Култура / Брой 10 (3013), Декември 2024

За съзерцанието, учителите в живота и парадоксите на пазара на изкуството – Мариана Първанова разговаря с художника Симеон Стоилов

За четвърти път Симеон Стоилов гостува в столичната галерия „Ракурси“ със своя самостоятелна изложба (29 октомври–16 ноември 2024 г.). Художникът е от изявените ни съвременни автори, познат е с инсталациите и големоформатните си творби. Този път той показва почти монохромни, леко меланхолични платна, в съзвучие със заглавието на експозицията – „Ноктюрни“. Тези абстрактни картини са поредният експеримент за Симеон Стоилов, който обича да влиза в различно амплоа, включително и в колаборация с архитекти (Сграда на годината на WhATA за Палеонтологичния музей в с. Дорково, съвместно с арх. Явор Йорданов; Първа награда в конкурса за „Проект за реконструкция на сградата на Съюза на българските художници“, съвместно с арх. Иван Драгошински), да се изявява и като сценограф („Талант“ от Захари Карабашлиев, постановка на Плевенския театър).

Новата ви изложба взима името си от лиричната музикална творба „ноктюрно“. Защо се спряхте на това наименование?

Ноктюрни са музикални произведения, свързани с романтични или меланхолични състояния. По някакъв начин моите преживявания са в унисон с тази музика, без да имат връзка с определени произведения. Обикновено работите ми са доста по-мащабни, инсталационни и сайтспецифик, сродни със скулптурите и с обектите, но в „Ракурси“ винаги излагам живопис, и то съобразена с пропорциите на пространството.

Как бихте определили стила на вашите картини? Абстрактни, медитативни?

По внушение са реалистични, по изказ са абстрактни. Това е моментно състояние, когато човек съзерцава в определено време – между светлината на деня и мрака на нощта, затова образите са по-мистични, по-мъгливи. Това е състояние на разтваряне на светлината в тъмнината или обратното.

Пътувате много, имате наблюдения. В подем или в криза е съвременното изкуство?

Съвременното изкуство затова се нарича съвременно, защото отразява моментната ситуация. То трябва да се разглежда в социокултурния му контекст – нищо в него не се появява самоцелно, отникъде, дори и най-интимното и съзерцателното на пръв поглед. За съжаление, не мисля, че е в подем – и на локално, и на глобално ниво живеем в толкова кризисен свят. Но и днес се появяват много добри автори, нестабилността също може да е продуктивна. Хубавото на понятията за съвременно и за изкуство е, че са в непрекъснат процес на преформулиране и реконструкция. Иначе факторите на световния пазар, определящ фаворитите и цените, са много и за съжаление, някои от тях са твърде компрометирани.

А къде се намира българското съвременно изкуство спрямо световното?

Съвременното изкуство е абстрактна и променлива дефиниция, самите мерни единици за него не са константни. Има изключително добри български художници със сигурност. Има много активни млади хора, които завършиха образованието си в чужбина, върнаха се и донесоха свеж полъх, но българското изкуство – поради много изтънялата си публика, както и все по-осезаема липса на мотивираща критика – няма сили да се окрили. Според мен тук визуалните изкуства остават изключително подценявани, за разлика от киното, театъра, литературата.

Българските автори могат ли да намерят пазар навън?

Там действат много по-сложни механизми. Пазарът на Запад е строго регламентиран между куратори, галерии, музеи. В много редки случаи някои успяват, но това не е онази световна сензация, която може да се очаква от един западноевропеец например.

Спомням си, че преди години такава сензация бяха китайските или индийските художници. Стоят ли зад това политически мотиви, или е въпрос на друга логика?

На високо ниво в изкуството, където играят големи финанси, няма случайни процеси. Дори и години наред да бъде представян някой автор без успеваемост, има механизми, които да го наложат. Не можем да си затваряме очите за пазара. Капиталите в него винаги са определяли „голямото“ съвременно изкуство. Това са процеси, които се контролират и се дирижират от куратори, колекционери, галеристи, но за съжаление, българи в тези структури почти няма. Парадоксално сме свидетели и на ново капсулиране на обществата – те започнаха отново да се свиват в собствените си националности, което със сигурност затруднява достъпа до публики.

Каква е връзката между пътуванията и вашето изкуство?

Откривам връзка между моите морски пътешествия и изкуството. В изложбата показвам хоризонти, пустота в добрия смисъл на думата, обръщане към себе си, тишина, медитативност, съзерцание. Всичките ми теми са свързани с духовни преживявания и наблюдения. В крайна сметка, след доста пътувания откриваш, че навсякъде може да намериш себе си и твоето „аз“.

Кога разбрахте, че рисуването е вашият път, вашият начин на изразяване?

Щастлив съм от това, че доста отрано съм наясно. Минал съм по цялата класическа пътека – художествена гимназия, Художествена академия, докторантура в НХА, пътувания, пленери, пребивавания в различни страни. Когато на 12 години започнах да се занимавам, вече знаех, че това е мястото ми. Не ми се е налагало дори да се двоумя в каква посока да поема.

Кой ви повлия по този път?

Обичам да уча и да се уча. Всичките ми преподаватели, приятели и неслучайни срещи са фактори. Да не ги изброявам, защото са много в различните епизоди на живота ми. И до ден днешен има хора, които ме впечатляват. Целият ми живот е бил свързан с големите художници на България. Късметлия съм, че са били мои учители.

Знам, че проф. Светлин Русев ви е преподавал. Какъв беше като учител?

Постфактум станахме близки. Приеха ме в Академията точно когато се случиха събитията от 1989 г. Тогава нещата бяха доста разклатени, смутни времена. Никой не знаеше пътя напред. Тогава попаднах в неговия курс и както той ни казваше: „Нито вие сте ме избирали, нито аз съм ви избирал. Ще трябва да се изтраем шест години“. Изключителен – и като човек, и като преподавател. За съжаление, късно започнах да разбирам неговите уроци. През годините станахме близки приятели. Мои учители са били и неговите асистенти – Ивайло Мирчев, Десислава Минчева, както и всички преподаватели в Академията, които бяха стойностни хора, после – приятели. Много други са били мои вдъхновители, без да са ми преподавали – Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Боян Добрев – все важни за мен хора. И много други, които в момента не мога да изброя. Всеки, когото съм срещал по пътя, ме е вдъхновил по някакъв начин и съм гледал да взема нещо от него.

Самотно занимание ли е да си художник?

Художникът работи само и единствено за себе си. Това ни прави малко интровертни, по различен начин да разбираме обществото, да имаме собствен възглед към света. Асоциалността не ни е чужда, но това е продиктувано от самата професия. Някои музиканти например работят в група. Казвам им – вие сте щастливи, защото работите в колектив. Най-малкото има с кого да си кажеш нещо, да обмениш идеи. Докато художникът се самоизяжда. Той работи сам, не знае какво се случва, не може да прецени дали с това, което прави, е на прав път. Изтъкан е от съмнения и няма към кого да се обърне.

А към колеги?

Колеги има, но всеки е поел по своя път в живота. Не можеш никого да ангажираш, поне аз съм такъв. Има колеги, които са си създали микрокръгове. Аз не страня от тях, но не съм и в тези светове. Не искам да ангажирам хората с моите творчески терзания, защото според мен това са лични неща. И в живота съм така – гледам да не занимавам приятелите или обществото с личните си проблеми, когато ги имам. Такъв съм аз.

Когато рисувате, доколко се съобразявате с пазарните вкусове, с това дали нещо може да бъде продадено?

Аз лично не се съобразявам. Дълги години правех огромни формати между 2 и 3 метра – единствено от вътрешен подтик. Но така се случи, че в един момент и те се реализираха, дойдоха няколко колекционери, които купиха и по-големите неща. Никога не съм се водил от идеята да създам творба, за да се продаде. Никога. Дълги години съм излагал самостоятелни изложби без продажби. Няма гаранция. Винаги съм бил честен пред себе си. Правя го, за да се случват нещата и за да ми харесват, а не за да угодя на нечий вкус.

Тогава как се издържа един художник, без да има продадени творби?

Занимава се с други дейности. Налагало ми се е да се захващам със странични неща, но всичко е било свързано с визуалните изкуства и по някакъв начин съм се справял.