през 1968 г. и идването на власт на диктатора генерал Муса Траоре Бубакар, отъждествяван с предишния режим, изчезва задълго от сцената. Връща се в родния си град в близост до сенегалската граница, където започва да се занимава със земеделие. „Преоткрит“ е от сънародниците си след изненадваща поява в телевизионен филм през 1987 г. Малко след това следва най-голямата трагедия в живота му – съпругата му и негова муза Пиерет умира при раждането на последното им дете. Бубакар заминава за Париж и се хваща на работа с други малийски мигранти като строителен работник, за да издържа децата си. Завръщането му в музиката е през 1990 г. с първия му официално записан в Париж албум „Мариама“, който веднага го нарежда сред най-големите в блуса.

Интервюто, което следва, е правено на части след негови участия на различни фестивали между Любляна и Скопие през последните 13 години.

Ако трябва да сравните музиката в Мали през 60-те години на миналия век и днес, кои основни разлики виждате?

Сега музиката е много по-различна от тази, която се правеше през 60-те. Съвсем не е същото, защото сега участват много повече инструменти. Ползваме кора, балафон, хармоника, калабаш… Това, което правим, си е блус. А блусът, той идва от Мали. Нашата музика се харесва много в САЩ и Канада и там вече ни разпознават. А ние добавяме различни африкански инструменти. В Мали има много видове музика – в различни стилове и на различни езици. Има я музиката на Севера и тя е различна от моята, има я и музиката от Дуро и тя е различна от северната. Всички си имат свои инструменти и ритми, но се познаваме и музиката ни събира. Разработил съм един стил и като го чуят на Север, знаят, че това е моята музика и че се основава на звука на кора (западноафриканската арфа, б.а.) и на културата манденг... Днес в Мали се слушат блус, рок, джаз, всичко има. Но май все пак младите предимно рап слушат.

Каква е разликата, когато свирите в родната ви страна и в чужбина?

Дали ще свиря в Мали, или в чужбина, това е едно и също, но доскоро аз си свирех само в Мали. Сега пътувам из цяла Европа. Това е голямата разлика. И виждам, че музиката от Мали вече е навсякъде. Но тогава – през 60-те, а и през 80-те години – аз не бях пътувал. В Африка също не пътувах, свирех само в Мали, със семейството. От 2000 г. обаче имам много концерти в чужбина и само през първите 11 години оттогава съм записал осем албума, които имат голям успех. Преди това, през 80-те, даже бях спрял да се занимавам с музика. Само вкъщи си свирех... Но след това в Англия ме откриха и ме поканиха на сцената и така от 1991 г. започнаха да ме канят за много концерти.

Когато днес човек напише „Бубакар Траоре“ в интернет търсачка, му излизат поне няколко футболисти със същото име. Самият вие обаче също сте били футболист.

О, аз се разделих с футбола още като дете. Бях на 18 години, когато спрях да играя, но дотогава бях най-добрият футболист в Мали. Още в родния ми град Кайи ми дадоха прякора Кар Кар, от „кари кари“, което означава „велик футболист“ на нашия език бамбара. Това име ми остана и в музиката – така ме представяха по радиото. Бях известен като най-добрия футболист, но получих контузия, счупване на крака, и се наложи да се откажа. Тогава започнах да свиря.

На сцената танците ви приличат на футболни движения...

Така съм свикнал. Това е моят стил на танцуване, но и на свирене на китара. След футбола остана само музиката.

Музиката ви понякога звучи като западноафрикански фолклор, но е основно ваша, авторска.

Аз свиря моята музика, моите композиции, правя аранжиментите, всичко... За последния албум, който записвахме, бяхме в студиото на Салиф Кейта в Бамако и там упътвах музикантите какво да правят. Казвах им: „Искам това“, „Чувам това“… и за два дена записахме албума. Радвам се, че се усеща, че е авторска музика.

От какво се влияете, когато създавате текстовете?

В новите ми песни има много текстове за децата и за внуците ми. Някои са любовни песни, други са по-тъжни. Има текстове за всички.

Как гледате на глобализацията и на свръхинформацията в наши дни, когато уж всичко е достъпно в интернет, но може би не съвсем?

Интернет е нещо много хубаво за музикантите. Вече не мислим толкова за дискове, достатъчно е да се качи дадена песен в интернет. Всички имат интернет, невероятно нещо! Каквото и да поискаш да разбереш, можеш да го намериш в интернет. Но все пак не всички имат интернет, аз например нямам. Много хора се изненадват, като им кажа, и се опитват да ми помогнат да се свържа в интернет, но на мен не ми трябва.

В Мали сцената е изключително богата. И то не от днес. Как си обяснявате това голямо стилово разнообразие?

Да, в Мали има много изкуство и много артисти. В моя случай е малко по-иначе, защото правя музика за себе си. Свиря си блус, но макар че си беше за мен, ме поканиха в радиото. Представих там осем песни и това ме направи много популярен в Мали. През 60-те години така ставаше. От този момент всички познават специфичния ритъм, който идва от моята култура, манденг, идва от инструмента кора, който е повлиял на свиренето ми на китара... Това е инструмент с 21 струни. Аз не свиря на кора, но свиря на китара така, сякаш тя има 21 струни. В началото често ми казваха, че като ме слушат как свиря, сякаш се чуват четири китари. Хората много се впечатляват от това, то ме направи известен навремето.

Как гледате на съвременната история на Мали, на постоянните конфликти от 2012 г. насам?

Дори в даден момент нещата да са спокойни в Мали, въпросът е, че ако не е там, ще е накъде другаде. Навсякъде има конфликти в момента. В последния ми албум имам песен на тази тема – за всички конфликти и неразбирателства, за войните. Навсякъде са пламнали войни, не само в Мали.

Във вашата песен Duna Ma Yelema се пее, че светът не се е променил, но хората са се променили. Можем ли да я отнесем и към днешния ден, макар да е вече на няколко десетилетия?

Точно за това говори тази песен. Ние сме се променили. Има войни навсякъде. Ние сме лошите на Земята. Държим се ужасно, създаваме си конфликти и войни. Ние сме променили Земята, но и без нас слънцето тук изгрява и там залязва.

По какъв начин музиката е променила вашата лична история?

Аз съм си музикант и винаги съм бил музикант. Само дето днес, за разлика от 60-те, много хора познават моята музика, известен съм в Европа, защото съм издал албуми и имам турнета по цял свят. Сега печеля пари от музиката, но тя пак е същата.

Свирите и записвате с един от световните виртуози на инструмента кора.

Както ви казах, кора е като китарата, само че има 21 струни. И в този албум аз исках точно Балаке Сисоко да свири с мен (Балаке Сисоко е и единият от продуцентите на албума Mbalimaou, б.а.). Ние се познаваме отдавна, в Мали всички се познаваме. С него свирим от 15 години, за първи път работихме заедно по един филм, но вече свири и в албума ми.

Какви са за вас разликите между африканския и американския блус, от една страна, и „блуса на Бубакар“, от друга?

Всеки си има свой език, но всъщност американците са дали име на всичко с техния език. Блусът обаче си е блус, няма разлики. Има разлики само в ритмите, но това е.

Превод Милица Ганева

Концертът на триото на Бубакар Траоре в Голямата зала на клуб *Mixtape 5* на 30 ноември 2024 г. (събота) се организира от „Аларма Пънк Джаз“ и платформата за традиционна и нова африканска музика „АфроВизия“ и е част от западноафриканска трилогия, която започва на 10 ноември (на същото място) с концерт на мавританската дезърт блус певица Нура Минт Сеймали и ще завърши през февруари с два камерни концерта на Басеку Куяте и Ами Сако от Мали.